Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9653 от 22.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2026/2026
Вид
Определение № 9653
Подписан
22.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Елена Янакиева

Цитирани разпоредби

  • чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9653

Варна, 22.07.2026 г. по входящ номер № 15577 от 17.07.2026 г.

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от съдията Елена Янакиева административно дело № 2026/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.172 ал.5 ЗДвП и чл.166 АПК.

Образувано е по жалба вх.док. 14319/02.07.2026г., подадена от Ж. Н. П. [ЕГН] от гр.Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0321-0002028 от 19.06.2026г. на Полицейски инспектор при РУ Попово ОДМВР Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б „з-гг“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В допълнителна молба с.д.15577/17.07.2026г. отправя искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение в заповедта.

Особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е мотивирано с твърденията, че в качеството си на адвокат с непрекъснати адвокатски права, използва МПС, за да се придвижва във връзка с работните си ангажименти, свързани с насрочени съдебни производства извън гр.Варна. Така също, ако предварителното изпълнение не бъде отменено, за съответния срок ще е възпрепятстван да поема работни ангажименти в други съдебни райони. Като председател на СНЦ „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции-Авитохол“, чията цел в обществена полза е организирането и участието в исторически фестивали и исторически възстановки, е организирал участие на сдружението от 13 до 16.08.2026г. в „Средновековен фестивал „Стефан Велики“ в гр.Сучава, Румъния, в който традиционно участва от 2023г., както и в „Исторически фестивал-градище“ в местността „Градище“ до град Габрово, РБ. Отнемането на СУМПС съставлява пречка да управлява друг автомобил и заедно с още четири души на присъства на първото мероприятие. А по отношение на участието в местността „Градище“ е предвидено с личния си автомобил да тегли каравана за коне с два коня в нея, с които ще участва във фестивала. В обобщение твърди, че отнемането на СУМПС му причинява значителни и трудно поправими вреди-пропуснати доходи, затруднение при изпълнение на професионалните задължения и задълженията в обществена полза с образователна цел и историческа насоченост, както и риск от загуба на клиенти.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, приложени към административната преписка и тези, представени от жалбоподателя към допълнителната молба с.д.15577/17.07.2026г., в която е отправено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение в заповедта, счете искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з-гг" вр. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - за допустимо.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда възможност по искане на оспорващия предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон да бъде спряно, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Приведено към конкретиката на настоящия казус допуснатото, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з-гг" от ЗДвП подлежи на съдебен контрол, доколкото специалният закон не предвижда ограничения в този смисъл. Санкционираното лице е упражнило правото си на жалба срещу Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "з-гг" от ЗДвП, съставляващо условие за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение.

Разгледано по същество – искането е основателно.

В хипотезите, при които нормативно е предвидено предварително изпълнение на административни актове, законодателят презюмира наличието на една или повече от предпоставките, визирани в чл. 60 от АПК. За да се спре нормативно предвиденото предварително изпълнение на административен акт, съдът следва да установи наличие на такива нови факти и обстоятелства, които сочат предварителното изпълнение за създаващо условия за причиняване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. Затова, негова е доказателствената тежест да установи наличието на такива нови факти и обстоятелства, а и на прякото им отрицателно въздействие в неговата правна сфера. Необходимо е да бъдат доказани както вида на вредите, така и вероятността на настъпването им, за да се прецени съответствието им със защитения от закона обществен интерес.

В настоящия казус евентуалните вреди, които се твърдят от жалбоподателя са обосновани с твърдения за възпрепятствано право на труд, както и ограничаване на възможността в качеството си на представляващ Сдружение по ЗЮЛНЦ, регистрирано в обществена полза да участва и организира, чрез съответната логистика, участието на сдружението в мероприятия, свързани с нестопанската цел. Представя доказателства за вписването му във Варненската адвокатска колегия; доказателства, сочещи на служебни ангажименти и представляващи възложено процесуално представителство по дела на клиенти, включително чужденци извън съдебния район на Районен съд - Варна; Удостоверение за вписване в Агенция по вписванията на СНЦ „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции-Авитохол“, от което се установява, че жалбоподателят е негов представляващ; Свидетелства за регистрация на ремарке за лек автомобил, от което се установява, че Ж.П. има и категория „ВЕ“, записано в свидетелството му за управление; Договор за артистични услуги, сключен на 15.05.2026г., с дружество по румънското законодателство, от който се установява поети ангажименти по изпълнението на исторически лагер от XIV век в гр.Сучава, Румъния при определен график, за което сдружението получава възнаграждение в размер от 2000 евро. Последният ще бъде редуциран по реда на чл.4.2.1 от Договора и ще бъде заплатен двоен размер на получения аванс и глоба/отмяна за покриване на предоперативните разходи и пропуснатите възможности при евентуалното негово прекратяване; Представя доказателства за предходно сключен такъв договор и през 2025г., 2024г., 2023г.; Представя Договор, сключен на 12.05.2026г. със СНЦ “Вила Аквила“, в който сдружението, представлявано от жалбоподателя е поело ангажимент да участва в „Исторически фестивал-градище“ в местността „Градище“ до град Габрово, РБ, на 12.09.2026г., като изгради лагер, съставляващ историческа конструкция от ранното средновековие.

В контекста на изложените в искането твърдения за настъпили значителни вреди за жалбоподателя, от правна страна съдът приема следното:

От така формулираните твърдения за настъпили или евнтуално настъпващи вреди от предварителното изпълнение, свързани с преценката за законосъобразност на предварителното изпълнение са всички доводи, изложени от жалбоподателя. Безспорно се установява, че той е действащ адвокат с непрекратени адвокатски права. Адвокатът е официално призната професия и според Конституцията и Закона за адвокатурата в България, тя се дефинира като свободна, независима и самоуправляваща се професия. Адвокатите не работят на трудов договор (не са служители/работници на фирма или държава), а практикуват като лица, упражняващи свободна професия. Основната цел на професията е правно съдействие и защита на правата, свободите и законните интереси на гражданите и фирмите. В този контекст, независимо, че управлението на МПС не е по занятие, упражняването на тази професия безспорно е свързано с осъществяване на процесуално представителство извън района на вписване на адвоката и извън неговите постоянен или настоящ адрес като физическо лице. Достъпът до всички райони на действие на районни съдилища се осъществява предимно чрез автомобилен транспорт и не е обезпечено винаги с друг вид транспорт, който адвокатът може да използва, за да изпълни вече поетите ангажименти или да изпълни предстоящи такива. Поради това преценката за настъпващи вреди в патримониума на лица, упражняващи свободната професия „адвокат“ винаги трябва да включва и анализ на възможността възпрепятстването придвижването на процесуалния представител дали няма да наруши права в повече от предвиденото от закона. Безспорно се установяват в този конкретен случай, приети професионални ангажименти по представителство на страна в съдебен процес в друг съдебен район, което се възпрепятства, поради отнемането на СУМПС на жалбоподателя. Допустимо е временното неудобство, което нарушителят може да претърпи като последица от отнемането на СУМПС, но не е допустимо мярката дори и хипотетично да разпростира действието си и върху трети лица, които нямат отношение към допуснатото от жалбоподателя нарушение.

Извън гореизложеното, безспорно се установяват и представителните права на Ж.П. по отношение на Сдружение по ЗЮЛНЦ, както възникнали договорни взаимоотношения, по които сдружението е страна с поети ангажименти, неизпълнението на които ще рефлектира върху имущественото му състояние, чрез глоби и неустойки и ще доведе до прекратяване на договорите. Отново се констатира рефлекс върху дейността на трето лице, юридическо в този случай и регистрирано в обществена полза, което не е и не може да бъде цел на ЗДвП при налагане на ПАМ на физическо лице.

Не на последно по важност място следва да се отбележи, че принудителната административна мярка в този случай ще доведе до ограничаване на възможността на жалбоподателя да осъществява правото си на труд в райони извън град Варна, което е гарантирано от Конституцията на РБ, съобр. чл. 16 от нея.

Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Така, предварително изпълнение на не влязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.

В конкретния случай, чрез представените доказателства, жалбоподателят обосновава както настъпването на значителни вреди в собствения си патримониум от предварително изпълнение на оспорената заповед, така и настъпването на такива спрямо трети лица-физически и юридическо лице, което е недопустимо. Безспорно е, че отнемането на СУМПС за един не малък период от време представлява затруднение за лице, работещо като адвокат и придвижващо се в изпълнение на поетите си служебни ангажименти чрез управление на МПС, т. е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Установява се също така, че тези вреди ще настъпят в период след издаване на заповедта за ПАМ, тоест настъпват от факти и обстоятелства, които предстоят да се осъществят след издаването на акта и в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Искателят може да поиска от съда да спре предварително изпълнение само въз основа на нови обстоятелства, които обосновават настъпването в неговата правна сфера на значителни или трудно поправими вреди. В случая такива изрично са заявени конкретно, и са доказани, поради което искането за спиране на допуснатото по смисъла на закона предварително изпълнение се преценява от съда, като основателно.