Решение № 7 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900076 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена Община Дългопол, Община Суворово, Община Девня и Община Аврен, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, с която е предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на всички решения, взети от Общо събрание на съдружниците /ОСС/ на ответното дружество, обективирани в Протокол от 16.02.2024г., поради противоречието им с императивни разпоредби на закона и с устава на дружеството, както и евентуално съединен иск на Община Аврен с правно основание чл.124 от ГПК за установяване на нищожността на горепосочените решения, поради това, че същите са липсващи /невзети/ и като такива, стоящи извън компетентността на ОСС.

В исковата молба се твърди, че ищците са съдружници в ответното дружество, притежаващи съответните дялове от капитала му, като мажоритарен собственик с 50.98 % участие в капитала е “Български В и К холдинг“ ЕАД. Сочи се, че на 16.02.2024г. е проведено Общо събрание на съдружниците на дружеството, на което са взети, следните решения: 1. ОСС освобождава Управителя на “ВиК-Варна“ ООД В.Б.Р.; 2. ОСС избира М.И.М. за Управител на “ВиК-Варна“ ООД до провеждане на конкурс и определя възнаграждението му съгласно чл.56 от ППЗПП; 3. ОСС упълномощава Изпълнителния директор на “Български В и К холдинг“ ЕАД да сключи договор с избрания Управител със срок до провеждане на конкурс; 4. ОСС взема решение да бъде проведен конкурс за избор на Управител на “В и К-Варна“ ООД и 5. ОСС възлага организирането и провеждането на конкурса за Управител на мажоритарния съдружник “Български В и К холдинг“ ЕАД.

Поддържа се, че приетите решения са незаконосъобразни и противоречащи на повелителни разпоредби на закона и на дружествения договор, а при условията на евентуалност и нищожни. Изложени са обстойни аргументи и доводи за незаконосъобразността на процесните решения на ОСС, които в резюме се свеждат до следните пороци: -Не е налице редовно свикване и уведомяване за провеждане на ОСС; -Процесното събрание е свикано от лице, което не разполага с инициатива за свикването му; -Не е получена покана от всички 1 съдружници съгласно изискванията на чл.139, ал.1 от ТЗ; -На съдружниците не са представени за запознаване никакви материали по дневният ред, на чиято база са взети процесните решения, с което е нарушено правото им като съдружник на информираност и защита; -Не е налице редовно упълномощаване за представителство на Общо събрание; -Не е спазена изискуемата от закона форма за валидност на взетите решения; -Протоколът от ОСС не е с нотариална заверка на подписите на присъстващите съдружници и упълномощените представители, и с удостоверено съдържание съгласно изискванията на чл.137, ал.4 от ТЗ; -Не са налице основания за вземане на решение за освобождаване на досегашния управител на “В и К-Варна“ ООД от заеманата длъжност и избор на друго лице, което да представлява дружеството; -Не са представени доказателства, че новоизбрания управител отговаря на изискванията на чл.21, изр.последно от Дружествения договор и на изискванията на чл.20 и чл.23 от ЗПП и -Не е бил налице необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, като новият управителят е избран с неясно мнозинство по аргумент на чл.21 от Дружествения договор. В подкрепа на претенция за прогласяване на нищожността на атакуваните решенията, се сочи, че гореописаните аргументи за незаконосъобразност, правят процесните решения липсващи и лишени от правни последици.

С депозираният от особеният представител на ответното дружество отговор на исковата молба, се поддържа становище за основателност на претенциите за отмяна на решенията на ОСС, като се сочи, че е налице процесуална незаконосъобразност на всички решения, взети от ОСС проведено на 16.02.2024г., поради нередовност на процедурата по свикването му, като са изложени обстойни съображения. Сочи се още, че съдружника “Български В и К холдинг“ ЕАД не е обосновал нуждата от извънредност и спешност за вземане на процесните решения. Също така при провеждане на събранието, са направени възражения за нередовно му свикване, които не са били разисквани и разгледани. В протокола, в който са обективирани решенията на процесното общо събрание, липсва обосновано изложение на основанията за освобождаване на действащия управител на дружеството, което е ограничило правото на останалите съдружници да вземат информирано решение по тази точка. Допуснато е необосновано и незаконосъобразно забавяне от страна на “Български В и К холдинг“ ЕАД при обявяване на личността, квалификацията, професионалния опит и компетентността на лицето, предложено за нов управител. Предвид изложеното се прави признание на иска в условията на чл.237 от ГПК.

По отношение на претенцията на Община Аврен с правно основание чл.124 от ГПК, се поддържа, че иска е неоснователен, съответно че процесните решенията, не са нищожни като лишени от предмет и взети извън пределите на компетентността на общото събрание.

Твърди се, че не е налице сочената от ищеца липса на кворум за провеждане на ОСС, тъй като на същото са присъствали съдружници, притежаващи достатъчно дялове от общия капитал на дружеството, за да бъде взето законосъобразно решение по конкретната точка, включена в дневния ред, а именно над 50% от капитала, доколкото дружествения договор не предвижда квалифицирано мнозинство за избор на управител.

С подадената от Община Аврен допълнителна искова молба се поддържат предявените установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване и прогласяване на нищожността на процесните решения на Общо събрание на ответното дружество, а при условията на евентуалност и иска с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни и противоречащи на повелителни разпоредби на закона и на дружественият договор. Моли са спорът да бъде решен при признание на евентуално предявеният иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ в условията на чл.237 от ГПК, като направеното признание от особеният представител на ответното дружество да бъде одобрено от съда по аргумент от чл.29, ал.5 от ГПК.

2

С подаденият отговор на допълнителната искова молба, се поддържа изразеното в първоначалния отговор становище за неоснователност на иска за нищожност и основателност на иска по чл.74, ал.1 от ТЗ. Поддържа се, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част и формирания петитум на допълнителната искова молба. Сочи се, че според съдържанието на обстоятелствената част, ответника поддържа предявените искове-както основния за нищожност, така и на евентуалния за отмяна на процесните решения като незаконосъобразни. Сочи се още, че липсва формиран петитум по отношение на основният иск, а е налице такъв само по отношение на претенцията по чл.74, ал.1 от ТЗ като е изложено искане за постановяване на решение при признание на иска в условията на чл.237 ГПК, с което да бъдат отменени като незаконосъобразни взетите решения от ОСС.

В съдебно заседание ищецът Община Дългопол, чрез пълномощник, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска за отмяна на процесните решение и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител, поддържа становището си за неоснователност на претенцията за установяване на нищожността на процесните решения на ОСС и признанието на иска за тяхната отмяна, поради допуснати нарушения при свикване на събранието и вземане на атакуваните решения.

Третите лица помагачи Община Провадия и “Български В и К холдинг“ ЕАД, не се представляват и не изразяват становище.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна, следното:

Липсва спор по делото, а и според висванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество, ищците и третите лица помагачи, имат качеството на съдружници в “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, като “Български В и К холдинг“ ЕАД се явява мажоритарен собственик на капитала на дружеството, тъй като има дялово участие от 50.09 %, т.е. притежава над 50 % от същия.

Установява се от доказателствата по делото, че с Писмо с изх.№ОК- 58/15.01.2024г. мажоритарния съдружник е направил искане по чл.138, ал.2 от ТЗ за свикване на Общо събрание на съдружниците /ОСС/, в отговор на което с Покана от 29.01.2024г. управителя на ответното дружеството, е свикал събрание с посочения от съдружника дневен ред с дата на провеждането му на 26.04.2024г. Очевидно недоволен от предприетото от управителя свикване на ОС, с Писмо с изх.№ОК-58-2/01.02.2024г. мажоритарният съдружник сам е свикал ОСС за 16.02.2024г., като е мотивирал действията си с липсата на своевременно свикване на събрание от страна на управителя и насрочване на такова, след повече от три месеца от искането на съдружника. До съдружниците са отправени покани, като част от тях не са получени в нормативно предвиденият срок, преди провеждане на събранието.

Независимо от това на посочената дата-16.02.2024г. е проведено ОСС с участието на съдружниците, притежаващи 96 % от капитала на ответното дружеството, като атакуваните в настоящото производство решения, са взети с гласовете на 86 % от капитала. За провеждането на събранието и вземането на решенията е воден Протокол №59/16.02.204г., който носи нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието от Нотариус с рег.

№335 в РНК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Трайната и последователна е съдебна практика, че независимо от заявената от ищеца 3 последователност на предявяване на исковете, претенции подлежат на разглеждане по поредност, според тежестта на порока, от който се твърди, че страда съответното атакуваното основание /договор, решение и т.н./. Ето защо в случая предявената претенция от Община Аврен с правно основание чл.124 от ГПК за установяване на нищожността на процесните решения, поради това, че същите са липсващи /невзети/ и стоящи извън компетентността на ОСС, следва да бъде разгледана първа, доколкото нищожността, е найтежкият възможен порок, от който може да страдат решенията.

От изложените от ищеца основание за нищожност на атакуваните решения, единствените който в действителност имат отношение към валидността на решенията, а не към тяхната материална незаконосъобразност, са оплакванията, че вземането им е извън определените от закона и учредителния акт, предели на компетентност на общото събрание или че са налице липсващи /невзети/ решения които, обаче, са отразени като съществуващи в протокола на общото събрание. Така възприетите доводи за нищожност на решенията на ОСС са неоснователни, тъй като имено в компетентността на събранието на съдружниците попада определянето на реда и начина за избор на управител, както и самият избор и определянето на възнаграждение на същия-чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ. Не са налице и несъществуващи решение, тъй като липсва спор, че въпросите по дневният ред са разгледани, респективно е проведено гласуване от съдружниците, чиито резултат е закрепен в протокол с нотариално удостоверено съдържание, чиято доказателствена стойност не е опровергана.

За пълнота следва да се отбележи, че протоколът за проведено ОСС, представлява т.нар. ”междинна форма за действителност” на волеизявлението на юридическото лице, тъй като обективира волята, формираната от съответния компетентен да вземе решение орган на юридическото лице. Ето защо тежестта да докаже неосъществяването на вписаните в протокола факти по вземане на решенията, е в тежест на оспорващия. Такова надлежно оспорване в разглежданият случай не е проведено от страна на ищеца, поради което следва да се приеме, че обективираните в протокола от 16.02.2024г. решение на ОСС са действителни и валидни.