Решение № 58 от 03.05.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Кюстендил, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора ВЛ. М. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600086 по описа за 2022 година

Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №260070/08.12.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по НОХД № 1678/2018 г. по описа на ДнРС подс. Г. Д. АЛ. е признат за виновен в това в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 НК- затова, че на 08.02.2016 г. в с.Мламолово, Община Бобов дол като длъжностно лице- Кмет на с.Мламолово в кръга на службата си е съставил официален документ- нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите Р.Х., В.С., В.К. и Й.Р. в пълномощно № 3/08.02.2016 г. за упълномощаване на Ч.Л.Й., в което е удостоверил неверни обстоятелства- че подписите са положени от цитираните лица, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство. На осн. чл.54 НК му е наложено наказание ЛС в размер на 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на подс. А. са възложени разноските по делото.

Присъдата се обжалва от адв. Ал.Р.- защитник на подс. А.. Изтъкнати са доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. А. бъде оправдан.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че е налице възможност за преквалифициране на деянието по чл.311, ал.2 от НК, респ. че същото е маловажно; пледира се за налагане на по- леко наказание.

Защитникът на подс. А.- адв. Ал.Р. поддържа въззивната жалба и доводите, изложени в 1 нея. Алтернативно прави искане за преквалификация на деянието приложение на чл.78а от НК. по чл.311, ал.2 НК и за

Подсъдимият Г. Д. АЛ. се признава за виновен, изразява съжаление и моли за отмяна на присъдата на ДнРС.

Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подс. А. през 2007 г. изпълнявал длъжността Кмет на с. Мламолово, Община Бобов дол. Като такъв извършвал и нотариални функции по чл.83 от ЗННД.

През 2015 г. св.Ч.Й. заедно със св. Д.Д. и Г.К. решили да възстановят изоставени черешови насаждения в землището на с.Мламолово. Започнали да събират документи; като в процеса на изпълнение на това следвало да бъдат упълномощени от собствениците на земеделски имоти в района. След съответните справки открили собствениците на имотите и потърсили помощта на подс. А. за издирването им, респ. предоставяне на пълномощни от тяхна страна на св.Й., който да ги представлява при подписване на договори за аренда.

Със съдействието на подс. А. собствениците на имотите били издирени и в началото на м.02.2016 г. започвали да идват в Кметството и да полагат подписи върху предварително изготвеното пълномощно. След полагане на съответните подписи същото било изведено от св.

Е.А.а с номер; поставен е печат на Кметството; подс. Г.Д. с подписа си удостоверил, че подписите са положени пред него от над 24 собственици- упълномощители, сред които и св.Р.Х. В.С., В.К. и Й.П.. Пълномощното било с дата 08.02.2016 г. Част от подписите не били полагани пред подс. А., а в съседно помещение пред св. А.а, тъй като канцеларията му била малка и не можела едновременно да побере всички дошли да положат подписи върху пълномощното лица.

На 14.06.2016 г. св. Ч.Й. като пълномощник на посочените по- горе лица сключил договор за аренда с “Фарм био консулт“ гр. София за предоставяне на земеделски земи под аренда на земеделски земи в землището на селото. Договорът бил заведен на същата дата с рег. №4047 от нотариус Д.Г.

Св.Х. в средата на 2016 г. решила да провери дали са сключени договори за аренда; установила, че за част от имотите й такива били сключени от св. Ч.Й.. Свързала се с нотариус Д.Г., която заверила договорите и я уведомила, че тя не е подписвала пълномощно на св. Й. да сключва такива договори. Впоследствие св. Х. се свързала със св. Й. и подс. А., като настоявала този договор да бъде развален, тъй като не е давала съгласието си за него.

В хода на разследването било установено, че и св. В.С., В.К. и Й.П. не са подписвали пълномощното за св. Й..

От показанията на св. И.П. се установява, че той се е подписал на мястото 2

„упълномощител“ вместо баща си св .Й.П., който имал здравословни проблеми и нямал възможност да дойде до Кметството. От показанията на св. С. и К. се установява, че подписите върху пълномощното не са техни, но че същите са били питани в процесния период от подс. А. дали са съгласни да дадат имотите под аренда и че те са изразили принципно съгласие.

Пред въззивния съд е представена характеристика на подс.А. от настоящия кмет на селото, от която се установява, че той е бил Кмет на селото от 2007г до 2019 година; винаги е бил отзивчив към проблемите на жителите на селото; допринесъл е за извършване на ремонти в черквата; бил е председател на местното читалище и деен участник в културномасовата дейност на селото. Представена е и трудова характеристика на от Кмета на гр. Бобов дол, от която се установяват неговите качества като отговорен, самоинициативен служител и добър професионалист. От у-ние от НОИ се установява, че понастоящем подс. А. е пенсионер, като получава пенсия в размер на 920 лева.

Видно от мотивите на първоинстанционната присъда ДнРС е направил анализ на всички доказателствени източници, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В мотивите на присъдата си ДнРС е изложил доводи за причините, поради които е кредитирал показанията на посочените свидетели, както и на останалите доказателствени материали и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. ДнРС е кредитирал като доказателствено средство и обясненията на подсъдимия, като се е съобразил с двоякия им характер- от една страна като гласно пряко доказателствено средство, а от друга - като израз за защитната му позиция. Същевременно мотивите на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от КнРС доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за доказаност на релевантния за обвинението факт- че на инкриминираната дата 08.02.2016 г. лицата Р.Х., В.С., В.К. и Й. П. не са положили подписи върху коментираното по- горе пълномощно; респ. че те не са автори на положените от тях подписи. Това обстоятелство е установено категорично както от техните показания, така и от назначената по делото съдебно- почеркова експертиза, чието заключение, е че подписите на тези лица не са положени от тях.

Този фактически въпрос е безспорен, като КнОС дължи отговор на спорния по делото правен въпрос- дали подс. А. е съзнавал от субективна страна, че съставя документ, в който удостоверява неверни обстоятелства (полагането на подписите пред него на посочените лица); респ. следва да обсъди доводите за приложение на чл.331, ал.2 НК- дали деянието представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 НК.

КнОС изцяло се солидаризира с извода на ДнРС, че подс.А. е осъществил деянието от субективна страна. Тези доводи не се подкрепят от и обяснения на самия подсъдим, който сочи, че част от подписите са били полагани в съседен кабинет, респ. същият е бил наясно, извършвайки нотариалното удостоверяване, без подписите да са положени лично пред него, че е налице възможност лицата, фигуриращи като упълномощители, да не са автори на подписите. В този аспект същият, извършвайки удостоверяванията на датата 08.02.2016 г. много добре е знаел, че подписите на посочените по- горе лица не са положени пред него, респ. че същите не са техни 3 автори.

Не се споделят и доводите, изтъкнати в хода на пледоариите, че с извършените удостоверявания не са съставени официални документи. По принцип пълномощното има характера на частен документ, но нотариалната му заверка има характер „смесен” или комплексен документ, доколкото комбинира признаците на частния и официален документ с поставянето на нотариалното удостоверяване върху него. При извършване на заверката длъжностното лице удостоверява достоверността на датата, подписите или съдържанието на лицата, съставили документа. В тези случаи обективно съществуват два документа върху една материална основачастен документ (изявлението на лицето) и официален- нотариална заверка, извършена от длъжностното лице в кръга на службата му.- срвн. ППВС №3-82 на ВС на РБ. Нотариално завереното пълномощно се явява официален свидетелстващ документ относно удостоверените от нотариуса обстоятелства и отразените в документа действия и изявления, извършени от и пред нотариуса. В случая предмет на документната подправка е изявлението на лицето, фигуриращо като автор на изявлението. В настоящия случай освен подписа на лицата, който е официално удостоверен, предмет на удостоверяване е и направеното от тях пред длъжностното лице изявление. В този аспект с поставянето на нотариалната заверка подс. А. е удостоверил неверни обстоятелства- че посочените по- горе лица са упълномощили св. Й.. Ето защо изтъкнатият в тази насока довод на защитата е несонователен.

По тези ъсображения КОС счита, че деянието по чл.311, ал.1 НК е осъществено от обективна и субективна страна, доколкото на 08.02.2016 г. подс.А. е съставил официален документ- нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите Х., С., К. и П. върху пълномощно за упълномощаване на св. Й.. В посочения документ са удостоверени неверни обстоятелства- че подписите са положени от посочените лица, като документът е съставен с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Целта е налице, доколкото същият е представен прд нотариус Д.Г. и въз основа на него е сключени договор за аренда.

Несъменно е, че деянието е извършено от подс. А. като длъжностно лице по см. на чл.93, ал.1, б. А и от НК, тъй като същият има право по силата на чл.83 от ЗННД да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 ЗЗД; респ. деянието му е извъшено в кръга на службата му.

Същевременно КОС се солидаризира с довода на КнОП и на защитата, че в настоящия случай деянието представялва „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 НК. То следва да се преквалифицира по чл.311, ал.2 НК по средните съображения:

Маловажност на случая по смисъла на чл.93, т.9 от НК е налице тогава, когато извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства преставлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.