Решение № 110 от 08.05.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Севлиево, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100554 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР с искане да се постанови решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца Б.

Х. Х. в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, като полевъден работник.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения в исковата молба, както и в уточнителните молби от 04.06.2025 г. и от 15.10.2025 г., че през месец януари 1976 година, постъпил на работа в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, Разградска област, като полевъден работник. Като такъв ищецът твърди, че работил до 1984 г. След това се преместил със семейството си в с. Сенник, общ. Севлиево, а след това се устроили в с.

Ряховците, като до настоящия момент живеели в същото село и ищецът продължавал да работи. В с. Сенник ищецът работел като овчар към местната кооперация.

В исковата молба се сочи, че за работата си в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ ” с.

Зебил, през 1994 г. на ищеца му било издадено удостоверение обр. УП - № 30.

Ищецът твърди, че не му било известно как и защо след като работил без прекъсване от 01.01.1976 г. до 30.06.1984 г. в двете издадени удостоверения посоченото УП - № 30 и последващото /изх. № 320 от 05.12.2001 г. от Кметството в с. Зебил/ бил отразен трудов стаж в размер на три години, десет 1 месеца и 16 дни - в удостоверението от ТКЗС и три години шест месеца и 27 дни - в това от справката в кметството. Ищецът сочи, че през всичките години и до настоящия момент, изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения където работил, като сега установявявал, че работодателят му ТКЗС не бил оформил трудовото му правоотношение съгласно изискванията на трудовото и осигурително законодателство. Ищецът посочва, че не е бил наясно със съдържанието и значението на посочените по-горе документи.

В представената уточнителна молба от 04.06.2025 г. се сочи, че ищецът е работил като полевъд в ТКЗС от началото на 1976 г., като бил започнал работа в бригада, с която в различните блокове на Стопанството правели подготовка на съоръженията /довеждащи канали, саваци и др. напоителни съоръжения за поливане/. Бригадир бил М.Л.. След започване на работа, през активния пролетно-летен и есенен сезон, в поливните площи били правени ръчно „Бразди за поливане на културите” и били обслужвани поливните съоръжения. Твърди се, че ищецът работил ежедневно по минимум 8 часа, а заплащането било на „трудоден” - отчитало се от бригадира.

Излагат се твърдения, че в УП - № 30, издадено от ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил и в последващото удостоверение, изх. № 320 от 05.12.2001 г., издадено от Кметството в с. Зебил се съдържали предпоставките за обосновано предположение за доказване на трудов стаж. Сочи се, че обстоятелството, че и в издаденото от работодателя ТКЗС-УП- № 30 претендираният трудов стаж бил идентичен с този в удостоверение, изх. № 320 от 05.12.2001 г., издадено от Кметството в с. Зебил - по отношение сочените години 1976 г. - 1983/84г. Разминаването в месеци било възможно да се дължи на обстоятелството, че в удостоверението от ТКЗС, като начална дата за отчитане на трудовия стаж била посочена датата 01.05.1976 г. Твърди се, че ищецът започнал трудова дейност преди да навърши 16 годишна възраст и било допустимо длъжностното лице в ТКЗС да е отразило датата 01.05.1976 г. - вместо действителната дата, отразена по справката от ведомостите, съхранявани в кметството 01.01.1976 г., с цел недопускане на законово нарушение, относно възрастта на лицето при назначаването му.

От съда се иска установяване на трудов стаж на ищеца за периода 01.01.1976 г. до 30.06.1984 г. - в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, като полевъден работник, при пълен работен ден, със заплащане „трудоден”, в общ размер на 2 три години, шест месеца и двадесет и седем дни. Алтернативно се иска да се признае трудов стаж за следните периоди: за периода 01.05.1976 г. до 31.12.1978 г. - една година и десет месеца и от 01.07.1981 г. до 31.12.1983 г. - в две години и шестнадесет дни, или общо три години, десет месеца и шестнадесет дни.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК и в законоустановения срок ответникът - ТП на НОИ – Габрово, е представил писмен отговор, в който е изразил становище за частична недопустимост на предявения иск.

Посочил е, че ведомостите за заплати и други трудово-правни документи за периода от 1955 г. до 1995 г. на прекратения осигурител ТКЗС - с. Зебил, съхранявани от Кметство - с. Зебил, община Главиница, са приети от ТП на НОИ – Силистра, съгласно приложени към отговора Приемо-предавателен протокол №34-18/06.03.2007 г. и Опис №1/07.2006 г. към него. Изтъкнато е, че към исковата молба не е приложено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, като такова удостоверение е налично в пенсионната преписка на лицето и съгласно същото в осигурителния архив на НОИ за ищеца липсват данни за положен труд за периода 01.01.1976 г. - 01.01.1979 г. при работодателя/осигурителя ТКЗС - с. Зебил. Удостоверение Обр. УП-17, с изх. № 5510-18-3/13.05.2025 г., издадено от ТП на НОИ – Силистра, е приложено към отговора. Посочено е, че в пенсионното производство, периодът от 06.10.1978 г. до 01.01.1984 г. е зачетен за трудов стаж, с оглед на което е недопустимо повторното му установяване по реда на ЗУТОССР, тъй като липсва правен интерес у ищеца.

Изложени са подробни съображения за неоснователност на предявения иск и се моли същият да бъде отхвърлен.

Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение, издадено по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР за периода 01.01.1976 г. до 01.01.1979 г.

С Определение № 828 от 18.11.2025 г. съдът е върнал исковата молба по делото, ведно с направените уточнения с молба, вх. № 3224 от 04.06.2025 г., в частта, с която се иска да се признае за установено между страните, че ищецът има трудов стаж за периода 06.10.1978 г. до 30.06.1984 г. - в ТКЗС ,,4ТИ МАЙ” с. Зебил, като полевъден работник, при пълен работен ден, със заплащане „трудоден”, като е прекратил производството по делото в тази част.

Определението е обжалвано и с Определение № 53 от 16.01.2026 г.

3 въззивният съд е отменил Определение № 828/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 554/2025 г. по описа на Районен съд — Севлиево - в частта, в която е върната подадената от искова молба от Б. Х. Ю. за признаване за установено по отношение на ТП на НОИ – Габрово, че ищецът има трудов стаж за периода 06.10.1978 г. - 01.01.1979 г. в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, като полевъден работник, при пълен работен ден, със заплащане „трудоден”, и е прекратено производството по гр.д. № 554/2025 г. по описа на Районен съд — Севлиево в тази част, като е потвърдил Определение № 828/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 554/2025 г. по описа на Районен съд — Севлиево, в останалата част.

Във връзка с горното предмет на настоящото дело е установяване на трудов стаж на ищеца за периода 01.01.1976 г. до 01.01.1979 г. в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, като полевъден работник, при пълен работен ден, със заплащане „трудоден”.

В с.з. ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и претендира разноски, а чрез писмена молба ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Удостоверение Обр. УП-№ 30, с изх. № 22/05.07.1994 г., издадено от ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, Русенска област и Удостоверение Обр. УП-3, с изх. №320/05.12.2001 г., издадено от Кметство – с.

Зебил, обл. Силистра.

Съгласно Удостоверение Обр. УП-№ 30 с изх. №22/05.07.1994 г., издадено от ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, ищецът е заемал длъжност „полевъд” от 01.05.1976 г. до 31.12.1978 г. (1 година и 10 месеца) и от 01.07.1981 г. до 31.12.1983 г. (2 години и 16 дни), или общо 3 години, 10 месеца и 16 дни. Посочено е, че удостоверението се издава на основание изплащателните документи, намиращи се в ТКЗС – с. Зебил.

В Удостоверение Обр. УП-3, с изх. №320/05.12.2001 г., издадено от Кметство – с. Зебил, е посочено, че ищецът е заемал длъжност „полевъден работник” от 01.01.1976 г. до 30.06.1984 г. в общ размер на 3 години, 6 месеца и 27 дни. В удостоверението е отбелязано, че същото се издава въз основа на 4 изплащателните документи, намиращи се в Кметството на с. Зебил, общ.

Главиница, обл. Силистра.

По делото е приложено и Удостоверение Обр. УП-17, с изх. № 551018-3/13.05.2025 г., издадено от ТП на НОИ – Силистра, в което е посочено, че в приетите в осигурителния архив на НОИ документи, за ищеца липсват данни за положен труд за периода 01.01.1976 г. - 01.01.1979 г. при работодателя/осигурителя ТКЗС – с. Зебил.

По делото е представено /макар и не от ищеца, а от ответника/ удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, изх. № 5510-18-3/13.05.2025 г., издадено от ТП на НОИ – Силистра, видно от което в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен труд от лицето Б. Х. Х. за трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1976 г. – 01.01.1979 г. при работодател/осигурител ТКЗС – с. Зебил, като в удостоверението е посочено, че същото следва да послужи пред съответния Районен съд за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Представен е приемо-предавателен протокол № 34-18/06.03.2007 г. и Опис №1/07.2006 г. към него.

По делото е представен опис на осигурителния стаж на ищеца, както и военна кницка, от която е видно, че същият е бил на военна служба за периода от 06.10.1976 г. до 25,12.1980 г.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По реда на ЗУТОССР може да се установява време, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В настоящия случай ищецът претендира установяването на трудов стаж, придобит в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил. По делото не е спорно, че работодателят е прекратил дейността си и понастоящем няма 5 правоприемници.

Според настоящия съдебен състав писмено доказателство, от което може да се направи извод за полаган в претендирания период трудов стаж, представлява и Удостоверение Обр. УП-№ 30 с изх. №22/05.07.1994 г., издадено от ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. Зебил, видно от което ищецът е заемал длъжност „полевъд” от 01.05.1976 г. до 31.12.1978 г. (1 година и 10 месеца), незачетено от НОИ с мотив, че ведомостите за заплати и други трудовоправни документи за периода от 1955 г. до 1995 г. на прекратения осигурител ТКЗС - с. Зебил, са приети от длъжностни лица на ТП на НОИ - Силистра и предадени за съхранение съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО (видно от Приемопредавателен протокол № 34-18/06.03.2007 г. и Опис №1/07.2006 г. към него), като било установено е, че липсват данни за ищеца за периода от 01.01.1976 г. до 01.01.1979 г. (Удостоверение Обр. УП-17 с изх. №5510-18-3/13.05.2025 г.).

В Удостоверение Обр. УП-3, с изх. № 320/05.12.2001 г., издадено от Кметство – с. Зебил, е посочено, че ищецът има общ трудов стаж като „полевъден работник” за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1978 г. 1 година 8 месеца и 2 дни, разпределен, както следва: от 01.01.1976 г. до 31.12.1976 г. – 7 месеца; от 01.01.1977 г. до 31.03.1977 г. – месец и два дни; от 01.01.1978 г. до 31.12.1978 г. – 1 година.

Следва да се има предвид, че от представените документи по делото е видно, че стажът на ищеца за периода от 06.10.1978 г. до 25.12.1980 г. /в който стаж се включва и част от процесния период, а именно за периода от 06.10.1978 г. до 01.01.1979 г./ е зачетен /в календарни дни/ и следователно предявеният иск за този период се явява неоснователен и на това основание.