Решение № 204 от 17.09.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 204

16.09.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Четвърти граждански състав

На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500444 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Перник, представлявана от кмета С.

В., подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Л., против решение № 458/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5078/2019 г. на Районен съд – Перник, с което е признато за установено по предявените от „ФЛОРС” ЕООД срещу Община Перник искове, че Община Перник дължи на ищцовото дружество сумата от 8 279.93 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура № ***г. и сумата от 2 520.82 лева, дължима лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 8 279.93 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 25.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 994,98 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура № ***г. и сумата от 2 434,08 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 7 994,98 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 3871/2019г. и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – Перник, са издадени Заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, както и Община Перник е осъдена да заплати на „ФЛОРС” ЕООД, сумата от 2873,20 лева, представляваща направените по делото и по ч. гр. дело № 3871/2019г. и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – Перник, разноски.

1

Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице-помагач Национална агенция по приходите /НАП/, чрез ТД на НАП – С..

По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Счита, че неправилно районният съд е основал решаващите си изводи на решение № 788/28.11.2014 г. на Министерския съвет за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, тъй като същото било отменено с Решение № 593/20.07.2016г. на МС за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал.1 от Закона за публичните финанси. Разяснява, че според соченото Решение № 593/20.07.2016г. преди извършване на плащанията по договор на стойност, равна или надвишаваща 30 000 лв., разпоредителите с бюджет уведомяват НАП за идентификационните данни за лицетонасрещна страна по договора, като подават и данни за договора, по който ще се извърши плащането, размера на предстоящото плащане, данни за банковата сметка, по която следва да се извърши то. Сочи се, че уведомяване се извършва и когато сумата, която предстои да се плати по договорите е на стойност под 30000 лв., но не по-малко от 100 лв., когато същата е част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или не надвишава 30 000 лв. Плащанията могат да се извършват, само след като НАП потвърди, че лицето няма просрочени задължения за данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения на обща стойност над 100 лв. Жалбоподателят се позовава на чл. 4.1, б.“б“ от решението, предвиждаща, че когато за обезпечаване на просрочените публични задължения НАП е наложила запор върху предстоящата за изплащане сума, след получаване на разпореждане за изпълнение дължимото плащане от платеца се извършва към НАП до размера, посочен в разпореждането. В този смисъл наличието на разпореждане по чл. 230, ал. 4 ДОПК от *** г. и потвърдително писмо на НАП от *** г. обуславяли неправилност на изводите на районния съд, че наложените обезпечителни мерки не касаят процесното вземане. В разпореждането за изпълнение от ***г. била посочена запорирана сума в размер на 287 601 лв., във връзка с наложен запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***г. и запорно съобщение № ***г. за публично вземане по ИД № 14130001702/04.10.2013г., като запорираните вземания са във връзка с договор № ***г. и договор № ***г., въз основа на който са издадени процесните фактури. Видно от потвърдително писмо на НАП от *** г. задълженията по договор № ***г. към *** г. са били в общ размер на 289 507,43 лв., като в писмото подробно са посочени всички плащания по изпълнителното дело във връзка с наложения запор върху вземанията на „ФЛОРС“ ЕООД към Община Перник, сред които според жалбоподателя е и процесното. Предвид изложеното, жалбоподателят поддържа, че правилно е извършил плащане към ТД на НАП С., а не към ищцовото дружество. Обосновава, че по аргумент от чл. 230, ал.3 ДОПК с факта на извършеното към НАП плащане на *** г. вземането е признато пред публичния изпълнител. В този смисъл чрез извършеното към НАП плащане е погасено задължението на Община 2

Перник спрямо ищцовото дружество и предявените искове за неоснователни.

Претендира се присъждане на извършените разноските за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемата страна - „ФЛОРС“ ЕООД, представлявано от управителя Р. М., чрез адв. М. Г., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение се основава на решение № 788/28.11.2014г. на МС. Поддържа, че сочените решения на МС са относими към различна хипотеза, тъй като в случая върху процесната сума не е налагана възбрана от страна на НАП, като страните не са получавали запорно съобщение и не са изразявали съгласие да не се плаща сумата на изпълнителя по договора, а на трето лице. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – Национална агенция по приходите, не е взело становище по въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивникът Община Перник, чрез пълномощника юрисконсулт К. Л., поддържа въззивната жалба. Претендира направените в производството разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна - „ФЛОРС“ ЕООД, представлявана от адв. М. Г., оспорва жалбата и претендира разноски във въззивното производство. В представено писмено становище в определения от съда срок доразвива изложените в отговора на жалбата доводи за нейната неоснователност – за неотносимостта на сочените решения на МС и липсата валидно наложен запор върху вземанията, обосноваващ извършеното плащане към НАП.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направени възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл.

3

415, ал. 4 ГПК срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение ПРС е приел, че страните са обвързани помежду си в облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях Договор № ***г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: извършване на услуга по Поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията на ***, възложител по който е Община Перник; че ищцовото дружество е изправна страна по договора и в негова полза са възникнали вземания по съставени фактура № ***г. и фактура № ***г.; че на ***г. от страна на Община Перник към ТД на НАП, е осъществено плащане на сума в размер на 10 429.06 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3520/2019г. по описа на ПРС и на сумата от 10 800.75 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3871/2018г. по описа на ПРС. Заключил е, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод, че с извършените плащания от Община Перник в полза на ТД на НАП С. за нейно публично вземане от „ФЛОРС” ЕООД, са погасени вземанията на „ФЛОРС” ЕООД по сключения с Община Перник договор за обществената поръчка за извършени и приети дейности, за които са издадени фактура № ***г. и фактура № ***г..

Решаващият извод на съда е, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № ***г., на което се позовава ответникът са наложени обезпечителните мерки върху вземания, произтекли от процесния договор, в общ размер на 289 507,43 лева, сред които, обаче, не са вземанията по процесните фактури. Не са ангажирани доказателства, че върху процесните суми е била наложена обезпечителна мярка - запор, респ. че за ответника е било възникнало задължението по чл. 230 ал. 4 от ДОПК, в който случай с извършения превод по сметка на ТД на НАП- С., Община Перник би изпълнила вмененото й по нормативен ред задължение, респ. ще е налице погасителен ефект на това плащане по отношение на ищеца. Според районния съд не са ангажирани и доказателства, които да сочат, че по отношение на процесните вземания е налице признаване пред публичния изпълнител от страна на ответника, което да им предаде качеството на ликвидни и изискуеми и такива установяващи размера на вземанията, за които е образувано съответното изпълнително производство, респ. до размера на каква сума следва да се удовлетворява публичния изпълнител.

Настоящата съдебна инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че между „ФЛОРС“ ЕООД и Община Перник е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор № ***г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: извършване на услуга по поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията на ***, възложител по който е Община 4

Перник и че ищцовото дружество е изправна страна по договора, като в негова полза са възникнали вземания по съставени фактура № ***г. на стойност 8279,93 лева и фактура № ***г. на стойност 7 994,98 лева. Тези обстоятелства са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК с определение от 12.12.2019 г. Съгласно заявеното от ищцовото дружество в молба от 27.09.2019 г. услугите по посочения договор се възлагат ежемесечно, като надлежното им изпълнение се удостоверява от Община Перник, посредством подписване на протокол, въз основа на който ищецът издава фактура.

Видно от приложените платежни нареждания /л. 12 ч.гр.д. № 3520/19 г. и л. 12 ч.гр.д. № 3871/2019 г./ на *** г. Община Перник е наредила по сметка на ТД на НАП – П., както следва: сумата от 11 329,81 лв., за която срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***г. по ч.гр.д. № 3520/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 11 665,07 лв., за която срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. № 3871/2019 г. по описа на ПРС. Извършеното плащане е потвърдено от НАП с писмо с изх. № *** г.

Спорният между страните въпрос е чрез извършените плащания в полза на ТД на НАП С. за нейно публично вземане от „ФЛОРС” ЕООД, погасени ли са вземанията на „ФЛОРС” ЕООД по фактура № ***г. и фактура № ***г..