Решение № 4213 от 11.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№....... гр.София, 11.06.2019год.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 7374 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявени от Д.В.С. срещу П.НА Р.Б.и Софийски районен съд обективно кумулативно съединени искове с пр.кв. чл.2б от ЗОДОВ, с които се претендира солидарно осъждане на ответниците за сума в размер на 8843,07лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 7268,27лв.- главница по договор за кредит и 1574,80лв. - разноски за адв.хонорар по изп.д.№20148460400841 на ЧСИ О.М./, причинени в резултат на забавено разглеждане на водено наказателно производство, по което ищцата се явява частен обвинител и граждански ищец, неприключило повече от 10 /десет/ години, представляващи суми, които ищцата е осъдена да заплати по описани в молби-уточнения ИЛ, както и за сума в размер на 88000,00лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди - силен психоемоционален стрес, притеснение, влошаване на здравословното състояние и психическата стабилност, злепоставяне пред близки и приятели, уронване на професионална репутация, загуба на самочувствие и увереност, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото производство до окончателното изплащане вземането, иск с пр.кв. чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за сума в размер на 8361,93лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за имуществени вреди до датата на ИМ, от които 8226,52лв.- законна лихва върху главницата за имуществени вреди по ИЛ от 18,11,2005год. с начална дата- 18,11,2005год., и 135,41лв. - законна лихва за забава върху главницата от 1574,80лв. -разноски, с начална дата- 29,08,2014год.

Поддържа се, че в резултат на измама и присвояване от страна Ю.Г., ищцата изтеглила кредит, за връщането на който е осъдена с влязло в сила съдебно решение, във връзка с която измама твърди да е сезирала компетентните органи със жалба от 07,07,2005год., по която били образувани дознание № ЗМ 5274/2005год., дознание № 15259/2006год. и НОХД № 9867/2008год. по описа на СРС, НО, 96-ти състав. Сочи като начална дата на наказателния процес 07,07,2005год. - датата на образуване на досъдебното производство. Обосновава воденото срещу подсъдимата Г.наказателно производство в двете му фази досъдебна и съдебна за период от близо 10 /десет/ години да е в нарушение на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС. Твърди дългият срок по разглеждане производството да е резултат от процесуални забавяния, както в съдебната, така и в досъдебната фаза /трикратно връщане на обвинителния акт от СРС на СРП, над 40 отлагания на делото пред първоинстанционния съд и др./.

Поддържа вследствие на забавеното разглеждане на същото, в качеството на пострадала от престъпление и конституирана като граждански ищец и частен обвинител, да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, описани в ИМ и уточняващи молби към нея. Твърди се поведението й в хода на процеса да не попада в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът

–Софийски районен съд в едномесечния законоустановен срок по чл.131 от ТПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Излагат се доводи, че не е налице забавяне на производството, довело до нарушаване на правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок, тъй като процесуалните действия на съда са насочени към охраняване на процесуалните права на страните по делото и са обусловени от множество фактори, които не могат да се възлагат в отговорност на СРС, в т.ч. процесуални действия на други участници в производството, прекомерна натовареност на състава, фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно изложеното се поддържа да липсва причинно-следствена връзка между претендираните вреди и противоправно поведение на ответника. Излагат се доводи, че измененията в здравословното състояние на ищцата не са вследствие на забавяне на разглеждането на процесното НОХД. Сочи се на липса на връзка между претендираните имуществени вреди, произтичащи от осъждането й за плащане на суми по договор за кредит, и действия/бездействия на правозащитния орган.

При условията на евентуалност релевира възражение за погасителна давност по отношение на обезщетението за имуществени вреди и претенцията за мораторна лихва до датата на ИМ. Оспорва заявения размер на претендираните неимуществени вреди като значително завишен и неотговарящ на чл.52 от ЗЗД.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-П. на Р.Б., в указания законоустановен срок за отговор по чл.131 от ГПК излага становище, с което оспорва исковата претенция по основание и размер. Излага доводи, че ако е налице забавяне на досъдебното производство, то същото е обусловено от фактическа и правна сложност на делото и задължителните по закон множество процесуални действия за разкриване на обективната истина. Наред с това поддържа, че отговорността на правозащитните органи не следва да се ангажира заради процесуалното поведение на обвиняемата, станала причина за отлагане на съдебни заседания. Поддържа да липсва причинно-следствена връзка между твърдените вреди и релевираното нарушение. При условията на евентуалност сочи на прекомерен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва като неоснователни претенцията за имуществени вреди и акцесорните претенции за обезщетение за забава. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на претенцията за лихва с начален момент - 18,11,2005год.

Сочи на липса на доказателства за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на сумите, за които срещу нея са издадени твърдените ИЛ. Поддържа, че евентуалното уважаване на гражданския иск на ищцата в наказателния процес води до неоснователност на исковата претенция за имуществени вреди и за търпени неимуществени вследствие на влошено финансово състояние.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен протокол изх. №

РС-17-546 от 01,02,2018 г. на Инспектората към ВСС /л. 43 от ч.гр.д. № 1609/2018 г. на САС/, съставен във връзка със заявление на ищцата № РС-17-546/14,12,2017 г., за извършена проверка на наказателното производство, по повод на което е образувано настоящото дело, в частност дознание № 15259/2006 г. по описа на 01 РПУ-СДВР, нохд № 3174/2007 г. по описа на СРС, нохд № 1000/2008 г. по описа на СРС, нохд № 6641/2008 г по описа на СРС, нохд № 9867/2008 г. по описа на СРС, внохд № 58/2017 г. по описа на СГС. Фактическите констатации на проверяващият състав не са оспорени от страните и следва да се съобразят от съда при постановяването на съдебния акт.

От този документ се установя, че в периода от 07.07.2005 г. до 29.09.2005 г. четиринадесет лица, вкл. и ищцата Д.С., са подали жалби до началника на 5 РПУ - СДВР за извършено от Ю.Н.Г.престъпление - измама по чл.

210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

След извършена проверка, с постановление от

28.12.2005 г., прокурор И.А.от Софийската районна прокуратура /СРП/, е образувал дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05 РПУ - СДВР, пр. пр. № 32642/2005 г. по описа на СРП срещу Ю. Г.за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.

5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Разследването е възложено на дознател Л. В. от 05 РПУ - СДВР.

Със заключително постановление от 13.02.2006 г. дознанието е изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение разследването да бъде изпратено на 01 РПУ - СДВР, тъй като престъплението е довършено на обслужваната от него територия.

С постановление от 06.03.2006 г. прокурор А. е иззел дознание № ЗМ 5274/2005 г. от 05 РПУ-СДВР и го е изпратил на 01 РПУ-СДВР.

Заведено е под №15259/2006 г. по описа на 01 РПУ - СДВР и е възложено за разследване на дознател М. Б..

С постановление от 02.06.2006 г. на Ю. Г.е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана. Описани са извършените процесуални действия.

С постановление от 11.10.2006 г. прокурор А. е спрял наказателното производство. С постановление от същата дата го е възобновил и изпратил на 01 РПУ-СДВР за продължаване на разследването.

С постановление от 07.11.2006 г. на Ю. Г.е повдигнато ново обвинение - за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл.

209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е разпитана.

На

05.03.2007г. прокурор Г. М. е внесъл в СРС обвинителен акт срещу Ю. Г.за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 06.03.2007 г. е образувано НОХД №

3174/2007 г. по описа на СРС. За докладчик е избрана съдия Д. К., НО, 96 състав. С разпореждане от 13.04.2007 г. е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на СРП.

С постановление от 26.04.2007 г. /с изх. № 426/07 от

09.05.2007 г./, получено в СДВР на 11.05.2007 г., прокурор Г. М. е върнал делото за допълнително разследване и за изпълнение на указанията на СРС.

На 30,01,2008год. е образувано НОХД №1000/2008год. по описа на СРС, 96 състав. Делото е прекратено и върнато на на СРП.

На 06,06, е образувано НОХД №6641/2008год. по описа на СРС, 96 състав. Делото отново е прекратено на 04,08,2008год.

На 18.08.2008 г. прокурор Г. М. е внесъл в СРС обвинителен акт срещу Ю. Г.затова, че „в периода от неустановена дата през м. май 2004 г. до 22.12.2004 г., в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.” АД, като прокурист на ЕТ „К. 99-Г.Г.”, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у различни граждани /М.А.А., Е. Е. - У.Б., В.Л. Г., Д.М.В., Е. А.Ц., В. Т.И., Д.В.С., Е. Б. И., В.

В. К. – Г., С. Г. К., К.Й. К., И.И. К., Р. Д. О.а – Д., С.О. Ва., Н. Р. С. – К./, че теглените и предоставени от тях кредити и овърдрафти в полза на Ю.Г., в качеството й на прокурист на ЕТ „К. 99 - Г.Г.” ще бъдат използвани за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитите и овърдрафтите, изтеглени от името на служителите на ЕТ „К. 99 - Г.Г.” ще бъдат погасявани от тяхно име, но за сметка на фирмата, и с това им причинила имотна вреда в големи размери - 117 708 лева” - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 20.08.2008 г. е образувано НОХД №

9867/2008 г. по описа на СРС. За съдия-докладчик е избрана Д. К., НО, 96 състав. Председателят на наказателната колегия на СРС е разрешил делото да бъде насрочено в срока по чл.

252, ал. 2 от НПК поради натовареност на съдебния състав. Проследени са подробно процесуалните действия и брой проведени съдебни заседания от СРС.

На 18.11.2014 г. е образувано ВНЧД № 5004/2014 г. по описа на СГС. С Определение № 3697 от 28.11.2014 г. определението на първоинстанционния съд е потвърдено и делото е върнато на СРС. На 16.12.2014 г. адв. М. е подал молба и експертно решение от 26.11.2014 г. от ТЕЛК, според което подс.Ю.Г.има злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

С разпореждане на съдията-докладчик от 09.03.2015 г. наказателното производство е възобновено и делото е насрочено за 15.04.2015 г.

В съдебното заседание на 03.02.2016 г. са се явили страните и вещото лице С.Василева. Съдът е дал ход на делото и е разпитал вещото лице и подсъдимата. Обявил е съдебното следствие за приключено и дал е ход на съдебните прения. Изслушал е страните и последната дума на подсъдимата и се е оттеглил на тайно съвещание. Обявил е присъдата, с която е признал подс. Ю.Г.за виновна за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК

Подсъдимата, частните обвинители и гр.ищци са подали въззивни жалби срещу присъдата.