Решение № 15 от 06.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600342 по описа за 2024 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №7/01.07.2024г. по нохд №311/2023г. на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимият М. М. М. е бил признат за виновен в това, че:

1. На 24.01.2023г. в гр.Търговище при условията на продължавано престъпление използвал данни от платежен инструмент-дебитна карта от банка „ДСК“ с номер 474836хххххх9209 без съгласието на титуляря - Д.Б.С., както следва:

-на 24.01.2023г. около 18,28ч. извършил депозит на сумата от 300 лева към сайта за хазартни онлайн игри www.efbet.com, собственост на дружеството „Бробет Лимитед“;

-на 24.01.2023г. около 18,36ч. извършил депозит на сумата от 100 лева към сайта за хазартни онлайн игри www.efbet.com, собственост на дружеството „Бробет Лимитед“, или общо плащания в размер на 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и г о осъдил на две години лишаване от свобода, и глоба в размер на 800.00лв.

1

2. На 24.01.2023г. в гр.Търговище при условията на продължавано престъпление с цел да набави имотна облага за себе си и за Л.Д.М. принудил Д.Б.С. чрез сила да извърши нещо против волята си - да изтегли от дебитната си карта на банка „ДСК“ с номер 474836хххххх9209 сумата от 100 лева и да му ги даде, и с това причинил имотна вреда на С. в размер на 100 лева престъпление по чл. 214, ал.1 от НК, поради което и го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000лв., като го оправдал за разликата по първоначалното обвинение в размер до 120.00лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил за изтърпяване потежкото между така наложените наказания - две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК определил по-тежкото между наложените с присъдата отделни наказания гл о б а на подсъдимия М. М., а именно глоба в размер на 1 000лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НПК съдът привел в изпълнение наложеното на подс.М. М. с определение № 66/28.05.2020г. по НОХД № 393/2020 г. по описа на РС Търговище наказание лишаване от свобода за срок от п е т месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „в“ ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.Д. П. в качеството му на защитник на подс.М. М., в която се прави възражение за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.

Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитата и подсъдимия. Доразвиват се доводите изтъкнати в нея – твърди се, че деянията не са безспорно доказани, както и че е допуснато процесуално нарушение.

Въвежда се и възражение за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Отправят се към съда алтернативно различни искания – подсъдимият да бъде оправдан, присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, намаляне на наложеното наказание, и промяна на режима от строг на общ.

Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за 2 неоснователна, а присъдата – за правилна и законосъобразна, поради която и настоява за нейното потвърждаване.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Подадената въззивна жалба е частично основателна – в частта й по отношение исканията за намаляне на наказанията лишаване от свобода и режима за тяхното изтърпяване.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

Пострадалият Д.Б.С. от гр.Търговище от няколко години се познавал със св. Л.Д.М. и подс. М. М. М. от гр.Търговище. От известно време св. М. твърдял, че С. му дължи сумата от 15 лева. През м.ноември 2022г. св. М. се обадил по телефона на С. и поискал да му върне сумата, но Д. С. оспорвал че дължи тази сума, поради което и отказал. На 24.01.2023г. около 17,30 ч. в тъмната част на деня св.Л. М. и подсъдимият срещнали в централната част на град Търговище св. М.И. - приятел на Д. С.. Двамата му казали да се обади на С. и да си уговори среща с него на моста, намиращ се в края на ул.“Шипка“ в посока бул.“Митрополит Андрей“. След като св.М.И. разговарял със С., той се съгласил да се срещнат и към 18,00 часа отишъл на уговореното място. По това време св.Любомир М. и подсъдимият се отдалечили на известно разстояние. По-късно, когато Д. С. пристигнал на мястото и се срещнал със св.И., М. и М. се приближили и подсъдимият казал на С., че иска да говори с него. С. се уплашил като видял М. и М. и затова ги последвал до близка пейка.

В същото време подс.М. успокоявал С., че няма да му направи нищо. Св.И. останал на известно разстояние от тях. Тогава подсъдимият натиснал С. по раменете като по този начин го принудил да седне на пейката, след което му казал да си извади портфейла и да му даде пари. С., уплашен от действията на М., извадил портфейла си, отворил го и обяснил, че има само 10 лева. Тогава подсъдимият го попитал дали няма документи или карти (имайки предвид дебитни или кредитни карти). С. се притеснил и извадил от портмонето си притежаваната от него банкова карта от банка „ДСК“ с номер №474836хххххх9209. Картата била дебитна за обслужване на сметката на свидетеля С. в банка ДСК с IBAN №BG63STSA93000019673854. По тази 3 сметка имало налични пари в размер на 4 900 лева. Подсъдимият казал на С. да даде картата на св.М.И., който да отиде до банкомат и да изтегли от картата 100 лева. Страхувайки се от М. С. се съгласил и дал на св.И. дебитната карта, продиктувал му и ПИН-кода, като му казал да изтегли 100 лева. И. взел картата и отишъл до банкомат на „ЦКБ“, намиращ се в близост, от който изтеглил сумата от 100 лева. Докато св. И. отсъствал, подсъдимият отправил към С. заплашителна реплика „На какъв се правиш, на джигит ли - като не си“. След като св.И. се върнал дал изтеглената от него сума от 100 лева на С., който от своя страна ги дал на подс.М.. След като предал парите С. извадил портмонето си с намерение да прибере дебитната карта. Тогава М. го спрял и поискал картата като му казал, че иска „да вкара 20 лева“. М. имал предвид от наличните по картата средства С. да преведе във виртуалния постерминал на „Бробет лимитед“ депозит в размер на 20 лева, за да ги използва за залагания.

Въпреки, че не бил съгласен с това искане на подсъдимия, страхувайки се да не последва нова агресия от М., С. му дал картата. М. имал регистрация в сайта за хазартни онлайн игри www.efbet.com, собственост на дружеството „Бробет Лимитед“, Малта, гр.София. Той бил регистриран по името ,,milen99“ чрез имейл адрес melin 132.199feabv.bg. Влизайки в профила си подсъдимият въвел данните от дебитната карта на С. - номер, име, дата на издаване и депозирал във „виртуалния ПОС терминал“, обслужващ компанията, сумата от 20 лева от сметката на С.. След като въвел сумата от 20 лева във „виртуалния ПОС терминал“, от получените преди това от пострадалия 100 лева подсъдимият върнал на С. 20лв. Депозирането на сумата по виртуалната сметка на М. във www.efbet.com било отразено като ID на операция №117512510. След това М. върнал картата на С. като го уверил, че няма да я ползва повече. М. от своя страна се приближил към С. и го ударил леко по лицето, след което двамата с подс.М. си тръгнали. Около 10 минути след това подсъдимият извършил нов депозит към своя профил в www.efbet.com, използвайки вече въведените данни от дебитната карта на С., този път за сумата от 300 лева, което било отразено с ID на операция №117513404, а след още около 10 минути и депозит на сумата от 100 лева, отразено с ID на операция №117514062. Депозитите били извършени през IP адрес 149.62.208.199. Междувременно около 10-15 минути след последната транзакция на подсъдимия С. влязъл в мобилното приложение за интернет банкиране и установил за извършените депозити чрез неговата карта на 4 сумата от 400 лева. Той веднага се свързал с майка си и тя блокирала картата.

След това С. отишъл до сградата на ОД на МВР-Търговище където подал сигнал за случилото се. Във връзка с подадената от св.С. жалба било образувано досъдебно производство. След привличането на М. М. в качеството му на обвиняем, същият възстановил на пострадалия С. сумата от 420 лева.

При така установените факти твърди се от защитата необоснованост и недоказаност. Този довод не намира опора в доказателствения материал, поради което и не може да бъде споделен от настоящия съд. Изложената понапред фактическа обстановка първостепенният съд е установил по сравнително категоричен начин след анализ на събраните по делото доказателствени средства. Доколкото по делото съществуват противоречия между обясненията на подс.М. и св.Л. М. - от една страна, и останалите по делото доказателства от друга, то те са били обсъдени от съда, който в крайна сметка е изпълнил задълженията си по чл.305 ал.3 НПК. Вярно е, че в мотивите към присъдата съществуват дребни пропуски, но те в никакъв случай не могат да обосноват извод за липса на мотиви или за противоречие в тях до такава степен, че да води до такава липса. Подс.М. не отрича присъствието си на местопрестъплението, твърди обаче, че пострадалият доброволно си дал картата на св.М.И., както и че не е депозирал сумата от 400лв. от картата на С. в акаунта си в сайта за онлайн хазартни игри www.efbet.com, а това било резултат на някаква грешка. Всъщност такава е тезата и на защитата. Частично тази хипотеза поддържа и св.Л. М.. Тя обаче тъй като се опровергава от останалите по делото доказателства следва да бъде подмината без внимание. Както подсъдимият, така и св.М. имат интерес от подобни твърдения, подсъдимият - поради качеството което заема в процеса, а св.М. – поради участието си в действията, довели пострадалия на местопрестъплението. Всъщност той е лицето, което твърдяло че С. му дължи пари, той е и ударил шамар на пострадалия след деянието. Тези му действия обясняват и поведението му в хода на наказателното производство. От друга страна няма основание да не се даде вяра на показанията на св.Д. С.. Те не страдат от вътрешни противоречия, сравнително последователни са. Пред съда свидетелят е заявил, че подсъдимият му е ударил шамар, но също така и че не си спомня някои неща. Това е дало възможност на съда да прочете по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК показанията му, дадени пред съдия на 24.04.2023г.

5

След което С. е потвърдил изложеното от него в този разпит. Което е нормално и логично – разпитван е три месеца след деянието и очевидно тогава е имал ясни спомени от случилото се. При този разпит свидетелят изрично е заявил, че подсъдимият не го е удрял, но го натиснал по раменете за да го принуди да седне на намиращата се на мястото пейка. В диспозитива на присъдата (а на едно място и в мотивите) съдът посочил, че принудата се е изразила в използване на сила – удар по лицето и натиск върху раменете на пострадалия, а в друга част на мотивите – само чрез натиск върху раменете. Очевидно съдът е допуснал грешка – от доказателствата се установява, че подсъдимият не е нанесъл шамар на С.. Всъщност това не е следвало въобще да намери място в диспозитива на присъдата, начинът на упражняване на принудата е логично да бъде описан в мотивите към нея. Така или иначе употреба на сила е налице и тя се изразява в натиск върху раменете на пострадалия, с което е бил принуден въпреки желанието си да седне на близката пейка. Следва да се отбележи също и факта, че и С., и св.М.И. са изпитвали изначално страх от подсъдимия и св.М.. Показанията на С. се потвърждават и от останалите по делото доказателствени средства. В тази насока са показанията на майка му св.Соня Симеонова, пред която той заявил, че е бил нападнат. Също и показанията на св.М.И., който след срещата с подсъдимия и М. се обадил по телефона на С. за да го извика да се видят, присъствал е на мястото, той е изтеглил и стоте лева от сметката на С.. Предоставена е писмена информация от Банка ДСК АД за извършени операции с банковата карта на Д. С. на 23.01.2023г. (л.45 д.п.). Видно е, че на този ден са извършени четири транзакции. Първата е за изтеглена сума в размер на 100лв. от АТМ в 18.14 часа. В 18.21 часа е извършена транзакция в размер на 20лв. в полза на Efbet/Nuvei Limited,Nikosia. В 18.28 часа отново е извършена транзакция в размер 300лв. в полза на Efbet/Nuvei Limited,Nikosia, в 18.36 часа операцията е повторена но за сумата от 100лв. В 19.59 часа е направен опит за четвърта транзакция в полза на Efbet, който се е оказал неуспешен поради факта, че картата на С. вече е била блокирана от банката по искане на майка му. Изложеното намира на свой ред потвърждение и в писмената информация, предоставена на няколко пъти от Бробет Лимитед-Малта, който е организатор на хазартни игри онлайн чрез сайта www.efbet.com (л.51 и сл. от д.п., л.122 нохд №311/2023г.).