Решение № 419 от 31.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. С., 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500191 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 5 от 14.01.2025 г. по гр. д. № 633/2023 г. по описа на РС – Своге е признато за установено по отношение на Е. Г. З., че С. М. С. е собственик на следните недвижими имоти: част от имот с пл. № 91 в кв. 6 по ПУП на с. В.Т., вилна зона „Г.Л.”, която част е с площ от 715 кв. м., включваща 365 кв. м., отредени за озеленяване, и 350 кв. м., отредени за улица, като имотът е заключен между точки 1, 10, 2, 3, 4, 11, 5, 6, 1 на скицата на вещото лице Георги Георгиев - приложение № 2, която скица, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от решението, заедно с намиращите се в имота основна вилна сграда със застроена площ от 28 кв. м., отразена с буква А на скицата на вещото лице и паянтова постройка - оранжерия със застроена площ от 18 кв. м., отразена с буква Б на скицата на вещото лице, и Е. Г. З. е осъдена да предаде на С. М. С. владението върху гореописаните недвижими имоти - земя и сгради, както и е осъдена да премахне изградената от нея ограда, разположена между точките 5, 6, 1, 10, 9, 11 на скицата на вещото лице Георги Георгиев - приложение № 2, която скица, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от решението и да премахне изградената от нея пристройка със застроена площ от 11 кв. м., отразена с буква А1 на скицата на вещото лице. С решението Е. Г. З. е осъдена и да заплати на С. М. С. направените в първоинстанционното производство по делото разноски в общ размер от 1860 лв.

1

Решението е обжалвано изцяло от ответницата в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

От ищеца в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Ищецът първоначално – в исковата молба, е твърдял, че баща му М. С. И. е бил признат /с констативен нотариален акт от 1994 г./ за собственик на основание давностно владение на имот с пл. № 91 в кв. 6 от ПУП - действащ 3PII на вилна зона „Г.Л.“, с. В.Т.о, с площ 715 кв., ведно с построените върху мястото сгради, в т. ч. вилна постройка със застроена площ от 39 кв. м., на един стаж и полуетаж, като към датата на съставянето на нотариалния акт е владял без прекъсване описания поземлен имот повече от 10 години и е изградил със собствени средства сградата. След смъртта на бащата на ищеца през 1998 г. ищецът продължил да упражнява фактическата власт върху имота до 2021 г., като ползвал сградата като вила, посещавана най-често през почивните дни или по време на отпуск, плащал данъците и осъществявал всички необходими действия по неговата поддръжка.

През м. март 2021 г. при посещение в имота открил, че е поставено заграждение, както и че към дървената вила има изградена пристройка. Потърсил съдействие от РП – Своге и в хода на проверката било установено, че лицето, което е извършило заграждението и строежа в имота, е ответницата Е. Г. З.. От 2021 г. достъпът му до имота бил възпрепятстван. При тези твърдения в исковата молба претендира признаване на правото на собственост върху поземления имот и вилната постройка със застроена площ от 39 кв. м. и осъждане на ответницата да предаде владението им, както и осъждането й да премахне изградената от нея ограда около поземления имот /която не е индивидуализирана по никакъв начин/, както и да премахне изградената от нея дървена пристройка до вилната сграда /също неиндивидуализирана/.

Впоследствие /вж. уточняваща молба от 14.06.2024 г., депозирана във връзка с дадени от съда указания, но след постъпване на отговора на исковата молба, от съдържанието на който очевидно ищецът е черпил информация за действителното фактическо състояние найвече относно намиращите се в имота сгради и пристройки предвид изложените вече различни твърдения в тази връзка/ е твърдял, че имотът, правото на собственост върху който претендира, представлява част от имот с пл. № 91 в кв. 6 от ПУП - действащ ЗРП на вилна зона „Г.Л.“, с. В.Т., която част е с площ 715 кв. м. и съгласно актуална скица включва частта от имот с пл. № 91 с площ от 365 кв. м., която е отредена за озеленяване, както и частта от имот с пл. № 91 с площ от 350 кв. м., която е отредена за улица, ведно с построената в имота постройка със застроена площ от 39 кв. м. и всички останали подобрения и приращения в 2 него. Правото на собственост било придобито на основание давностно владение, упражнявано върху поземления имот от 1982 г. от родителите на ищеца, които изградили и постройката в имота в периода 1986-1987 г. Родителите на ищеца се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез снабдяването с констативен нотариален акт през 1994 г., като придобили по силата на приращението и построената от тях вилна сграда. Ищецът след смъртта на родителите си по наследство придобил ½ ид. ч. от поземления имот и построената вилна сграда, а останалата ½ ид. ч. придобил по силата на изтекла в негова полза 10 г. давност в периода 17.09.1998 г. до 17.09.2008 г. при условията на недобросъвестно владение, упражнявано спрямо брат му Антон М. С.. От 2001 г., когато бракът на ищеца бил прекратен с развод, той владеел имота самостоятелно до м. март 2021 г.

Твърдял е също в уточняващата молба, че от източната страна на вилната постройка е изградена през 1987 г. малка паянтова барака, ползвана от родителите на ищеца като работилница, но понастоящем е с нарушена цялост и необитаема и следва да се счита за приращение към поземления имот, а от ответницата са построени пристройки към изградената от родителите на ищеца вила, като същите се намират от северната и източната част на вилата, долепени са до нея и представляват измазани с мазилка допълнително застроени площи на един етаж. При тези твърдения в уточняващата молба се претендира признаване на правото на собственост върху поземления имот, ведно с построените върху поземления имот сгради, в т. ч. вилна постройка със застроена площ от 39 кв. м. и находяща се източно от нея паянтова барака - работилница, двете изградени в периода 1986-1987 г., и осъждане на ответницата да предаде владението им, както и осъждането й да премахне изградената от нея ограда /която отново не е индивидуализирана по никакъв начин/ около поземления имот и изградените от нея пристройки от северната и източната страна на вилната сграда /които също не са индивидуализирани/.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният поземлен имот представлява част от имот с пл. № 91 по действащия кадастрален и регулационен план на вилна зона „Г.Л.”, с. В.Т., одобрен със заповед № 1556/31.08.1963 г. на ОбНС - С., която част е с площ от 715 кв. м. /имотът е заключен в точките 1-2-10-3-4-11-5-6-1 на скицата на вещото лице/, като част от площта на имота, а именно площ от 350 кв. м., попада в предвидено трасе на улична мрежа /тази част е заключена в точките 5-6-7-8-9-3-4-11-5 на скицата на вещото лице/, а останалата част, която е с площ от 365 кв. м., попада извън регулация /тази част е заключена в точките 1-10-2-3-9-8-76-1 на скицата на вещото лице/. Установено е също, че находящите се в имота сгради, трайно прикрепени към земята, представляват: основна вилна сграда със ЗП от 28 кв. м. /отразена с буква А на скицата на вещото лице/; пристройка към вилната сграда със ЗП от 11 кв. м.

/отразена с буква А1 на скицата на вещото лице/, като общата ЗП е 39 кв. м.; паянтова постройка – оранжерия, със ЗП от 18 кв. м. /отразена с буква Б на скицата на вещото лице/.

Установено е също, че по западната граница на процесния имот, заключена в правата 1-6-5 на скицата на вещото лице, има ограда, изпълнена от метална ромбоидна мрежа, положена по стомано-бетонни колове, по част от северната граница на процесния имот, заключена в 3 правата 1-10 на скицата на вещото лице, е изпълнена метална входна порта и ромбоидна мрежа, положена по метални колове, с бетонова плътна част, по правата 10-11 на скицата на вещото лице има ограда, изпълнена от метална ромбоидна мрежа, положена по стоманобетонни колове, а по източната граница, заключена в точките 2-3-4 на скицата на вещото лице, и по южната граница, заключена в точките 5-10-4 на скицата на вещото лице, няма изпълнена ограда.

Въпреки ненадлежно изразената воля от ищеца, предвид установеното от заключението на вещото лице първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете, приемайки, че се претендира установяване на правото на собственост и предаване на владението на поземления имот и намиращите се в него основна вилна сграда със застроена площ от 28 кв. м., отразена с буква А на скицата на вещото лице, и паянтова постройка оранжерия със застроена площ от 18 кв. м., отразена с буква Б на скицата на вещото лице, както и осъждане на ответницата да премахне изградената от нея ограда, разположена между точките 5, 6, 1, 10, 9, 11 на скицата на вещото лице и изградената от нея пристройка със застроена площ от 11 кв. м., отразена с буква А1 на скицата на вещото лице.

Абстрахирайки се от заместването в обжалваното решение на надлежно изразена от ищеца воля с установеното от заключението на вещото лице относно фактическото състояние на имота и вида и разположението на находящите се в него постройки, въззивният съд намира, че ищецът не е доказал надлежно претендираното от него право на собственост, чиято защита търси чрез ревандикационни и негаторни искове.

Ответницата е твърдяла в отговора на исковата молба, че е изключителен собственик на процесния имот и построените в него сграда и помощна постройка, като ги е придобила чрез договор за покупко-продажба от 2016 г. Праводателите й - Л. и М. С., били придобили правото на собственост върху имота и сградата по силата на договор за покупко-продажба от 2013 г., сключен със С.Т.К. - наследник на Т.С.К., който е купил поземления имот през 1962 г. Твърдяла е също, че е получила владението на имота и сградата в деня на подписване на договора за покупко-продажба - 11.10.2016 г. /съгласно уговореното в т. 4 от договора, сключен с представения нотариален акт/, като към този момент дворното място не било оградено. Ответницата установила владението върху имота явно и започнала да извършва подобрения - изграждане на ограда още в края на 2016 г., изграждане на септична яма в двора през 2017 г., смяна на дограмата на къщата през 2017 г., присъединяване на част от тераса към стая на първия етаж, поддържане на двора, сключване на договор за присъединяване на обект /къщата/ към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 22.06.2017 г. и др. Веднага след придобиване на имота ответницата декларирала същия в Община Своге и оттогава заплащала всички дължими данъци за имота. Непосредствено след придобиване на имота още през 2016 г. ответницата започнала и процедура за частично изменение на ПУП - план за регулация за образуване от процесната част от имот пл. № 91 на нов УПИ 1-91 в нов кв. 6а и улично уширение, като възложила изготвянето на скици-проект за изменението на правоспособни лица. Твърдяла е още, че при придобиване на имота през 2016 г. не е имала основание да смята, че 4 праводателите й не са собственици, тъй като освен че същите се легитимирали с нотариален акт за собственост, от издаденото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот било видно, че върху имота не е имало права или заявени претенции от трети лица.