Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 666 от 09.12.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1202/2022
Вид
Решение № 666
Подписан
09.12.2022
В сила
23.02.2023
Състав
Светослава Иванова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Перник, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720201202 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №22-1158-001725/29.06.2022г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на М. С. М. с ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 03.06.2022 г., в 00.15 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, на кръстовището от ул. **** и ул. ****, като водач на лек автомобил „Ауди А3”, с peг. №****, собственост на В. М., отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата им – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от М. М., в която оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление, като поддържа, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и вмененото нарушение не е извършено.

Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното производство лично и чрез пълномощника си - адв. А. В.. Последният излага конкретни доводи в подкрепа на възраженията в жалбата за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и пледира за отмяната му.

Претендира и присъждане на направените от М. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:

На 03.06.2022г. свидетелите Р. С. Е. – командир на отделение при ОД МВР – Перник, Сектор „Пътна полиция“ и Н. В. Н. – мл. автоконтрольор в същия сектор, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на с. Драгичево, общ. Перник. Малко след полунощ забелязали движещ се по ул. ****, в посока от ул. Кракра към ул. Стара планина, лек автомобил „Ауди А3”, с peг. №****. По същото време се провеждала полицейска операция за засилени проверки на водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотични вещества. По тази причина и предвид късния час служителите на МВР решили да извършат проверка. Подали сигнал за спиране на водача , при което превозното средство спряло в района на кръстовището с ул. ****, с.Драгичево. Служителите на МВР установили две лица в автомобила. Поискали документите на водача за проверка, като въз основа на тях самоличността му била установена – М. С. М., както и че управляваното превозно средство е собственост на друго лице В. М..

Установена била и самоличността на спътника му - свид. М.С.Д..

Свидетелите Е. и Н. приканили водача да излезе от автомобила, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. На пътника разпоредили да остане в превозното средство. Жалбоподателят придружил полицейските служители до патрулния автомобил и приел извършване на проверка за алкохол с техническо средство. Уредът отчел отрицателен резултат.

Впоследствие бил приканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер – Дръг тест 5000 с фабр. №ARME 0029. М. първоначално имал колебания за теста, като споделил, че пушил цигара с наркотично вещество преди 5-6 дни, което изявление впоследствие било обективирано в съставения акт. След известно колебание отказал такава проверка.

Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу М.

М. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА, №615619/03.06.2022г., като актосъставителят – свид. Р. Е. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.

При предявяване на съставения АУАН М. заявил, че няма възражения, но отказал да го подпише. За удостоверяване на отказа му било потърсено съдействие от служители от друг полицейски екип. На мястото пристигнал свид. Д. А. М. - служител на ОД МВР - Перник, пред когото жалбоподателят 2 потвърдил, че отказва да подпише акта, което свидетелят удостоверил с подписа си. Срещу разписка АУАН бил връчен на нарушителя, което М. удостоверил с подпис.

Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №22-1158000368/03.06.2022г., с която била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 03.06.2022г.

На М. М. бил издаден и талон за изследване №0 044824, в който свид. Р.

Е. отразил отказа за извършване на тест с техническо средство, разяснил на водача възможността да се подложи на медицинско и химическотоксикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества в МБАЛ – Перник, като определил срок до 60 минути от връчването на талона за явяване в лечебното заведение за вземане на биологични проби.

Талонът бил връчен в 01.00 часа на 03.06.2022г. Жалбоподателят удостоверил с подписа си вписаните в талона за изследване обстоятелства, както и получаването на екземпляр от него. В определения срок се явил в лечебното заведение, отрекъл пред дежурния лекар да е употребявал наркотични вещества, но отказал да даде кръвна проба за изследване, което лекарят удостоверил в протокол - приложение №4 към чл.14, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

На 29.06.2022г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на М. М. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Р. С. Е., Н. В. Н., Д. А. М. и М.С.Д., както и приетите писмени доказателства:

АУАН серия GА,

№615619/03.06.2022г., талон за изследване №0044824/03.06.2022г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№22-1158000368/03.06.2022г., заповед №8121з – 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач на МПС, издадена от сектор ПП – Перник, протокол за медицинско изследване.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана 3 материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство Заповед, издадена от Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.

Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.

Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на нарушението изложени в акта и в наказателното постановление, и не установява нарушаване правото на защита на наказания.

Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да изпълни предписанието за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки от двата способа - използване на техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче, може да бъде извършена по посочените алтернативни начини - или чрез техническо средство/тест или чрез медицинско и химическо/химико-токсикологично изследване. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с тест за употреба на наркотични вещества, но е отказал лабораторно изследване на биологични проби, концентрацията на алкохол, респ. употребата на наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Вярно е също, че контролните органи могат да упражнят дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с техничестко средство или тест. Това е така, защото в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата, свързана с алтернативния метод за 4 установяване употребата на алкохол/наркотични вещества - чрез медицинско изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т.н. Отделно от това, както се посочи, предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на чл.174, ал.З ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява форма на съставомерно изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. Поради това, отказа на водача за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози принципно е достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. Последващо изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение виновно, което е въпрос по същество.