Протокол № 187 от 20.06.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 187 гр. Варна, 17.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора Н. Л. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600113 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим П. А. К., редовно призован, явява се лично и с адв.Ю. Д. М. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

Граждански ищец ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –

ДОБРИЧ АД, редовно призован, представлява се от юр.Т., надлежно упълномощена.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.М.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ЮР.Т.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, считам, че присъдата на Добрички окръжен съд е правилна и законосъобразна, поради което Ви моля да я потвърдите.

На първо място ще взема отношение по възраженията на подсъдимия К., направени във въззивната жалба и допълнението към нея.

Считам, че всички претенции, изложени в мотивите към въззивната жалба, тези въпроси са били поставени пред първата инстанция и съдът е дал изчерпателен отговор в мотивите си.

Неоснователно е искането за прилагане принципа non bis in idem поради вече налично проведено административно наказателно производство по ЗАНН. Подсъдимият е бил наказан с глоба в размер на 1500 лева поради това, че не е провел обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки при сключване на договор за лизинг на въпросния лек автомобил. Не е налице тъждество между така проведеното административно-наказателно производство и обвинението повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт.

В тази връзка считам, че това възражение е неоснователно.

Делото е изяснено и е попълнено с необходимия доказателствен материал поради което претенциите за недоказаност са също неоснователни.

По отношение на твърдяното допуснато процесуално нарушение, затова, че подсъдимия е бил привлечен два пъти в качеството на обвиняем, като втория път едва преди приключването на делото, след което същото му е било предявено, също не представлява процесуално нарушение. Първото привличане на подсъдимия е било на 18.03.2019 година, а второто на 09.04.2021 година и двата пъти това е било сторено за престъпление по чл.220, ал.1 от НК. При второто привличане е извършена корекция на обвинението, същото е било прецизирано във вида на диспозитива и в тази връзка считам, че не е налице процесуална пречка материалите да бъдат, непосредствено след извършване на това действие, предявени без да бъдат извършени други следствени действия, освен разбира се разпит в качеството на обвиняем.

По възраженията за разминаване на обвинителния акт и присъдата такова 2 разминаване не е налично. В случая очевидно първоинстанционния съд е приел, че част от сумите не представляват вреда причинена от подсъдимия, т.к. те касаят период извън неговото представителство в качеството на изпълнителен директор или управител и правилно първоинстанционния съд е преценил, че тези вреди не могат да бъдат вменени във вина именно на подсъдимия. Също така била е извършена корекция по отношение на ДДС, размера на платеното и в последствие на приспаднато ДДС на дружеството, а и съобразно последната изготвена СИЕ размера на щетата, за която е осъден, е именно реалната щета, която е била причинена на дружеството от подсъдимия К.. Не става въпрос за разминаване или за грешка, а за прецизиране на периода и по-конкретно щетата, причинена от подсъдимия.

Неоснователно е оплакването, че Министъра на регионалното развитие и благоустройство или държавата в лицето на принципала или останалите последващи управители не са подали сигнал на прокуратурата за извършено престъпление. В случая се касае за престъпление от общ характер и това е в правомощията на прокуратурата да проведе такова разследване и не се изисква нарочна жалба.

Претенцията на защитата, че автомобила не е луксозен се опровергава от изготвената СКАТЕ още на ДП където експертите са посочили и описали различно допълнително оборудване на този автомобил на „екстри“ като потъмнени задни стъкла, салон от естествена кожен, отопляеми предни седалки, система за задно и предно паркиране, камера за паркиране на заден ход и други такива. Въпреки, че липсва легално определение за луксозен автомобил очевидно марката и модела на този автомобил, с оглед и последната експертиза, възложено от съда и която поставя този автомобил над средния клас в средата на таблицата и по-към луксозните и скъпите автомобили, а и с оглед житейската практика, го определят този автомобил като луксозен такъв за ползване за целите на служебното ползване.

Допълнително оборудване в размера на 5 от 6 възможни оборудвания във висше стояща градация сочат още веднъж за оскъпяване, което е значително над базовото такова и очевидно не е нужно за целите, които са сочени именно от подсъдимия К.. В същата тази експертиза, която е ползвала хронологичните регистри за 2015, 2016 и 2017 година, е установено, че в дружеството, в неговия авто парк са заведени изключително много автомобили, общо 126 броя като част от тях са леки автомобили и също могат 3 да се ползват за целите на В и К дружеството.

В крайна сметка буди недоумение защо е взето решение да бъде нает пореден чисто нов автомобил, при наличен този солиден автопарк, от който биха могли да се ползват за целите. В този смисъл са и показанията на вещото лице Попова в съдебно заседание като същата допълва, че дружеството е било в изключително тежко състояние.

От друга страна възраженията, че не е допусната допълнителна, нова СИЕ, която да определи какви са разходите и ползите от ползването на този автомобил считам, че същата правилно първоинстанционния съд е приел за абсолютно ненужно, т.к. изготвените по делото експертизи са дали отговор на така поставените въпроси.

По последното възражение за незаконен състав.

Тези възражения, постъпили по делото, като количественото им изражение не може да доведе до качествено нов извод на съда за пороци в обвинителния акт и във воденото разследване.

В случая няма незаконен състав, т.к. престъплението по чл.220, ал.1 от НК е резултатно, безспорно е, че договора е подписан в София, това е отразено в диспозитива, но престъплението е резултатно, то е довършено с настъпване на вредоносния резултат, произтичане на значителна вреда за дружеството, тя не е в град София, а е настъпила за дружество В и К ЕАД със съответен ЕКИ номер регистрирано в град Добрич.

Към момента на сключване на договора на оперативния лизинг това дружество и към настоящия момент е на територията на град Добрич. Тези вреди, включително реално претърпените материални щети, т.к. се касае за намаляване на активите или увеличаване пасива на дружеството на стопанския субект са настъпили в град Добрич.

По възраженията за пътните листи, че не били част от доказателствата по делото, аз по това последно възражение след изчитането му считам, че със защитата четем различни материали от ДП и НОХД, защото видно от материалите по делото тези пътни листи са част от доказателствената съвкупност, а именно том 4 от ДП.

Изготвените експертизи безспорно доказват, че дружеството е било в изключително тежко състояние. За да говорим за престъпление по чл.220 4 следва, и съгласно решение № 14/19.01.1979 година по НД № 4/1989 година на ОСНК какво представлява неизгодната сделка и дали тази сключена сделка е неизгодна, се преценява с оглед всички условия, при които тя е била сключена. Сделката по лизинговия договор определено е неизгодна по ред причини, посочена от първоинстанционния съд. Неизгодността, за да оценяваме нея следва да преценим каква е била ефективността, нуждата или липсата на необходимост от сключване на подобен договор.

Неизгодността е обективирана в наемна цена за един кратък период от време, използване на един автомобил бих казала като едно скъпо превозно такси с наем в размер на 1500 лева без ДДС, т.е. 1800 лева, като в крайна сметка за цялата платена сума в рамките на този договор твърдя, че е би могло да бъде закупено едно МПС от по-нисък клас, което да се ползва не само в рамките на една или две години, като четири години, за един по-дълъг период от време. И втория елемент от таз не изгодност в крайна сметка е след приключване на лизинговия договор, така както е сключен, при условията на оперативен лизинг този автомобил най-важното е, че той не остава в собственост на дружеството, т.е. той само се използва и в последствие би следвало да се върне на собственика му. Договора въобще не е бил необходим за функционирането на В и К дружеството и считам, че това е доказано посредством събраните по делото доказателства и в този смисъл той е неизгоден, защото от този договор не са възникнали ползи, а само вреди и не е възникнал нужния целен икономически ефект. В този смисъл има обилна съдебна практика, конкретно ще посоча решение № 359/17.11.2009 година на ВКС, трето НО.

И не на последно място за определяне на тази неизгодност следва да се разгледат финансовото икономическото положение на дружеството, което е обсъждано от множество експерти. Както стана ясно капитала на В и К дружеството е бил отрицателна величина и експертите са посочили, че задълженията възлизат общо на над 35 милиона лева към 31.12.2015 година, а и към момента на сключване на договора и още към момента на сключване на договора за управление с управителя К., в последствие изпълнителния директор няма никакво, първо, че няма никакво намаляване на този пасив, отделно задълженията към държавата чисто са над 7 милиона лева, както казах капитала е с отрицателна величина и това, че подсъдимия твърди, че в рамките на тази година е имал някаква печалба в размер на 5

66 000 лева.

Факт е, че експертизите доказват, че задълженията са със значително над тази минимална печалба.

По отношение на гаранцията много е обсъждано, безспорно е, че са платени лизингови вноски, които са отчетени като разход, оборудването е било към последното ниво.

В този смисъл считам, че всички действия на подсъдимия в крайна сметка от обективна и субективна страна сочат на осъществено деяние по чл.220 от НК.

Влошеното икономическо състояние към него следва да добавим и наличния известен за подсъдимия разход за дружеството за тези лизингови автомобили, които са нови, закупени, гаранционни и от които би могло да се ползват за целите на дружеството.

С тази изключителна задлъжнялост към контрагентите на дружеството и с тези посочени задължения сключения договор за оперативен лизинг изобщо не е бил необходим.

В този смисъл деянието е осъществено по всички изложени съображения и Ви моля Ви да приемете, че възраженията срещу присъдата са неоснователни и моля да потвърдите първоинстанционния акт.

За лизинговите вноски понеже е имало възражение затова, че няма такива неустойки, видно от самия договор, ако той бе прекратен предсрочно, така, както е вписано в лизинговия договор, очевидно и това са били опасенията на следващите управители, видно от самия договор за такова прекратяване са дължани неустойки. До 36-тия месец, ако този договор е бил предсрочно прекратен съответно неустойките са щели да бъдат в размер между 6 и 8 лизингови вноски. Това се равнява на около 10 600 лева, които отново биха били платени просто без никакви основания, ей така тези е трябвало да се извадят от така задлъжнялото и затънало дружество и да бъдат платени като неустойка на Мото Пфое, за да бъде върнат автомобил отново на собственика Мото Пфое.

В този смисъл, считам, че отново говорим за неизгодна сделка.

ЮР.Т.: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, обосновано и