Решение № 46 от 02.04.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20231880100629 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „......“ ЕООД, ЕИК .... против „....“ ЕООД, ЕИК ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1429, 57 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 20.06.2023 г., за което ищецът е издал фактура № .... от 23.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023г./ до окончателното й погасяване; на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1459, 02 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 16.06.2023 г., за което ищецът е издал фактура № ..... от 19.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023 г. / до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество е сключен договор за превоз от 20.06.2023г. във връзка с подадена от ответника заявка от 15.06.2023 г. По силата на посочения договор, ищецът се 1 е задължил да извърши превоз на товар от място на товарене Р. ...., гр. .... до адрес на разтоварване в гр. ....., Р. ...... Цената на превоза по договора била 1429, 57 евро с ДДС, която следвало да бъде изплатена в рамките на 45 дни след извършване на доставката и представянето на фактура заедно с ЧМР и всички придружаващи товара документи. Стоката била превозена до своето местоназначение на дата 23.06.2023г. и получателят я приел, като не били релевирани възражения във връзка с превоза. Във връзка с това била съставена товарителница по международен образец (CMR) и била издадена фактура от 23.06.2023г., в която била посочена левовата равностойност на договорената стойност на превоза. Сочи, че падежът на вземането за превозно възнаграждение е настъпил, но плащане не последвало. Претендират се и сторените разноски.

Излагат се твърдения и че на 16.06.2023 г. между страните е възникнало правоотношение по сключен договор за превоз във връзка с подадена от ответника заявка от 15.06.2023 г. По силата на посочения договор, ищецът като превозвач е поел задължение да превози стоките, дадени от ответника товародател от адрес в Р. ....... до адрес в Р. ...... Превозът бил осъществен, като получателят получил стоките без да направи възражения. Във връзка с превоза била съставена и международна товарителница, отговаряща на стандартите по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Следвайки приемането на превозвания товар, молителят издал фактура № ......... от 19.06.2023 г., в която била посочена левовата равностойност на договорената стойност на превоза. Фактурата била изпратена на ответника, като по нея не е постъпило плащане.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба и не се представлява в открито съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно от Разпореждане № 737 от 02.11.2023 г. на Районен съд- Своге; Определение № 462 от 13.12.2023 г. на Районен съд- Своге и призовка от 14.12.2023 г.).

В становище вх. № 55 от 05.01.2024 г. и становище вх. № 646 от 20.02.2024 г., ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, изрично е поискало постановяване на неприсъствено решение.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са следните: на ответника да са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба обстоятелства, както и представените по делото доказателства.

В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответното дружество на дата 07.11.2023 г. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Въпреки че ответното дружество е редовно призовано за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е връчена на неговия управител, в откритото съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( с Разпореждане № 737 от 02.11.2023 г. на Районен съд- Своге; Определение № 462 от 13.12.2023 г. на Районен съд- Своге и призовка от 14.12.2023 г.), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Едновременно с това, в становище вх. № 55 от 05.01.2024 г. и становище вх.

№ 646 от 20.02.2024 г., ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.

131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не е изпратил представител в първото съдебно заседание и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно, от наведените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, се извежда 3 заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатена сума за разноски в общ размер от 1125, 98 лв., формирана както следва: 225, 98 лева- държавна такса за образуване на исковото производство, 900,00 лева- заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1125, 98 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ „....“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ....., следните суми: сума в размер от 1429, 57 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 20.06.2023 г., за което ищецът е издал фактура № .... от 23.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023г./ до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ „....“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „.....“ ЕООД, ЕИК ...., следните суми: сума в размер от 1459, 02 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 16.06.2023 г., за което ищецът е издал фактура № .... от 19.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023 г. / до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „......“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „.......“ ЕООД, ЕИК .... сума в размер от 1125, 98 лв. , представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

4

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5