Решение № 603 от 25.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. ***, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630100145 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Делото е образувано по искова молба, подадена от ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № 5, представлявано от изп. директори Т.И. и И.Г., с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“, гр. Варна, с БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. Д. Д. от ВАК, срещу Л. С. Я. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 19. В исковата молба се твърди, че ответникът след употреба на алкохол и управлявайки л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № Н 2235 АР с несъобразена скорост причинил ПТП като излязъл от пътното платно и се блъснал в сграда, находяща се на адрес гр. ***, ул. „***“ № 18.

Собственикът на пострадалата сграда имал сключена имуществена застраховка със ЗК „***“ АД и застрахователят възстановил щетите по сградата. На основание договор за гражданска отговорност за процесния лек автомобил ищецът заплатил на ЗК „***“ АД направените разходи след отправена регресна претенция. Тъй като ответникът е причинил ПТП-то при управление след употреба на алкохол над допустимата по закон норма, имал право на регресна претенция срещу водача. Подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2368 по описа на ШРС за 2023 г. Вземането на ищеца касаело регресното вземане на застрахователя в размер на 392,92 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до окончателното плащане. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения относно основанието за регреса. Съдът издал заповедта за изпълнение, но тя била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането.

Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. Иска се заплащане на разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа, че исковете са изцяло доказани. Счита, че събраните доказателства безспорно установяват, че ответникът виновно е причинил ПТП при управление на МПС с концентрация на алкохол 2,12 ‰. Счита, че са доказани нанесените при произшествието материални щети и всички 1 предпоставки за уважаване на иска. Моли съда да присъди и сторените в исковото производство разноски.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който е оспорен иска по същество и по размер. На първо място се твърди, че няма доказателства при причиненото от ответника деяние да са настъпили каквито и да е било вреди. Оспорва се наличието на доказателства за причинно следствена връзка между щетите по сградата и ПТП-то, което ответникът е причинил. На последно място е направено възражение, че липсват доказателства, че това е действителният размер на вземането, т.е., че разходите за отстраняване на вредите отговарят на средните пазарни такива.

В съдебно заседание особения представител поддържа, че предявените искове са неоснователни. Счита, че събраните доказателства не установяват с необходимата категоричност, че материалните щети по сградата са пряка и непосредствена последица от причиненото от ответника ПТП. Обръща внимание, че в протокола за ПТП е посочено, че имуществените щети съставляват 6 плочки по фасадата на сградата, а наказателния съд е приел, че няма имуществени щети.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, както и от назначената и изцяло кредитирана комплексна СТЕ, се установява, че на 22.04.2023 г. около 01.30 ч. (в тъмната част на денонощието) ответникът Л. С. Я. управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № Н 2235 АР в гр. *** по ул. „***“. Времето било облачно, пътното платно – сухо. На кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“ опитал да направи завой на дясно. Ул. „***“ била с две платна, разделени с прекъсната осева линия и с включено улично осветление. Ответникът се движел със скорост 36,4 км/ч. При осъществяване на маневрата завой на дясно той загубил управление над МПС-то, излязъл от пътното платно и се блъснал в къща, находяща се на ул.

„***“ № 18, собственост на Г.С.С.. От СТЕ се установява, че за технически съобразената скорост за извършване на предприетата от ответника маневра би била 24,5 км/ч. Тази скорост би му позволила да спре преди удара в цитираната по-горе сграда. Освен това при правилно боравене с уредите за управление, кормилната и спирачната система е можел да осъществи маневрата завой на дясно безпрепятствено и ПТП-то би било предотвратено.

На мястото на произшествието пристигнал екип на ОД на МВР – ***. Бил съставен протокол за ПТП, в който е посочено наличието на щети по сградата – 6 бр. плочки от фасадата. Органите на реда установили, че водачът на лекия автомобил е неправоспособен.

Тествали го с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабричен № ARDN 0033. Тестът показал наличие на алкохол в кръвта на ответника 2,12 ‰. Той не оспорил показанията на полевия тест. По НОХД № 928/2023 г. на ШРС е одобрено споразумение, с което ответникът се признал за виновен в деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК и приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години. В протокола е отразено, че при деянието не са причинени имуществени вреди.

От доказателствата по делото се установява, че на Г.С.С. – собственикът на сградата, находяща се на ул. „***“ № 18 – имал сключена имуществена застраховка за имота „У дома щастлив“ със ЗК „***“ АД по застрахователна полица № 220656Q0105 със срок на действие от 06.10.2022 г. до 05.10.2023 г. От констативния протокол за оглед на щета се установява, че на сградата са причинени следните щети: счупени фасадни плочки гранитогрес 30/30 см., изолация стиропор 4 см., мрежа, плочки на циментов разтвор (подмяна) – 0,60х0,90=0,54 м 2 ; напукана фасадна минерална мазилка, изолация от стиропор 8 см., мрежа, шпакловка 2

(очукване и изкърпване) – 0,80х2,85=2,28 м2 ; фуга между тротоар и фасада (изкърпване с циментов разтвор) – 3,60 мл.; напукана вътрешна вароциментна мазилка на стена (очукване, изкърпване, боядисване с латекс) – 1,70х1,10=1,87 м 2 .

От заключението на кСТЕ се установява, че описаните щети са настъпили от удар на нещо тежко и голямо като автомобил по сградата.

По образуваната застрахователна преписка по щета № 22260650005 на Г.С.С. било изплатено обезщетение в размер на 392,92 лв., представляващи обезщетение за причинените от процесното произшествие щети по сградата.

От писмените доказателства по делото се установява още, че към датата на инцидента за л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № Н 2235 АР е имало сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/03/123000305257 със срок на покритие от 24.01.2023 г. до 23.01.2024 г. Застраховател по полицата е ищецът ***. С писмо вх. рег. № 1856 от 15.05.2023 г. ЗК „***“ АД предявили претенция за възстановяване на платеното обезщетение срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ ***. Ищецът заплатил на застрахователя по имуществената застраховка сумата от 392,92 лв. на 23.05.2023 г. С покани от 13.07.2023 г. и от 15.08.2023 г. ищецът поканил ответника да им възстанови платеното обезщетение, но такова изпълнение не настъпило.

На 26.10.2023 г. *** е депозирало в РС – *** заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 2368/2023 г. по описа на съда.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1064 от 27.10.2023 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на заявителя сумата в размер на 392,92 лв. за възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане и сторените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл.

415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 2368/2023 г. на ШРС.

Претенцията на ищеца се основава на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и представлява регресен иск – правото на застрахователя да иска възстановяване от виновния водач на платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В настоящия случай съдът намира, че безспорно ответникът Л. С. Я. виновно е причинил процесното ПТП. Освен това съдът намира, че е доказан и фактът, че ответникът е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № Н 2235 АР под въздействието на алкохол. Предвид това *** като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да иска от ответника платеното обезщетение за причинените от ПТП вреди. Няма никакво значение, че ищецът е възстановил обезщетението на друг застраховател, който го е 3 платил по договор за имуществено застраховане. На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение по договор за имуществено застраховане застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Същевременно съдът намира настъпилите вреди за доказани по основание и размер.

Доказана е и причинно следствената връзка между настъпването им и причиненото от ответника ПТП. Комплексната СТЕ безспорно доказа причинно-следствената връзка.

Протокола за ПТП също показва, че при ПТП са настъпили вреди по сградата. Наистина в него липсва описание на всички вреди, но неговата цел не е да доказва вида и размера на вредите в тяхната точност, а само онези елементи, които имат значение за фактите по настъпване на ПТП. Тук съдът намира за необходимо да коментира и въпроса, че правилно в протокола, в който е инкорпорирано определението за одобряване на споразумението между ответника и ШРП по НОХД № 928/2023 г. на ШРС е посочено, че от деянието няма настъпили имуществени вреди. Това изявление касае имуществени вреди от деянието, за което на ответника е повдигнато обвинение, а именно – за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това престъпление е формално по своя характер и не зависи от съществуването на съставомерни вреди. По НК съставомерни са само значителните имуществени вреди, които обаче предполагат съвсем друга правна квалификация на деянието. В конкретния случай няма значителни материални щети, поради което и повдигнатото обвинение е само по чл.

343б, ал. 1 от НК, за което причинените щети не са част от фактическия състав.

Отговорността на лицето по гражданското законодателство обаче покрива всички виновно причинени щети, а не само съставомерните за престъплението, за което е повдигнато обвинение.