Определение № 770 от 15.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. С., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500482 по описа за 2025 година Производството е образувано по спор за подсъдност, повдигнат от КРС и се развива по реда на чл. 122 ат ГПК.

Исковото производство е образувано пред СфРС по искова молба от ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. против В. П. М. с цена на иска 1 594, 44 лв. и правно основание чл. 500 от КЗ.

Районен съд С. е прекратил пред себе си производството по образуваното гр.д.№ 51602/2005г. по описа но СфРС и е изпратил исковата молба за разглеждане от районен съд - К., с мотиви, че спорът не му е подсъден, тъй като ответникът имал качество на потребител, предвидената изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима и при искове от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ срещу застрахованото лице в хипотезата на чл. 500 от КЗ, тъй като първият черпи своите права от този договор, а съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият, респективно - постоянният адрес на потребителя.

След извършената служебна справка, СфРС е установил, че настоящият адрес на ответника е в с. К., община К. и е приел, че доколкото за местната си компетентност съдът следи служебно, съгласно чл. 119 ал. 3 от ГПК, следва да изпрати делото на КРС.

Исковата молба е образувана в гр.д. №1450/2025г. по описа на КРС, 1 като с определение от 08.12.2025г. съдът е счел, че няма местна компетентност да гледа делото и е повдигнал спор за подсъдност пред СлОС като негов по-горен съд според правилото на чл. 122 от ГПК. Изложил е съображения, на първо място че ответникът няма качество на „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2 ал. 2 от КЗ, тъй като регресното право на застрахователя по чл. 500 от КЗ не е същинско застрахователно право, понеже не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона. На второ място сочи, че възражение за местна неподсъдност на спора може да се направи само от страната до приключване на първото съдебно заседание, а служебно от съда може да се повдига само в хипотезите на чл. 108 ал. 2, чл. 113 и чл. 115 ал. 2 от ГПК, а в случая не е налице никоя от тях.

Настоящият въззивен състав счита, че доколкото СфРС е приел, че се касае за иск срещу потребител, е имал възможност служебно да разгледа въпроса за местната подсъдност. По повод останалите доводи, СлОС намира следното:

Безспорно предявеният иск е от застраховател - търговско дружество, срещу физическо лице, което се ползва от сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ относно увредения автомобил.

Застрахователят предявява регресен иск с правна квалификация чл. 500 ал. 2 от КЗ, която се извежда от релевантните с исковата молба факти и заявения петитум.

Ищецът - застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, е изплатил застрахователно обезщетение на застрахователя по застраховка „каско“ за увредения автомобил и в хипотезата на „напускане на мястото на ПТП без уведомяване на органите на МВР“ от страна на ответника водач на застрахованото по ГО превозно средство, е предявил регресен иск против него като пряк причинител, за връщане на изплатеното застрахователно обезщетение.

Този въззивен състав счита, че не може да намери приложение правилото на чл. 113 от ГПК относно искове от и срещу потребител, тъй като ответникът няма това качество. Най-общо, когато застраховател изплати застрахователно обезщетение на увреденото, застраховано при него лице, в изпълнение на договорното си задължение по застрахователния 2 договор, това му дава основание да се суброгира в правата му срещу делинквента. Когато се касае за задължителната застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят по начало не може да търси платеното от застрахованото с нея лице въз основа на договора, тъй като именно в това се състои неговият предмет. Законодателят е предвидил няколко хипотези, при които не въз основа на договора за застраховка, а в резултат на неправомерно поведение и по силата на правната норма, застрахователят по застраховката ГО може да предяви регресен иск за платеното срещу виновния водач /независимо дали той е и ползвател на застрахователната услуга/ - и настоящата хипотеза е именно такава - по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. В случая между ответника и застрахователя не съществува договорна връзка, плащането застрахователят е извършил в изпълнение на договор с друго лице. При това положение източникът на облигационното задължение за връщането на сумата не е застрахователният договор между ищеца и собственика, а деликтното правоотношение между ответника и увредения и първият не се ползва с привилегията на „потребител“ по смисъла на чл. 113 от ГПК.

Така този иск може да бъде предявен по общите правила за местна подсъдност, като съгласно чл. 105 от ГПК тя е в съда, в чийто район е постоянният адрес/седалището на ответника. В случая той е в с. К., община К., но ищецът е предявил иска си в районен съд С..

По общите процесуални правила, този избор на ищеца не може да бъде служебно контролиран от съда, доколкото подсъдността по чл. 105 от ГПК не принадлежи към специалните видове подсъдност, които изискват спазване на задължително място на предявяване на иска и на разглеждане на спора, и които позволяват на съда сам да извърши проверка, преценка и администриране на делото в надлежния съд.

Единственият, който може да се противопостави на разглеждането на спора пред съда, в който ищецът е избрал да го предяви, е ответникът, с възражение, направено в съответните срокове. Съгласно нормата на чл. 119 ал. 4 от ГПК „във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.“

Възможността на съда да повдига служебно въпрос за местна 3 неподсъдност на спора е само във връзка с местонахождение на недвижим имот /ал. 2 на чл. 119 от ГПК/ и по чл. 108 ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК /ал. 3 на чл. 119 от ГПК/.

Поради това в случая, след като въззивната инстанция счита, че не се касае за иск срещу потребител и не е налице никоя от изброените хипотези, то сезираният съд не може служебно да са произнася по въпроса за местната подсъдност на спора и СлОС счита, че компетентен да го разгледа е районен съд - С..

Може само да се отбележи, че ако в срока по чл. 119 ал. 4 от ГПК, ответникът направи възражение за местна подсъдност с оглед правилото на чл. 105 от ГПК, то тогава съдът следва да го разгледа и да се произнесе по него.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа искова молба вх.№ 370006 от 11.11.2025г. по описа на СфРС, с която е предявен иск от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, против В. П. М., ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. С., бул. „Г.С.“ 16, с цена 1 594, 44 лв. и правно основание чл. 500 от КЗ, РАЙОНЕН СЪД – С..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. С., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500482 по описа за 2025 година Производството е образувано по спор за подсъдност, повдигнат от КРС и се развива по реда на чл. 122 ат ГПК.

Исковото производство е образувано пред СфРС по искова молба от ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. против В. П. М. с цена на иска 1 594, 44 лв. и правно основание чл. 500 от КЗ.

Районен съд С. е прекратил пред себе си производството по образуваното гр.д.№ 51602/2005г. по описа но СфРС и е изпратил исковата молба за разглеждане от районен съд - К., с мотиви, че спорът не му е подсъден, тъй като ответникът имал качество на потребител, предвидената изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима и при искове от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ срещу застрахованото лице в хипотезата на чл. 500 от КЗ, тъй като първият черпи своите права от този договор, а съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият, респективно - постоянният адрес на потребителя.

След извършената служебна справка, СфРС е установил, че настоящият адрес на ответника е в с. К., община К. и е приел, че доколкото за местната си компетентност съдът следи служебно, съгласно чл. 119 ал. 3 от ГПК, следва да изпрати делото на КРС.

Исковата молба е образувана в гр.д. №1450/2025г. по описа на КРС, 1 като с определение от 08.12.2025г. съдът е счел, че няма местна компетентност да гледа делото и е повдигнал спор за подсъдност пред СлОС като негов по-горен съд според правилото на чл. 122 от ГПК. Изложил е съображения, на първо място че ответникът няма качество на „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2 ал. 2 от КЗ, тъй като регресното право на застрахователя по чл. 500 от КЗ не е същинско застрахователно право, понеже не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона. На второ място сочи, че възражение за местна неподсъдност на спора може да се направи само от страната до приключване на първото съдебно заседание, а служебно от съда може да се повдига само в хипотезите на чл. 108 ал. 2, чл. 113 и чл. 115 ал. 2 от ГПК, а в случая не е налице никоя от тях.

Настоящият въззивен състав счита, че доколкото СфРС е приел, че се касае за иск срещу потребител, е имал възможност служебно да разгледа въпроса за местната подсъдност. По повод останалите доводи, СлОС намира следното:

Безспорно предявеният иск е от застраховател - търговско дружество, срещу физическо лице, което се ползва от сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ относно увредения автомобил.

Застрахователят предявява регресен иск с правна квалификация чл. 500 ал. 2 от КЗ, която се извежда от релевантните с исковата молба факти и заявения петитум.

Ищецът - застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, е изплатил застрахователно обезщетение на застрахователя по застраховка „каско“ за увредения автомобил и в хипотезата на „напускане на мястото на ПТП без уведомяване на органите на МВР“ от страна на ответника водач на застрахованото по ГО превозно средство, е предявил регресен иск против него като пряк причинител, за връщане на изплатеното застрахователно обезщетение.

Този въззивен състав счита, че не може да намери приложение правилото на чл. 113 от ГПК относно искове от и срещу потребител, тъй като ответникът няма това качество. Най-общо, когато застраховател изплати застрахователно обезщетение на увреденото, застраховано при него лице, в изпълнение на договорното си задължение по застрахователния 2 договор, това му дава основание да се суброгира в правата му срещу делинквента. Когато се касае за задължителната застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят по начало не може да търси платеното от застрахованото с нея лице въз основа на договора, тъй като именно в това се състои неговият предмет. Законодателят е предвидил няколко хипотези, при които не въз основа на договора за застраховка, а в резултат на неправомерно поведение и по силата на правната норма, застрахователят по застраховката ГО може да предяви регресен иск за платеното срещу виновния водач /независимо дали той е и ползвател на застрахователната услуга/ - и настоящата хипотеза е именно такава - по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. В случая между ответника и застрахователя не съществува договорна връзка, плащането застрахователят е извършил в изпълнение на договор с друго лице. При това положение източникът на облигационното задължение за връщането на сумата не е застрахователният договор между ищеца и собственика, а деликтното правоотношение между ответника и увредения и първият не се ползва с привилегията на „потребител“ по смисъла на чл. 113 от ГПК.