Решение № 1031 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110121483 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца **************, ЕИК *********, срещу ответника М. Д. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 335 ТЗ, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на сумата от 181,71 лв., представляваща главница за задължения по Договор за продажба на изплащане № ********* за продажба на изплащане от 22.09.2018 г. и за периода от 09.05.2019 г. до 08.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 534,58 лв., незаплатени задължения по Договор за продажба на изплащане № ********* от 27.04.2018 г. за периода от 09.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва за период от 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 75738/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът **************, ЕИК ********* твърди, че между страните са сключени Договор № ********* за продажба на изплащане на устройство ************************* м. за обща цена от 311,52 лв. и Договор № ********* от 27.04.2018 г. за продажба на изплащане на устройство ********************************** м. за обща цена от 1 535,52 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати непогасените дължими вноски.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът М. Д. П., ЕГН **********, редовно уведомен на 30.06.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания. В депозираното по ч. гр. д. № 75738/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, възражение по чл. 414 ГПК длъжникът М. Д. П., ЕГН **********, е релевирал възражение за недължимост на процесните вземания поради изтекла погасителна давност.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявените за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с 1 правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 335 ТЗ са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.

За уважаване на предявените исковете по чл. 335 ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне устройства на изплащане; ищецът да е предоставил на ответника процесните устройства съобразно уговореното в договора; цената на доставените стоки и настъпване на падежа за плащането й. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се по делото, че между страните са сключени Договор № ********* от 22.09.2018 г. за продажба на изплащане на устройство ************************* м. за обща цена от 311,52 лв. Съгласно приемопредавателен протокол от 22.09.2018 г., с неоспорена формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК се установява, че устройството е получено от купувача. Съгласно чл. 4 от договора страните са уговорили, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски съгласно инкорпориран в договора погасителен план, а именно 23 последователни месечни вноски , считано от 22.10.2018 г. до 22.09.2020 г. , всяка от които състояща се от главница и лихва. Първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща месечна вноска в сроковете за заплащане на сумите по месечните фактури. Видно от приложените фактури по делото , същите са издадени на 12.07.2019 г. , на 12.08.2019 г., 12.09.2019 г.,14.10.2019 г., 12.11.2019 г. Съгласно чл. 26, т.5 от общите условия , дължимите месечни суми са платими в 15-дневен срок от издаване на фактури. Следователно настъпил е падежа на вноските по договора за изплащане, като липсват твърдения и доказателства, вземанията да са платени. Видно от фактура № ********* от 12.11.2019 г. ищецът е начислил предсрочно общия брой вноски, оставащи до края на срока по договора за изплащане , поради неплатени вноски за предишни периоди.

Установява се също така, че между страните е сключен и Договор № ********* от 27.04.2018 г. за продажба на изплащане на устройство ********************************** м. за обща цена от 1535,52 лв.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 27.04.2018 г., с неоспорена формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК се установява, че устройството е получено от купувача. Съгласно чл. 4 от договора страните са уговорили, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски съгласно инкорпориран в договора погасителен план, а именно 23 последователни месечни вноски, считано от 27.05.2018 г. до 27.04.2020 г., всяка от които състояща се от главница и лихва. Първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща месечна вноска в сроковете за заплащане на сумите по месечните фактури. Видно от приложените фактури по делото , същите са издадени на 12.06.2019 г. , на 12.07.2019 г., 12.08.2019 г.,12.09.2019 г., 11.09.2019 г. Съгласно чл. 26, т.5 от общите условия , дължимите месечни суми са платими в 15-дневен срок от издаване на фактури. Следователно настъпил е падежа на вноските по договора за изплащане, като липсват твърдения и доказателства, вземанията да са платени. С последната фактура от 25.09.2019 г., ищецът е начислил предсрочно оставащия брой вноски по договора за изплащане, поради неплатени вноски за предходните месеци.

Видно от договорите за продажба на изплащане в чл. 12.3 е уговорено, че при неплащане в срок на най-малко 2 ( две) последователни месечни вноски от страна на купувача, всички дължими суми до края на срока на 2 договора стават изискуеми от дата на издаване на фактурата за тези суми.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в тълкувателно решение от 24.11.2024 г. по тълк.дело № 3 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

Съгласно ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8 от 2017 г. на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С т. 18 от ТР № 3 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В разглеждания случай по двата договора за продажба на изплащане се установява, че с фактура от 12.11.2019 г. са начислени предсрочно оставащите месечни вноски по договора от 22.09.2018 г. в общ размер на 129,80 лева, а съгласно фактура от 11.09.2019 г. са начислени предсрочно оставащите неплатени вноски по договора от 27.04.2018 г. в размер на 283,87 лева, след приспадане на частично плащане от 100 лева /виж уточнение в молба от 03.02.2025 г. в заповедното производство. По делото няма данни ищецът да е упражнил правото за обявяване на предсрочна изискуемост, поради което и в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8 от 2017 г. на ВКС искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. В разглеждания случай по договорите, от претендираните като предсрочно изискуеми вноски всички са с настъпил падеж, както следва: от м.11.2019 г. до м.08.2020 вкл. по договор от 22.09.2018 г. и от м. 10.2019 г. до м. 03.2020 г. вкл. по договор от 27.04.2018 г.

Ето защо следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в настоящия случай след изтичане на срока за доброволно плащане, указан в съответната месечна фактура, доколкото съгласно т. 26. 5. от приложимите ОУ, операторът предоставя на абоната 15дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, т. е. задължението е предвидено като срочно, в който случай вземането става изискуемо след изтичането му. Следва да се отчете, че давността е спряла да тече на обективно основание и по силата на закона през периода 13.03.2020-20.05.2020 г., а именно на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във 3 връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), като е започнала да тече отново на 21.05.2020 г.; и е прекъсната на датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 18.12.2024 г., от която искът се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 116, б.

"б" от ЗЗД.

По договор от 22.09.2018 г., всяка погасителна вноска включва в себе си главница, за която е приложима общата петгодишна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, като вземания за периода м. 05. 2019 г. до м. 09.2019 г. вкл. са погасени по давност, но не и за периода от м. 10.2019 г. до края на договора – 22.08.2020 г., предвид изложените съображения, че при липса на обявена предсрочна изискуемост съдът следва да уважи искането за вноски с настъпил падеж, като по съображения, аналогични на гореизложените предвид спирането и прекъсването на давността, същото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.12.2024 г., не е погасено по давност. Видно от погасителния план се включват и вземания за лихви в месечните вноски , които се погасяват с кратка тригодишна давност.

Настоящият състав възприема последователната практика на ВКС, съгласно която за вземанията за възнаградителна лихва, начислена на основание договор за банков кредит, е приложима тригодишната погасителна давност.

Така решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на II т. о., решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на II т. о. и др.). Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумите от 139,28 лева за периода от м. 10.2019 г. до м. 08.2020 г., а за м. 05.2019 г. – м. 09.2019 вкл. месечните вноски / включващи главница и лихви/ са погасени по давност, като погасени по давност е и сумата в размер на 3,50 лева, представляваща лихви от процесните вноски в периода от м.10.2019 г. до м. 08.2020 г. съгласно погасителния план.