Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 850 от 16.12.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 670/2025
Вид
Определение № 850
Подписан
16.12.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Варна, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500670 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано след изпращане на делото за разглеждане от ВАпС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №5543/01.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№4513/25г. по описа на ВКС, IІІ гр.о.

Подадена е частна жалба от К. Г. Т. против определение №1974/06.08.2025г., постановено по гр.д.№1199/25г. по описа на ОС-Бургас, с което е върната подадена от К. Г. Т. искова молба/депозирана първоначално с вх.№6493/03.07.2025г. пред Апелативен съд-Бургас/ на осн. чл.129, ал.3 от ГПК и производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№1199/25г. по описа на БОС е образувано по предявен иск с пр.осн. чл.2б от ЗОДОВ от К. Г. Т. против Апелативен съдБургас, Окръжен съд-Сливен, Районен съд-Котел, Районен съд-Сливен, Районен съд-Нова Загора и Районен съд-Ямбол.Обобщено, в исковата молба 1 се излага, че ответниците са причинили на ищеца неимуществени вреди/изпитвал безсилие, гняв, тревожност, обида, подтиснато настроение, раздразнителност, хроничен стрес, накърнено чувство за справедливост/, вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на исковото производство по гр.д.№690/24г. по описа на РС-Котел, било на разглеждане впоследствие пред всеки един от ответниците и приключило след прилагане на чл.23, ал.3 от ГПК с производство по гр.д.№3767/24г. по описа на РСЯмбол, в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС, предвид което претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за така претърпените вреди в размер на 27 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.С исковата молба е направено доказателствено искане за изискване на цялото производство по гр.д.

№3767/24г. по описа на РС-Ямбол.

Към исковата молба са представени доказателства за проведена по заявление на К.Г. с вх.№РС-25-314/14.04.2025г. административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ.Според представеното уведомление от 02.07.2025г. от МП, в заявлението е било направено оплакване от прекомерността на производството по гр.д.№3767/24г. по описа на РСЯмбол/започнало като гр.д.№690/24г. по описа на РС-Котел/, приключило с влязъл в сила на 08.04.2025г. съдебен акт, разгледано на една инстанция, и развили се четири въззивни частни производства, с обща продължителност на производството 6 месеца и 27 дни.

С определение №1791/11.07.2025г. първоинстанционният съд е оставил производството без движение и указал на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, като посочи изрично: 1/ дали искът му за обезщетение на вреди произтича от бездействие на органите на съдебната власт поради това, че ответните органи на съдебната власт са извършили действия и/или бездействия, които са довели до увреждане на ищеца; 2/ какви са конкретните действия и/или бездействия, които се твърди, че са довели до твърдяната „закъсняла справедливост“; 3/ да посочи основанието, на което претендира солидарна отговорност на ответниците.

В изпълнение на указанията, в дадения срок, е депозирана уточняваща молба от ищеца на 14.07.2025г., в която е посочил, че предявената претенция е 2 за солидарна/по аргумент от чл.4, ал.2 от ЗОДОВ/ обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди по “главното производство”, настъпили като пряка и непосредствена последица от прекомерната му продължителност, т.е. от нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, прокламирано в разпоредбата на чл.6, §1 от КЗПЧОС, като вредите са настъпили именно вследствие на тази неразумна продължителност на делото, съчетано с “изначална безпристрастност” и множество съществения нарушения на процесуалния закон.В молбата са изложени и принципни съображения по приложението на чл.143 и чл.146 от ГПК.

С определение №1822/16.07.2025г. първоинстанционният съд е приел, че в уточняващата молба на ищеца не е посочена причината същият да счита, че съществува солидарна отговорност между ответниците, т.е. не са посочени обстоятелствата, от които счита, че произтича солидарната отговорност на ответниците, нито са посочени конкретни факти и обстоятелства, от чието настъпване твърди, че произтича правото му на обезщетение, не са посочени, например, какви действия е извършил ищецът по сезиране на съда, с каква молба, в какви срокове са разгледани молбите на ищеца, по отношение на кои процесуални действия на съда се твърди забавяне, не са посочени и номерата на делата и по описа на кое от съдилищата, посочени като ответници.Изложено е, че действително ищецът е приложил писмени доказателства към молбата си, но съдът счита, че фактическите твърдения на ищеца трябва да са изрично написани в исковата молба и не е задължение, нито право на съда, да извлича фактическите твърдения на ищеца от приложените към исковата молба писмени доказателства, като посочването на конкретно искане и кореспондиращи на същото твърдения по фактите и правни доводи, е необходимо за правилното квалифициране на иска и правните последици от приемането на съответната правна квалификация, както и за определяне на предмета на доказване и осигуряване на правото на защита на ответника.Предвид изложеното е оставил отново без движение производството и е указал на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, като посочи изрично: 1/ дали искът му за обезщетение на вреди произтича от бездействие на органите на съдебната власт поради това, че ответните органи на съдебната власт са извършили действия и/или бездействия, които са довели до увреждане на ищеца; 2/ какви са конкретните действия и/или бездействия, които се твърди, 3 че са довели до твърдяната „закъсняла справедливост“; 3/ да посочи основанието, на което претендира солидарна отговорност на ответниците.

За определението ищецът е бил надлежно уведомен на

23.07.2025г.Предвид неизпълнение на указанията в дадения преклузивен срок, с обжалваното определение производството по делото е прекратено.

Съдът приема, че така депозираната искова молба не е страдала от нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК.В обстоятелствената й част ищецът е изложил фактите, от които твърди, че произтича спорното между страните материално право, посочвайки, че твърди, че исковото производството, по което той е бил ищец, започнало по гр.д.№690/24г. по описа на РС-Котел, разглеждано в дадени етапи пред всеки един от посочените ответници и приключило след прилагане на чл.23, ал.3 от ГПК по гр.д.

№3767/24г. по описа на РС-Ямбол, не е било разгледано и решено в разумен срок по см. на чл.6, § 1 от КЗПЧОС.В резултат от нарушение от ответниците на правото му на разглеждане и решаване на цялото исково производство в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС са му били причинени неимуществени вреди, които са подробно индивидуализирани.Формулирал е ясен петитум, посочвайки, че претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно/съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗОДОВ, предвиждаща, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно/ да му заплатят обезщетение за така претърпените вреди в размер на 27 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.Според изложеното в исковата молба, всеки от ответниците, посочени съдилища, не е разгледал делото, докато е било образувано и разглеждано пред него, в разумен срок и от това ищецът е претъпял неимуществени вреди.Индивидуализирано е процесното исково производство/разгледано само на първа инстанция/, започнало пред РС-Котел, което след отводи на съдиите от всички районни съдилища, включени в съдебния район на ОС-Сливен, е изпратено за разглеждане от АС-Бургас, на РС-Ямбол, където е приключило.При така посочените обстоятелства, следва, че твърденията на ищеца са за неразглеждане на исковото производство в цялото му течение в разумен срок и в тази връзка не е било необходимо да уточнява дали искът му за обезщетение на вреди произтича от бездействие на органите на съдебната власт, поради това, че ответните органи на съдебната власт са извършили действия и/или бездействия, които са довели до 4 увреждане на ищеца; какви са конкретните действия и/или бездействия, които се твърди, че са довели до твърдяната „закъсняла справедливост“ и да посочи основанието, на което претендира солидарна отговорност на ответниците.Преценката дали исковото производство цялостно е било разгледано в неразумен срок от съдилищата ответници, съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС, дали от това ищецът е претърпял неимуществени вреди и дали ответниците са солидарно отговорни, касае разглеждането на спора по същество, като съответно не е относима към проверката за редовност на исковата молба.

По изложените съображения съдът приема, че искова молба не е страдала от нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, изпълнено е било и процесуалното условие за допустимост на иска, предвидено в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, поради което обжалваното определение, с което производството е прекратено по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1974/06.08.2025г.,

№1199/25г. по описа на ОС-Бургас, и постановено по гр.д.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Варна, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500670 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано след изпращане на делото за разглеждане от ВАпС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №5543/01.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№4513/25г. по описа на ВКС, IІІ гр.о.

Подадена е частна жалба от К. Г. Т. против определение №1974/06.08.2025г., постановено по гр.д.№1199/25г. по описа на ОС-Бургас, с което е върната подадена от К. Г. Т. искова молба/депозирана първоначално с вх.№6493/03.07.2025г. пред Апелативен съд-Бургас/ на осн. чл.129, ал.3 от ГПК и производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№1199/25г. по описа на БОС е образувано по предявен иск с пр.осн. чл.2б от ЗОДОВ от К. Г. Т. против Апелативен съдБургас, Окръжен съд-Сливен, Районен съд-Котел, Районен съд-Сливен, Районен съд-Нова Загора и Районен съд-Ямбол.Обобщено, в исковата молба 1 се излага, че ответниците са причинили на ищеца неимуществени вреди/изпитвал безсилие, гняв, тревожност, обида, подтиснато настроение, раздразнителност, хроничен стрес, накърнено чувство за справедливост/, вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на исковото производство по гр.д.№690/24г. по описа на РС-Котел, било на разглеждане впоследствие пред всеки един от ответниците и приключило след прилагане на чл.23, ал.3 от ГПК с производство по гр.д.№3767/24г. по описа на РСЯмбол, в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС, предвид което претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за така претърпените вреди в размер на 27 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.С исковата молба е направено доказателствено искане за изискване на цялото производство по гр.д.