Решение № 3677 от 06.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3677 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Г. Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100105784 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 о т Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Я. Д. И. (ищец) срещу И. Д. И. и К. Й. И. (ответници).

Ищецът твърди, че майка му И.Е.В. е била собственик на недвижим имот, който понастоящем е с идентификатор № *** по КККР на гр.София, с площ от 428 кв.м., с административен адрес: гр.София, бул. „*******, върху който и в режим на СИО с баща му Д.И.В. била построена сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.София, със ЗП 174 кв.м. Посочва, че на 16.04.2021г. майка му починала, поради което дворното място и сградата преминало в наследство между преживелия съпруг и двамата синове – ищецът и първия ответник. Така, Д.В. станал собственик на 4/6 ид.ч. от сградата и на 1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена, а всеки от синовете получили в наследство по 1/6 ид.ч. от сградата и по 1/3 ид.ч. от дворното място. Заявява, че на 20.08.2021г. баща му Д.В., като обещател, и ищеца, като купувач, подписали предварителен договор, по силата на който баща му поел задължението да му прехвърли притежаваните от него идеални части от сградата и дворното място срещу уговорената цена, която била частично платена, за което са съставени разписки. Уточнява, че обещателят починал на 21.08.2021г., но задължението за сключване на окончателен договор преминало по наследство и обвързвало първия ответник. Заявява, че с покана, надлежно връчена на И. Д. И., го поканил да се яви в определен ден и час пред нотариус за сключване на окончателен договор за идеалните части, притежавани от баща му приживе, преминали по наследство към И. И., а именно: за 1/6 ид.ч. от поземления имот и за 2/6 ид.ч. от построената в него сграда. Пояснява, че адресатът отказал да изпълни договора, подписан от баща им, поради което на 09.12.2021г. е депозирал искова молба пред СГС за обявяване на предварителния договор от 20.08.2021г. за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, за което било образувано гр.д.№ 14794/2021г. на I-24 състав. Твърди, че за така образуваното дело първият ответник узнал още на 09.12.2021г. и на 1

10.12.2021г. дарил притежаваните от него по наследство от бащата идеални части на втория ответник – съпругата му К. И.. Счита дарението за увреждаща го сделка, тъй като по този начин първият ответник, явяващ се и задължен от предварителния договор наследник на обещателя, осуетявал възможността за изпълнение на предварителния договор, сключен между него и общият им наследодател. Претендира разноски.

Ответниците оспорват исковата претенция с твърдение, че ищецът няма качеството кредитор по отношение на първия ответник, респ. че направеното от него на втория ответник дарение не е увреждаща ищеца сделка по смисъла на чл.135 ЗЗД.

Твърдят, че предварителният договор е подписан от името на Д.И.В. чрез пълномощника му С. И., която е тяхна снаха. Поддържат, че пълномощното е подписано от упълномощителя с пръстов отпечатък, макар да е бил грамотен и с двигателна активност, позволяваща полагане на подпис. В този смисъл считат, че е невярно нотариалното удостоверяване, съответно, че договорът е нищожен, поради липса на форма на упълномощителната сделка. Поддържа, че към датата на заверяване на пълномощното Д.И.В. не е бил в състояние да изразява валидна воля, тъй като не е разбирал свойството и значението на действията си, в подкрепа на което е факта, че само два дни по-късно е починал. С оглед изложеното, въвеждат възражение, че пълномощното е нищожно поради липса на съгласие у упълномощителя да извърши оправомощаването за сключване на предварителен договор с предмет – продажба на ид.части от недвижим имот, съответно нищожен е и предварителния договор, от който ищецът извежда правото си на кредитор. Заявяват още възражение за нищожност на договора като противоречащ на морала с довод, че договорената цена за продажба на ид.части от имота е твърде занижена. Евентуално считат, че договорът е нищожен, поради договаряне на пълномощника във вреда на упълномощителя – чл.40 ЗЗД. При условията на евентуалност, правят възражение, че предварителния договор не е породил правно действие, тъй като е подписан от С. И. като пълномощник на обещателя, след като той е починал, с което правата й са били погасени, като възражението се основава на твърдение, че предварителният договор е антидатиран.

Оспорват авторството на подписа на Д. И., положен на приложените към исковата молба разписки за получени от него суми. Твърди се, че това са парични средства, представляващи припадащата му се част от събраните от собствения му имот граждански плодове – наеми, поради което сумите не се явяват плащания на цената по предварителния договор. С тези твърдения оспорват ищеца да е изправна страна по договора, в случай, че се приеме, че той е действителен. Претендират разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е нотариален акт № 45, том I, рег.№ 364, дело № 37 от 21.02.2001г. на нотариус Е. Е., с който И.Е.В. е била призната за собственик по наследство и договор за доброволна делба на имот пл.№ 1142, кв.44 по плана на гр.София, ж.к.

2

„Обеля“, при съседи по документ за собственост: от две страни Й.М., В.Т.М. и Н.С.Г..

Прието е разрешение за строеж от 30.10.2009г. за изграждане на обслужваща сграда с магазини и офиси, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, изпълнен в УПИ IX-2051, кв.45 по плана на гр.София, ж.к. „Обеля 1“ с възложител И.Е.В..

По делото не се спори, че така описания поземлен имот е идентичен с процесното дворно място, като индиция за това е посочването на нотариалния акт от 2001г. в издадената за този имот скица от действащата КК. С оглед придобивното основание дворното място е било индивидуална собственост на И.Е.В.. Не се спори между страните, че изградената въз основа на РС от 2009г. сграда в имота е идентична с процесната, както и че същата е построена по време на брака на Д.И.В. с И.Е.В., поради което сградата била придобита в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

Видно от представено удостоверение за наследници И.Е.В. е починала на 16.04.2021г. и оставила за свои наследници съпруга си Д.И.В. и децата си Я. Д. И. и И.

Д. И.. При зачитане на ЗН и приетите за безспорни факти, изложени по-горе, то Д.В. е станал собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и на 4/6 ид.ч. от построената в него сграда, съответно всеки от синовете е получил по наследство по 1/3 ид.ч. от поземления имот и по 1/6 ид.ч. от сградата.

Приложено е пълномощно, с нотариално удостоверяване от 19.08.2021г. на обстоятелството, че Д.И.В. е упълномощил С. П. И. да го представлява пред нотариус във връзка с продажба на притежаваните от него идеални части от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.София, както и прехвърляне на идеалните части от дворното място, в което тя е построена, като съществените елементи от договора са вписани и в пълномощното. Пълномощното е подписано от сочения автор с пръстов отпечатък поради немощ, което е удостоверено от извършилия заверката помощник нотариус.

Представен е предварителен договор от 20.08.2021г., по силата на който Д.И.В., чрез пълномощника си С. П. И., е поел задължение към Я. Д. И. да му прехвърли в срок до 30.09.2021г. притежаваните от него идеални части от дворното място и сградата, построена в него, находящи се на адрес: гр.София, бул. *******, за цена от 50000 лева, от които 40000 лева страните са признали, че са били изплатени към датата на договора, а остатъкът от 10000 лева следвало да бъде платен при сключване на окончателния договор. В приложение са представени декларации от обещателя по договора с дата 19.08.2021г. по чл.264, ал.1 ДОПК, чл.42 ЗМИП и чл.25 ЗННД, като същите са подписани от сочения автор с пръстов отпечатък поради немощ, удостоверено от извършилия заверката помощник нотариус.

Приети са четири броя разписки от дати 10.09.2017г., 17.11.2018г., 01.12.2019г. и 03.04.2020г. за заплатени от Я. Д. И. на Д.И.В. суми в общ размер от 40000 лева с 3 посочено основание покупка на магазини и земя в ж.к. „О******* на бул. „*******, за които магазини е издадено удостоверение за ползване № 1170/01.11.2012г. и придобити от получателя с нотариален акт от 2001г. Разписките са двустранно подписани за платец и получател, като последно издадената посочва имена на платеца Я. И. В., но с ЕГН, идентично на това на ищеца, поради което съдът счита, че е била допусната техническа грешка.

Видно от удостоверение за наследници Д.И.В. е починал на 21.08.2021г., а негови наследници са децата му Я. Д. И. и И. Д. И.. Като такива същите са придобили по равно притежаваните от баща им идеални части от процесните имоти, а именно – по 1/6 част от дворното място и по 1/3 част от сградата.

При това положение ищецът и първият ответник, при зачитане на наследственото правоприемство, са станали собственици на дворното място и сградата при равни квоти.

Приет е нотариален акт № 83, том VI, рег.№ 12968, дело № 967/05.11.2021г. на нотариус СтИ. Тютюнджиев, с който ответникът И. Д. И. е бил признат за собственик по наследство на ½ ид.ч. от процесните имоти.

Приложена е нотариална покана от 25.11.2021г., с която ищецът е уведомил втория ответник за предварителния договор от 20.08.2021г. и задължението му като наследник на обещателя да изпълни договора и същевременно го е поканил да се яви на 03.12.2021г. в кантората на нотариус С. М. за сключване на окончателен договор, съгласно параметрите на предварителния. Поканата е била получена лично от адресата на 30.11.2021г.

Приложен е констативен протокол от 03.12.2021г. на нотариус М., в който е отразено, че на посочената дата и час в кантората й се е явил ищеца с готовност да подпише окончателен договор за прехвърляне на ид.части – предмет на предварителния договор от 20.08.2021г., както и изявление на първия ответник, направено чрез надлежно упълномощените адв.С. и адв.П.-С., че не желае сключването на окончателен договор в изпълнение на предварителния с твърдение, че счита договора за сключен от лице без представителна власт. Протоколът е подписан от нотариуса и явилите се лица.

Представен е заверен препис от искова молба, депозирана в Софийския градски съд на 09.12.2021г., с която Я. Д. И. е предявил срещу И. Д. И. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения с наследодателя предварителен договор от 20.08.2021г. По нея е било образувано гр.д.№ 14794/2021г. на СГС.

Приет е нотариален акт № 27, том VII, рег.№ 14455, дело № 1093/10.12.2021г. на нотариус СтИ. Тютюнджиев, с който ответникът И. Д. И. е дарил на съпругата си К. Й.

И. придобитата по наследство ½ ид. част от процесните имоти. Обстоятелството, че приобретателят е съпруг на прехвърлителя е удостоверено от нотариуса и се 4 установява от приложен акт за граждански брак.

Приети са скици от СГКК - София, видно от които дворното място е заснето с идентификатор № *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД18-39/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 428 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, със съседи имоти с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***, а построената в него сграда е заснета с идентификатор № *** по КККР на гр.София, със застроена площ 176 кв.м., брой етажи – 3.

Въз основа на така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По отношение предмета на делото:

Предмет на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена за недействителна само спрямо него правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда.

Предпоставките за уважаване на иска са: 1.) ищецът да има качеството кредитор на ответника-длъжник, което означава, че ищецът е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника – длъжник, което е възникнало преди увреждащото действие; 2.) извършеното от ответника действие или сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3.) длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, като знание у третото лице, с което е договарял, не е необходима предпоставка за уважаване на отменителния иск, ако увреждащото действие е безвъзмездна сделка.