Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 203 от 13.11.2023, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 321/2023
Вид
Решение № 203
Подписан
13.11.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 , ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Троян, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20234340100321 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, (с предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция: ***, законен представител: П.

М. И., пълномощник К. И. К. против М. И. Ц., с постоянен и настоящ адрес:

***, ЕГН: ********** за заплащане на следните суми: 432.96 (четиристотин тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***, дължими за период от 03.07.2022 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 486.10 (четиристотин осемдесет и шест лева и десет стотинки) лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***, дължими за период от 03.07.2022 г. до 19.08.2022 г., сумата 2.88 (два лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 03.07.2022 г. до 19.08.2022 г., сумата 1 095.81 (хиляда деветдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5 от Общите условия, сумата 100.00 (сто) лева, представляваща разходи за застрахователни премии, 1 сумата 695.92 (шестстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от приложимите Общи условия.

Твърди се, че на 04.06.2018г. между „Мого България" ЕООД в качеството на лизингодател и М. И. Ц. в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***. Сочи се, че в изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „***

" модел „***", идентификационен номер на рама * * * , с рег. № *** и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо предавателен протокол от 04.06.2018 г. Излага се, че автомобила е оценен на 11500 лева, като лизингополучателят е заплатил 1500.00лева самоучастие, че размера на финансирането е 10 000лева. Договорен е срок от 72 месеца, изтичащ на 03.06.2024 г. съгласно приложения погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 39.6%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 365.27 лева.

Твърди се, че ответницата заплатила 48 вноски по договорения погасителен план и преустановила плащанията, като последното постъпило плащане в размер на 1068.22 лева е от 09.06.2022г. и е послужило за погасяване на вноските до №48 с падеж 03.06.2022г.

Излага се, че към 11.08.2022 г. неплатени са: вноска № 49 с падеж 03.07.2022г. и вноска №50, с падеж 03.08.2022г.

Заявява се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, ищецът е отправил изявление за разваляне на договора, лизинговият актив е иззет с приемо-предавателен протокол на 11.08.2022г. от представител на лицингополучателя – Д. Л. Л., в чието владение се намирал, като считано от 19.08.2022г. договорът за финансов лизинг е развален, с изтичане на даденият срок за изпълнение.

Претендира се на основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от ответникът, заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план, а именно: вноска №49, №50 и част от №51, последната пропорционално на дните, през които е ползван лизинговия актив, в общ размер на 919.06 лева, в т.ч. главница-432.96 и възнаградителна лихва 486.10 лева.

Излага се, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на шеста, до четиринадесета вноска е начислена и неустойка в размер на 2.88 лева към 19.08.2022г.

Твърди се, че на основание чл. 15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1095.81 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.

Претендира се на основание чл. 8.6 във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Ц. да възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица ***, в размер на покритие на 2 полицата 100.80 лева с период на покритие от 01.06.2022г. до 31.05.2023г., респективно на вноската от 01.06.22г. до 31.09.2022г.

Сочи се, че на 08.03.2023г. /п.кл-мо 07.03.2023г./ е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.

И. Ц. за процесните суми. Образувано е ч. гр. дело № 139/2023 г., по което е издадена заповед за изпълнение. Последвало е възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е инициирано настоящото производство.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 139 по описа на ТРС за 2023г. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Не се оспорва обстоятелството, че на 04.06.2018 год. между М. Ц. и "Мого България" ООД е сключен Договор за финансов лизинг №*** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Не се оспорва обстоятелството, че по силата на сключения договор, на ответникът, в качеството му на лизингополучател е предоставено процесното МПС - лек автомобил марка „*** " модел „***", идентификационен номер на рама ***, с рег. № ***.

Сочи, че съгласно договора, стойността на лизинга е била 10 000 лева, а срокът на договора за лизинг - определен на 72 месеца, до 03.06.2024 год.

Твърди, че в договора бил уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 39,60%.

Излага съображения за недължимост на сумата от 432,96 лв., представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 03.07.2022 год. и 19.08.2022 год. и сумата от 486,10 лв. незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 03.07.2022 год. и 19.08.2022 год.

Счита, че клаузите за възнаградителна лихва и за неустойка, установени в процесния договор за лизинг и в Общите условия към него са нищожни, тъй като представляват неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Сочи, че клаузите в процесния договор, уреждащи задължението за заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване, са нищожни и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че претенцията на ищеца за заплащането на неустойка има своето основание, то намира, че начислената и претендирана по делото неустойка в размер на 1095,81 лева. е прекомерно голяма и моли същата да бъде намалена.

Излага съображения за неоснователност на претенцията за възстановяване на лизингодателя на сумата от 100,80 лв. разходи за застрахователни премии - за периода от 01.06.2022 год. до 31.09.2022 год., 3 като твърди, че не е ползвала лизинговия актив до 31.09.2022 год., както и че липсват доказателства, че лизингодателят е заплатил претендираните застрахователни премии.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба, чрез пълномощника юриск.К. К., в която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з., представлява се от упълномощен защитник – адв.А. Ч. от ЛАК, който счита исковата претенция за неоснователна, по съображения, изложени в отговора на ИМ и подробно доразвити по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.

№ 139/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 08.03.2023г. е входирано заявление вх.№1121 / п.кл-мо 07.03.2023г./ от ищцовото дружество, з а издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 194 от 30.03.2023г. по образуваното ч.гр.д.

№139/2023г. на ТРС, с която е разпоредено на М. И. Ц., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: ********** да заплати на кредитора „АМИГО ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, (с предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция: ***, законен представител: П. М. И. следните суми: 432.96 (четиристотин тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***, дължими за период от 03.07.2022 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 486.10 (четиристотин осемдесет и шест лева и десет стотинки) лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***, дължими за период от 03.07.2022 г. до 19.08.2022 г., сумата 2.88 (два лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 03.07.2022 г. до 19.08.2022 г., сумата 1 095.81 (хиляда деветдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5 от Общите условия, сумата 100.00 (сто) лева, представляваща разходи за застрахователни премии, сумата 695.92 (шестстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от приложимите Общи условия, както и сторените разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника М. Ц., чрез нейният син - Д. Л.. Последвало е възражение по реда на чл.414 ГПК, поради 4 което е инициирано настоящото установително производство.

По делото е представен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, сключен на 04.06.2018г. между М. И. Ц. и Мого България" ООД. От него се установява, че предмет на договора е лек автомобил марка „ * * * " модел „***", идентификационен номер на рама ***, с рег. № ***, със стойност на лизинга 11 500.00 лв., първоначална вноска 1500 лв. и главница 10000.00 лв. Срокът на лизинга е уговорен на 72 месеца, като месечните анюитетни вноски са в размер на 365.27 лева. Лихвеният процент е 39.60 %. Върху главницата е уговорена лихва в размер на 16 288.44 лв. ГПР е 48.32% . Уговорена е такса ангажимент в размер на 100.00 лв. и разходи за регистрация на МПС в КАТ, вкл. държавни такси-120.00лв.