Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 326 от 13.03.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3939/2023
Вид
Решение № 326
Подписан
13.03.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Русе, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520103939 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД от ОТП ЛИЗИНГ ЕООД (предишно наименование СОЖЕЛИЗ- БЪЛГАРИЯ ЕООД) против П. П. П. и П. В. П. за прогласяване недействителността спрямо ищеца на разпоредителната сделка, обективирана в договор за покупко- продажба на идеални части от недвижими имоти, извършена от П. П. П. в полза на П. В. П. и обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 24, том I, рег. № 521, нотариално дело № 22 от 29.01.2019 г. на Любен Шилков- нотариус с рег. № 624 в Нотариалната камара, с район на действие РС-Русе, който акт е вписан в Служба по вписванията - Русе с вх. рег. № 834 от 29.01.2019 г., акт № 99, том 2, дело № 304, до размера на 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот, заедно със съответните (една четвърт) идеални части от построените в него сгради: Сграда с идентификатор 0.932.1 /нула, точка, девет, три, две, точка, едно/, едноетажна, масивна, жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 75,00 кв. м. и Сграда с идентификатор 0.932.2 /нула, точка, девет, три, две, точка, две/, едноетажна, масивна, хангар, депо, гараж, с площ от 43,00 кв. м.

Ответниците дават отговор, оспорват предявените искове, като молят същите да бъдат отхвърлени, тъй като са неоснователни. Заявяват, че искът е погасен по давност.

Заявяват, че сделката не е увреждаща спрямо кредитора, тъй като процесното имущество не е било секвестируемо, поради което за кредитора не е съществувала възможност да се удовлетвори от него. Възразява, че нито длъжникът, нито лицето, с което е договарял, са знаели за увреждането.

1

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ЕТ СРЕБРА - П. П., ЕИК: 040051369, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. с* № 61, бл. т*, вх. Г, ет. 3, ап. К, е длъжник на ОТП Лизинг ЕООД по два броя записи на заповед, издадени на 02.11.2007 г., по силата на които безусловно и неотменимо се е задължила при предявяването на записите на заповед да плати без протест и без разноски, на или на заповед на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД /предишно наименование СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ ЕООД/ следните суми: 41 345.61 евро, дължима по Запис на заповед от 02.11.2007 г. и 9116.82 евро, дължима по 3апис на заповед от 02.11.2007 г., които са предявени на длъжника за плащане на 28.05.2009 г.

Поради неизпълнението на паричните задължения ОТП ЛИЗИНГ ЕООД е предявило претенциите си пред съда и са 3аповед № 6960 от 17.11.2010 г. за изпълнение на задължение за вземания за парични суми въз основа на документ и изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. д. № 3885/2010 г. на Русенски районен съд за сумата 9819.31 евро, представляваща част от главница по 2 бр. записи на заповед, както следва: 8014.11 евро по запис на заповед от 02.11.2007 г. за сумата от 41345.61 евро и 1805.21 евро по запис на заповед от 02.11.2007 г. за сумата 9116.82евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 384.10 лева- разноски по делото.

ОТП ЛИЗИНГ ЕООД /тогава СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ ЕООД/ образувало изп. д. № 324/2012 г. по описа на ЧСИ Г. д., рег. № 781 в КЧСИ с район на действие София (СГС), срещу длъжника ЕТ СРЕБРА - П. П., представлявано от П. П. П..

По делото са установени и възбранени имоти, собственост на длъжника П. П. П., върху които може да се изпълнява, но тъй като те се намират в района на гр. Габрово, делото било преместено и образувано под № 289/2018 г. по описа на ЧСИ з.в., рег. № 734 в КЧСИ с район на действие ОС - Габрово. След множество проведени и нестанали публични продажби, повечето от имотите са продадени на проведена по делото публична продан и съгласно Протокол за разпределение от 28.07.2021 г. на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД е разпределена сумата 3104.70 лева, която е недостатъчна да удовлетвори вземането на взискателя. В същото време стойността на единственото недвижимо имущество (идеални части от имот), останало непродадено по изпълнителното дело, е толкова ниска, че разноските за нова публична продан биха надвишили сумата, която ОТП ЛИЗИНГ ЕООД би получило при евентуална продажба на идеалните части от този имот по делото.

Ищецът заявява, че към настоящия момент вземането му, съгласно Удостоверение изх. № 8344/06.06.2023 г. по изп. д. № 289/2018 г. на ЧСИ з.в. е в размер на 19 204.90 лева за главница, 23 415.32 лева- законна лихва, авансово платени от взискателя такси в размер на 185.15 лева и такси по Тарифата към 3ЧСИ в размер на 3 329.84 лева. Общият размер на дължимите суми по изпълнителното дело е 46 135.21 лева.

С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 24, том I, рег. № 521, 2 нот. дело № 22 от 29.01.2019 г. на Любен Шилков - нотариус с рег. № 624 в Нот. камара, с район на действие РС-Русе, вписан в Служба по вписванията - Русе с вх. рег. № 834 от 29.01.2019 г., акт № 99, том 2, дело № 304 П. П. и съпругът й В. б. П. (и двамата в качеството си на наследници) продали на сина си П. В. П. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 0.932 /нула, точка, девет, три, две, находящ се в гр. м*, ЕКАТТЕ: 47336, общ. Русе, обл. Русе по кадастрален план, одобрен със 3аповед № 128 от 23.04.1986 г. на 3ам. председател на ИК на ОбНС Русе, с адрес: yл. х.б. № 29, с площ по кадастрален план 1006,00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10 м.), като УПИ XXII има площ от 1018 кв. м., и е отредена за жилищно застрояване, при съседи: 0.933, 0.931, 0.7037, 0.7040, заедно с построените в имота две сгради: СГРАДА с идентификатор 0.932.1 /нула, точка, девет, три, две, точка, едно/ едноетажна, масивна, жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 75,00 кв. м. и СГРАДА с идентификатор 0.932.2 /нула, точка, девет, три, две, точка, две/ едноетажна, масивна, хангар, депо, гараж, с площ от 43,00 кв. м., а според Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том IX, дело № 2440 от 27.04.1993 г. на Нотариус при РРС представлява ДВОРНО МЯСТО, образуващо парцел XXII- 932 /двадесет и две римско, тире, деветстотин тридесет и две арабско/ в кв. 48, по плана на с. м*, общ. Русе, цялото с площ от 992,00 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, гараж и други подобрения, при граници: от две страни улица, и. Д. и в.к..

Тъй като към датата на сделката ответникът е била наясно със задължението си към ищеца, което не е изпълнила, той счита, че тя е знаела че, извършвайки продажбата, ще увреди интересите на дружеството - ищец като неин кредитор. Също така е налице презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е договаряла със своя син.

Страните спорят дали вземането на ищеца е погасено по давност.

Ответниците сочат, че по изп. д. № 324/2012 г. по описа на ЧСИ № 781 - Г. д., с район на действие София/СГС/, впоследствие изпратено за извършване на изпълнителни действия и трансформирано в изп. д. № 289/2018 г. по описа на ЧСИ № 734 - з.в., с район на действие ОС- Габрово е налице настъпила перемпция, след която е изтекъл пет- годишния давностен срок по чл. 110 от 33Д.

Ответниците намират, че не е налице и втората предпоставка за уважаване на искасделката да е увреждаща спрямо кредитора, тъй като имуществото към момента на сделката е било несеквестируемо и той не би могъл да се удовлетвори от него.

Ответниците възразяват, че не е налице и третата предпоставка за уважаване на исказнание у страните, които са договаряли, че увреждат кредитора, тъй като синът на длъжника от 2005 година живеел в Испания, не поддържал почти никакви контакти с родителите си и не е бил в течение на бизнес делата на майка си, нито за финансовите й проблеми.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

3

На основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (ал. 2).

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая последното действие по принудително изпълнение е извършено на 03.11.2014 год., като е изпратена покана за принудително изпълнение на длъжника, с която ЧСИ го уведомява, че на 05.12.2014 год. ще извърши опис на недвижим имот, негова собственост.

Извършените проучвания на имуществото на длъжниците, искането за налагане на запор върху трудовите им възнаграждения, изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху МПС, съобщение за извършване на опис на движимо имущество и за налагане на възбрана върху недвижим имот не са прекъснали давността.

Следващото принудително действие е по молба на взискателя вх. № 22655/13.11.2017 год. за насрочване на опис и извършване на публична продан. При тези факти съдът приема, че е настъпила перемпция две години след последното изпълнително действие- на 03.11.2016 4 год. Няма данни да е образувано ново изпълнително дело, поради което публичната продан е извършена при прекратено изпълнително дело, но това не е предмет на настоящото производство.

В т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.