Решение № 64 от 16.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. С., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600901 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.318 и следващите от НПК.

С Присъда № 10/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 6/2022 г. по описа на РС – Б., съдът е признал на осн. чл.304 от НПК подс. Д. С. М., ЕГН:

********** за невиновен в извършването на следните престъпления:

1. За това, че за времето от неустановена дата през 2014 г. до 26.11.2019 г. в гр.Б., обл. С., чрез жестоко отнасяне – прояви на физическо насилие, посредством нанасяне на побои, както и чрез системно унизяване на достойнството на съпругата му – Т. П. М.а от гр. Б. – изразяващо се в отправяне на обиди, сред които думите „парцал“, „курва“, „боклук“, отправяне на заплахи за разпространение на нейни снимки с интимно съдържание в интернет и изпращане на такива на баща й, с оглед дискредитиране на съпругата му – Т. П. М.а, намираща се в материална и друга /брачна и емоционална/ зависимост от него, е довел Т. П. М.а до опит за самоубийство, чрез поглъщане от нея на таблетки „Ксенакс“ от 0,5 мг, който извършила на 26.11.2019 г., като е допускал това – престъпление по чл.127, ал.3 от НК.

2. За това, че на 25.11.2019 г. в гр.Б., обл. С., на ул.“*********“, бл.**, вх.**, ап.** не изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена на 07.11.2019 г. по гр.д.№ 1586/2019 г. по описа на РС – Б., с която е бил задължен да не се приближава на по-малко от 50 метра от Т. П. М.а и съвместното им жилище, находящо се в гр.Б., ул.“*********“, бл.**, вх.**, ап.**, като нахлул в апартамента на посочения адрес, докато Т. П. М.а се намирала в него, доближил в непосредствена близост до нея и останал в жилището, въпреки молбите й той да си тръгне – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда РП – Б. е депозирала протест, с 1 който иска въззивният съдът да измени съдебния акт, с който подс. Д. С. М. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК и да го признае за виновен като постанови решение, с което да го освободи от наказателна отговорност на осн. чл.78А от НК и му наложи административно наказание глоба. Държавният обвинител моли съдът да постанови разноските по делото, касаещи изцяло обвинението по чл.127, ал.3 от НК, за което подсъдимият М. е признат за невиновен от РС – Б., да останат за сметка на държавата, като твърди, че липсва произнасяне от първоинстанционния съд в тази насока. С протеста се иска Окръжен съд София да потвърди присъдата в останалата й част.

След изготвяне на мотивите от съда, РП – Б. е депозирала допълнително изложение към протеста си от 17.05.2024 г. В допълнението прокурорът сочи, че намира, че правилно РС – Б. е достигнал до извода, че подс. М. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.296, ал.1 от НК, но неправилни са изводите му, че не е реализирал престъплението от субективна страна, и е намерил, че същото е несъставомерно. Държавният обвинител сочи, че в случай, че се приеме аргумента на съда, изложен в мотивите, че подсъдимият е бил поставен в безизходица от свидетелката Т. Б. /тогава М.а/ и за това е нарушил издадената от съда заповед за защита, следва да се достигне до извода, че е реализирана хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, а не както е приел първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил деянието от субективна страна.

По делото са постъпили отговор по отношение да депозирания въззивен протест и отговор на допълнението към въззивния протест от а. П., защитник на подс. Д. М., в които сочи, че намира първоинстанционната присъда за справедлива, правилна и законосъобразна, поради което моли ОС – С. да остави без уважение протеста на РП – Б. и да потвърди съдебния акт.

Защитникът заявява, че намира за правилни съжденията на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към присъдата.

Представителят на ОП – С. поддържа подадения протест срещу присъдата на РС – Б. в частта, с която подс. Д. М. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.296, ал.1 от НК. Намира присъдата на първоинстанционния съд в тази й част за неправилна и необоснована, поради което моли въззивният съд да я отмени и да признае за виновен подс. М. в извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Частният обвинител Т. Б. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по делото. а. П., защитник на подс. Д. М., намира постановената присъда от РС – Б. за правилна и законосъобразна, поради което моли въззивният съд да я потвърди, а депозираният протест да остави без уважение.

Подсъдимият Д. М. също иска съдът да потвърди първоинстанционната присъда, с която е признат за невиновен в извършване на престъпленията по чл.127, ал.1 от НК и чл.296, ал.1 от НК.

Съдът след като взе в предвид изложените възражения в депозирания протест от представителя на РП – Б. и след като обсъди аргументите на страните изложени пред Окръжен съд – С. и провери изцяло атакувания съдебен акт въз основа на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе в предвид следното:

Въззивият протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от активно легитимирана страна да стори това, по предвидения в НПК реда и в указания срок. Разгледан по същество, съдът намира същия за неоснователен.

Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, въз основа на събраните и проверени в хода на НОХД № 6/2022 г. по описа на РС – Б. доказателства, като крайни изводи за невиновността на подс. П. М. в извършване престъпления с правна квалификация чл.127, ал.3 от НК и 2 чл.296, ал.1 от НК. Фактическата обстановка по делото е изяснена и правилно, подредено и детайлно изложена в мотивите към присъдата. Постановената Присъда № 10/15.05.2024 г. следва да бъде изменена единствено в частта, относно мотивите за оправдаването на подс. Д. М. за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК като въззивният съд намира, че той е реализирал деянието от обективна и субективна страна, но поради неговата явна незначителност престъплението не е обществено опасно и същият следва да бъде оправдан.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият Д. С. М., роден на ******** г. в гр. Б., българин, българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, трудово ангажиран в „Н. с.“ ЕООД гр. П. - като пътен работник, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., обл. С., ул. „А. С.“ № **, вх. „Б“, ет. *, ап. *, с ЕГН: **********.

Свидетелката Т. П. Б. и подс. Д. С. М. имали сключен граждански брак от **** г. В периода от **** г. до 2019 г. семейство М.и живеели заедно в различни квартири на територията на гр. Б., обл. С.. През 2019 г. се пренесли в апартамент, закупен от бабата по бащина линия на свид. Б., находящ се в гр.

Б., на ул. „*********“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *. По време на брака им се родили три деца – свид. П. Д. С., родена през ***** г., С. Д. С.а, родена през **** г. и Д. Д. С., родена през **** г. Първоначално отношенията между съпрузите вървели добре, грижили се добре за децата си, били добре обезпечени материално, тъй като и двамата съпрузи работели – подсъдимият бил полицейски служител в РУ - Б., а свид. Б. работела във фирма „Г.“.

Неразбирателството между съпрузите започнало след като заживели самостоятелно в апартамента, даден им за ползване от бабата на свид. Б.. И преди този период имали караници и спречквания, но те били потушавани от втория баща на подс. М., който дълги години живеел в едно домакинство с тях. След като заживели самостоятелно, и след раждането на третото им дете през **** година, проблемите между брачните партньори се задълбочили и почти ежедневно се стигало до вербална и физическа агресия от страна на подсъдимия към съпругата му, като понякога това се случвало и пред очите на малолетните им деца. Често подс. Д. М. наричал съпруга си с обидни думи, като „глупава“ и „смотана“, а също така упражнявал и физическо насилие над нея, нанасяйки й удари с ръце и крака по лицето и тялото й. Тези физически посегателства над свид. Т. Б. оставяли многобройни белези и синини по лицето и тялото й, и били забелязвани от нейната майка Ц. Б., от брат й Б. Б., от съседките й А. К. и М. К., от свид. Д. П., съжителстваща на съпружески начала с бащата на свид. Т. Б., от нейните колеги - свид. Е. Н., свид. М. Н. и свид. Е. В..

Майката на свид. Б. – Ц. Б., въпреки че виждала, че спрямо дъщеря й бива упражнявано насилие, не я подкрепяла и я съветвала да се примирява, тъй като има три деца, които трябва да отгледа. Свид. К. и свид. Н. съветвали свид. Б. да потърси помощ, но тя не се осмелявала да подаде сигнал в полицията, тъй като се срамувала от случващото се, а и съпругът й бил полицейски служител, като не искала да го компрометира и той да си загуби работата. Също така тя се страхувала от подсъдимия и от това, което може да направи, тъй като разполагал с много връзки и контакти в гр.Б.. На 14.09.2019 г., подс. М. и съпругата му свид. Б. били поканени на кръщенето на малкото дете на бащата на свид. Б., което щяло да се състои в ресторант „Н.“ в гр. Б., на което подс. М. отказал да присъства. През целия ден подс. М. се заяждал със свид. Б., и й писал съобщения по телефона, че ще развали празненството. Към 21,00 часа подс. М. отишъл пред заведението и помолил свид. Б. да се качи в колата му, след което потеглил с бърза скорост и започнал да пита съпругата си дали иска да се блъснат в някое дърво и да умрат. Поради ремонт на пътя, подсъдимият намалил скоростта и свид. Б. успяла да слезе от колата, след 3 което от телефон на позната се обадила на баща си. На място дошли баща й и брат й, както и свид. В. Д., и прибрали свид. Б. в заведението, като двамата съпрузи били посъветвани от свид. П. Б., да си оправят отношенията и да разговарят нормално след като се успокоят. След празненството, свид. Б. се прибрала вкъщи, през нощта на 15.09.2019 г. и последвал пореден скандал между съпрузите, в хода на който подс. М. се заключил в апартамента заедно с децата им и не допускал свид. Б. в жилището, след което извадил пистолет, открехнал входната врата и го размахал пистолета срещу съпругата си, натискайки последователно няколко пъти спусъка, пред очите на децата им и съседите. До инцидент не се стигнало, тъй като в пистолета нямало патрони, а се чуло само прещракване. Свид. Б. се уплашила много и взела категоричното решение да се раздели със съпруга си. На място се отзовал дежурен полицейски екип и започнало досъдебно производство. За така извършените действия от страна на подс. П. М., същият бил признат за виновен и осъден по НОХД № 260004/13.07.2023 г. по описа на РС – Б., видно от справката за съдимост на подс. М.. След случилото се подс. М. напуснал семейното жилище, а няколко дни по - късно свид. Т. Б. подала молба до Районен съд - Б. за издаване на заповед за защита срещу съпруга й – подс. Д. С. М., поради извършено спрямо нея домашно насилие. На 07.11.2019 г., в резултат на депозирана молба от свидетелката Т. П. Б. по Закона за домашното насилие от Районен съд - Б., ГО, IV-ти състав била издадена Заповед за незабавна защита, с която подс. М. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката Т. П. М.а /Б./, да не се приближава на по-малко от 50 метра от св. Т. П. М.а /с нова фамилия Б./ и съвместното им жилище, находящо се в гр. Б., обл. С., на ул. „*********“, бл. *, вх. „*“, ап. *, местоработата й в с. Т., обл. С., както и местата й за социални контакти и отдих. Издадената Заповед за незабавна защита била връчена на 18.11.2019 г. на подс. М., чрез неговия упълномощен представител - а. Б. П., което обстоятелство било надлежно удостоверено чрез подписа на а. П., положен в разписка, която била издадена по гр. д. № 1586/2019 г. по описа на Районен съд - Б., ГО, IV-ти състав и приложена след връчването по делото.