Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25000 от 08.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12199/2025
Вид
Определение № 25000
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
Богдана Желявска, Албена Ботева, Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25000 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 368901/15.11.2024 г. на заявителя „НЮ УЕЙВ ИМИДЖЕС“ ЕООД срещу определение № 43982/29.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 55594/2024 г. по описа на СРС, 124 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.

Бургас.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че СРС неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 3 ГПК в редакцията й преди изменението от 2023 г., което изменение било в сила от 01.07.2024 г. Сочи, че СРС не е взел предвид, съгласно чл. 410, ал. 6 ГПК, в сила от 01.07.2024 г., заявителят може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител, в който и да е съд в страната. Процесното заявление било подадено на 17.09.2024 г. и ГПК следвало да се прилага в актуалната му редакция.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

На 17.09.2024 г., първоинстанционният съд е бил сезиран от „НЮ УЕЙВ ИМИДЖЕС“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Сдружение „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС“, ЕИК 177206188 за парични вземания, произтичащи по договор за рекламно обслужване.

В заявлението е посочено, а и от служебно извършената справка се установява, че Сдружение „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС“, ЕИК 177206188, е със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8010 ж.к. Зорница, спортна зала Б.Б..

С обжалваното определение, съдът е приел, че компетентен да се произнесе по заявлението е съдът по седалището на длъжника, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.

Обжалваното разпореждане е правилно.

1

С § 5 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн. в ДВ, бр. 11 от 31.01.2023 г., е предвидено, че в чл. 410 се създават ал. 4, 5 и 6, като ал. 6 е със следното съдържание: Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд.“

Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Впоследствие, обаче, § 25 е изменен – съгласно § 2 от ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. , в § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г.) думите „1 юли 2024 г.“ се заменят с „1 юли 2025 г.

На § 2 е придадено обратно действие, тъй като съгласно § 4 от ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г., законът влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на: параграф 2, който влиза в сила от 1 юли 2024 г. Това означава, че дори и в един период да е била действаща редакцията на закона след изменението, с обратна сила съдържанието й е променено и до 01.07.2025 г. е действала старата редакция преди измененията със ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 11 от 2023 г., до Следователно, в настоящия случай, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.09.2024 г. (а и към датата на постановяване на обжалваното определение), е била действаща и приложима разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК в редакцията с посл. изм. и доп. на ГПК ДВ, бр. 102/23.12.2022 г. (а на чл. 411, ал. 1 ДВ, бр. 100 от 2019 г.), а именно: Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

СРС, след като е констатирал, че седалището на длъжника е на територията на гр. Бургас, правилно е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил на компетентния съд.

По изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43982/29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 55594/2024 г. по описа на СРС, 124 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3