Определение № 14299 от 02.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14299 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20261100506373 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Й. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ю. И. Ш., ЕГН **********, срещу действия по насочване на изпълнението по изп. д. № 20258440402281 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 по КЧСИ, спрямо имущество на трето за делото лице, чрез извършване на опис и насрочване на публична продан. Моли се да се отмени като незаконосъобразен извършеният опис на недвижимия имот, както и да се постанови прекратяване на изп. д. № 20258440403381. Моли се на основание чл. 438 ГПК да бъде постановено спиране на изпълнителното производството.

В жалбата се поддържа, че изпълнителното дело било прекратено поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В нарушение на закона изпълнителното дело било изпратено за продължаване на изпълнителното производство от ЧСИ Б. на ЧСИ Я.. Описът бил извършен незаконосъобразно, тъй като длъжникът по делото не бил редовно уведомен за описа. Имотът бил несеквестируем без значение чия собственост щяло да се приеме, че е имотът – на Н. Г. или на С. Г.. Не била изследвана жилищната площ съгласно чл. 444, ал. 7 ГПК. Ако апартаментът бил законно обединен в един апартамент, то щял да бъде несеквестируем. Не били посочени при описа изчерпателно изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното производство. Имотът не бил описан спрямо изискванията на чл. 484 ГПК. Моли за уважаване на жалбата.

Взискателят намира жалбата за недопустима, а при условията на евентуалност за неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а при евентуалност изразява подробни съображения за неоснователност на същата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на 1 частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20258440402281 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, е образувано първоначално под № 20188500400998 при ЧСИ А. Б., с район на действие СГС, по молба на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 14.12.2018 г. срещу Й. Е. Г., ЕГН **********, за разноски, както следва 235 874.58 лв. разноски пред САС, 207 726.08 лв. разноски пред СГС, 153 201.42 лв. допълнителни разноски пред САС и 125 119.20 лв. за адвокатско възнаграждение.

По молба на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ С.Я. за продължаване на изпълнителните действия.

Взискателят е представил по делото решение от 13.02.2023 г. по гр. д. № 17180/2018 г. на СГС, решение от 15.03.2024 г. по в. гр. д. № 2632/2023 г. на САС и определение от 15.04.2025 г. по т. д. № 2199/2024 г. по описа на ВКС, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена за относително недействителна по отношение на взискателя разпоредителна сделка с недвижим имот, посредством която длъжникът дарява на сина си Н. Й. Г., следният недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрен със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 135.72 кв. м., с адрес на имота: гр. София, бул. „******** ********, прилежащи части: таванско помещение № 4 с площ от 8.13 кв. м., 1/2 ид. ч. от избено помещение № 23 с площ от 1,57 кв. м. и 1,227 ид. ч. от общите части на сградата, избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв. м., 1/2 ид. ч. от таванско помещение № 6 с площ от 3.91 кв. м. и 1.271 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващ съгласно проект за преустройство апартамент № 24, който обект е обединен в резултат на преустройство от апартамент № 23, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** и апартамент № 24, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор ***.

С молба с вх. № 67667/27.06.2025 г. взискателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, позовавайки се на решението по чл. 135 ЗЗД, е поискал да се насрочи дата за опис на недвижимия имот.

С постановление от 21.07.2025 г. по изпълнително дело № 20258440402281 върху гореописания имот е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията – гр. София под акт № 165, том 14, с вх. рег. № 67157/07.08.2025 г., дело № 52984/2025 г.

С протокол от 31.03.2026 г. имотът е описан, като по време на описа по искане на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на основание чл. 484. ат. 4 ГПК е насрочена публична продан на имота. По време на описа е присъствал адв. Тихомир Чемширов пълномощник на Ю. И. Ш., законен представител на Н. Й. Г..

От представеното копие от изпълнително производство се установява, че Н. Й. Г. е син на длъжника С. Б. Г., ЕГН ********** /с предишни имена Й. Е. Г./. След влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, с договор за дарение от 27.11.2018 г., обективиран в нотариален акт за дарение № 146/27.11.2018 г., том I , рег. № 2

4197, дело № 137/2018 г. при нотариус В.Я., длъжникът дарил процесния имот с идентификатор *** по КККР на малолетния си син Н. Й. Г.. Като с влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД сделката е обявена за относително недействителна спрямо взикателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.

С решение № 787/29.12.2025 г. по гр. д. № 3324/2024 г., III г. о. по описа на ВКС е прието, че приобретателят на вещ, за която е уважен иск по чл. 135 ЗЗД, не е страна в материалното правоотношение за дълга, не е страна в изпълнителното производство и не разполага с правата на длъжника по чл. 439 ГПК, нито с тези на лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК.

Нормата на чл. 429, ал. 3 ГПК е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване, поради което не може да бъде прилагана по аналогия към приобретателя по увреждаща сделка. За него възниква единствено задължението да търпи изпълнението върху имота, без да придобива процесуалните права на длъжника. Относителната недействителност на сделката води до това, че за взискателя тя се счита за нестанала. Следователно приобретателят не може да противопоставя на кредитора възражения, които принадлежат на длъжника, той е обвързан от поведението на длъжника и може да търси защита единствено срещу него, но не и срещу взискателя. В решението изрично е посочено, че приобретателят не е и трето лице по смисъла на чл. 440 ГПК, тъй като правото му е непротивопоставимо на кредитора и не може да бъде засегнато от изпълнението по начин, който да му дава самостоятелна защита.

Влязлото в сила решение от 13.02.2023 г. по гр. д. № 17180/2018 г. на СГС, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена за относително недействителна по отношение на взискателя разпоредителната сделка с недвижимия имот, посредством която длъжникът дарява на сина си Н. Й. Г. самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, се ползва със сила на пресъдено нещо, която следва да се зачете от съда, на основание чл. 297 ГПК. Още повече, че жалбоподателят не оспорва проведеното производство по чл. 135 ЗЗД и постановеното по него решение. Доводите в жалбата, че не бил участвал в производството по чл. 135 ЗЗД, а бил представляван от С. Г. /негов баща/, който участвал и в лично качество и като негов законен представител, биха могли да бъдат наведени в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но са без значение за допустимостта на жалбата по чл. 435 ГПК, доколкото при наличието на влязло в сила съдебно решение, съдът няма как да не се съобрази с формираната сила на пресъдено нещо.

Приобретателят по чл. 135 ЗЗД не може да бъде трето лице по смисъла на чл. 440 ГПК, а и по чл. 435, ал. 4 ГПК, което следва от решение № 787/29.12.2025 г. по гр. д. № 3324/2024 г., III г. о. по описа на ВКС /в което е даден отговор на въпроса: „Приобретателят на вещ, вече обременена с тежести, притежава ли правата на длъжника по чл.439 ГПК и правата 3 на третите лица по см. на чл.435, ал.3 и 5 ГПК и чл.440 ГПК? “/. При това положение жалбоподателят не попада в кръга на лицата, които могат да обжалват действията на съдебния изпълнител. Жалбата по чл. 435 ГПК е средство за защита на длъжника или на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Приобретателят по чл. 135 ЗЗД в рамките на изпълнителното производство не разполага с правата на длъжника, но не е и трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, защото правото му на собственост не е противопоставимо на взискателя. Следователно той не разполага с процесуална легитимация да атакува действията по насочване на изпълнението върху вещта. Аргумент за този извод следва и от чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК, тъй като в случая е формирана сила на пресъдено нещо, че вещта спрямо взискателя се счита за собствена на длъжника.

Противното, а именно разглеждането на жалбата по същество. би довело до произнасяне по жалба на лице, което не разполага с противопоставими права спрямо взискателя, респ. до разглеждането на една изначално неоснователна жалба, по която жалбоподателят не би могъл да получи търсената от него защита. Освен това в преобладаващата си част изтъкнатите в подадената жалба аргументи са извън предметния обхват на обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК. На практика с по-голямата част от оплакванията жалбоподателят предявява чужди права /тези на длъжника по изпълнителното производство/, което е недопустимо по арг. чл. 26, ал. 2 ГПК.

Налице е и допълнително основание за недопустимост на жалбата. Не се излагат изрични твърдения за владението на процесния имот с идентификатор *** по КККР от жалбоподателя към датата на възбраната /липсата на подобни твърдения е самостоятелно основание за недопустимост на подадената жалба/, а и жалбоподателят Н. Й.

Г. е малолетен. Тъй като недееспособният не може да изявява правновалидна воля, то намерението за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, както и дали то е добросъвестно или не по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, се преценяват с оглед на законния му представител, т. е. определящо за наличието или не на добросъвестно владение е знанието, съответно незнанието на представителя, а не на представлявания –решение № 580 от 14.10.2025 г. по гр. д. № 4729/2023 г. на I г. о. на ВКС, решение № 89/10.09.2010 г. по гр. д. № 4133/2008 г. на ІV г. о. на ВКС и др. Липсват твърдения и доказателства родителите на жалбоподателя да са разделени и да не живеят заедно. Напротив, както и от договора за дарение, така и от приложена по изпълнителното производство искова молба от 12.01.2026 г., заведена от С. Г. срещу Н. Г. за нищожност на договор за дарение от 27.11.2018 г., се установява, че дарителят е запазил правото на ползване върху имота и за малолетното му дете е останала само голата собственост. Не се установява и твърди владението да се упражнява единствено и само чрез единия законен представител – майката на малолетния, а доколкото баща му е длъжник по производството, то, при положение че намерението за своене се упражнява и чрез длъжниказаконен представител, малолетният отново не би могъл да има качеството на трето лице.

Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Произнасянето на съда по съдържащото се в жалбата искане за спиране по реда на чл. 438 ГПК на изпълнителните действия е обусловено от допустимостта на жалбата, поради което при този изход на спора, 4 съдът не дължи произнасяне – определение № 210 от 8.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1448/2019 г., III г. о. на ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Й. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ю. И. Ш., ЕГН ********** срещу действия по насочване на изпълнението по изп. д. № 20258440402281 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 по КЧСИ, спрямо имущество на трето за делото лице, а именно самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрен със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 135.72 кв. м., с адрес на имота: гр. София, бул. „******** ********, прилежащи части: таванско помещение № 4 с площ от 8.13 кв. м., 1/2 ид. ч. от избено помещение № 23 с площ от 1,57 кв. м. и 1,227 ид. ч. от общите части на сградата, избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв. м., 1/2 ид. ч. от таванско помещение № 6 с площ от 3.91 кв. м. и 1.271 % ид. ч. от общите части на сградата, чрез извършване на опис, при който е насрочена и публична продан.