Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4766 от 07.11.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3879/2019
Вид
Решение № 4766
Подписан
07.11.2019
В сила
06.12.2019
Състав
ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 07.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

3879/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу В.М.В., ЕГН **********

*** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1000лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г., сключен между „Вива кредит” ООД и В.М.В., вземанията по който са прехвърлени от „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и приложение № 1 към него от 01.05.2018г.; 175,31лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2017г. до 11.04.2018г., 424,44лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 424,44лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите; 195лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането; 72,89лева, представляваща мораторна лихва за периода

12.04.2018г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4600/12.06.2018г. по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 15.07.2017г. между „Вива кредит” ООД и ответника е сключен договор за паричен заем с № 5370498. С подписването му, ответникът е удостоверил получаването на Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия по заема. Въз основа на договора, финансовата институция е поела и изпълнила задължение за предоставяне на 1000лева- паричен заем, срещу задължение на ответника за връщането му съгласно договорените условия на 9месечни погасителни вноски всяка от по 177,75лева. Страните са уговорили, че с част от заетата сума в размер на 362лева ще бъде рефинансирано задължение по договор за заем № 5367044, извършено чрез прихващане, а остатък е предоставен на ответника в брой. Твърди, че по договора ответникът е извършил плащане единствено на сумата от 50лева, с която е погасено задължение за разходи и такси за извънсъдебно събиране. За ползване на заетата сума се сочи, че ответникът дължи договорна лихва в размер на 175,31лева. Съгласно уговореното в договора, ответникът е заявил, че желае да ползва допълнително услуга за експресно разглеждане, за което дължи такса от 424,44лева. Ответникът се е задължил и че в тридневен срок от подписване на договора ще предостави обезпечение на задължението му по договор чрез поръчител- физическо лице, което отговаря на определените в договора условия или чрез банкова гаранция, издадена след усвояване на заема в размер на цялото задължение по договора и валидна за целия му срок. Доколкото ответникът не изпълнил това задължение се сочи, че същият дължи компенсаторна неустойка в размер на 424,44лева дължима на падежната дата на погасителната вноска в размер на 224,91лева. Посочената неустойка се сочи, че се начислява еднократно след изтичане на тридневния срок за изпълнение на това задължение. На основание на Тарифата на заемодателя, с която ответникът се е запознал при сключване на договора, при забава на плащане на погасителна вноска се сочи, че дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195лева, представляващи такива за телефонни разговори, пращане на писма, покани и ел. съобщения, ангажиране дейност на служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Предвид на трайно неизпълнение на задълженията на ответника по договора, считано от последната падежна дата се сочи същият да дължи обезщетение за забава върху непогасената главница. На 02.05.2018г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за цесия от 01.12.2016г., ищецът придобил вземането по договора на заемодателя спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК връчена при условията на чл. 47 ГПК. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответницата се представлява в съдебно заседание от особен представител адв. Желязкова. Поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г., сключен между „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и приложение № 1 към него от 01.05.2018г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г., по който цедентът е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидна клауза за неустойка, поради неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и нейния размер; валидна клауза за дължимост за разходи и такса за извънсъдебно събиране; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата и неустойката в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 01.12.2016г., „Вива Кредит” ООД като цедент прехвърля на цесионера „А.з.к.н.п.з.” ООД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора от 09.11.2017г., включващо и това към длъжника В.В., вписано под № 527. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с неговите номер, дата на сключване, размер на отпуснатия по него заем, размер на дължимото по договора към датата на цесията, в т.ч. главница, лихва за забава, договорна лихва, такси, неустойки, разходи за забава. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. А и въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват в случая.

Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че: На 15.07.2017г. ответникът е отправил до „Вива кредит“ООД предложение за сключване на договор за паричен заем. С него е декларирал, че е запознат с изискването за предоставяне на обезпечение-поръчител, заявил е искане за експресно разглеждане на заявката му срещу заплащане на съответната такса. На същата дата е сключил договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г. с „Вива кредит” ООД, по силата на който му е предоставен заем в размер на 1000лева.

Усвояването на сумата е посочено, че ще се извърши в брой, като с подписване на договора, заемателят удостоверява получаване на сумата и в тази му част, договорът има характер на разписка- чл. 3. В чл. 2 е уговорено, че сумата от 362лева по отпуснатия заем ще послужи за рефинансиране на текущ заем на заемателя, за което страните правят изявление за прихващане. Съгласно чл. 1, ал. 2 заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да ползва допълнителна услуга- експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за което съгл. ал. 3 дължи такса в размер на 424,44лева, чието плащане се разсрочва и включва в размера на всяка погасителна вноска. Съобразно уговореното в чл. 3, размерът на погасителната вноска е 177,75лева, в която се включват главница, лихва и такса за експресно разглеждане, като връщането на отпуснатата сума следва да се извърши на девет месечни вноски. В чл. 3, т. 4 са посочени и падежните дати на всяка от тях. ГЛП е уговорен фиксиран- 40,30%, а ГПР е 49,47%. Съгласно чл. 5 заемателят е поел задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство на физическо лице, което следва да отговоря на определени условия или банкова гаранция валидна 30дни след падежа за плащане по договора. В чл. 5, ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 424,44лева, чието плащане се разсрочва и плаща на равни части към всяка погасителна вноска.

Съгласно чл. 9, ал. 2, при забава в погасяване на задълженията по договора заемателят дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Съгласно чл. 13 заемателят е декларирал, че е запознат с Тарифа на Вива кредит

ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата и партньорска мрежа на заемодателя, в т.ч. на интернет страницата му. В тази Тарифа, заемодателят е регламентирал дължимост на разходи в случай на забава в плащанията диференцирани в зависимост от вида на договора, отпуснатата сума и период на забавата. Съгласно Тарифата максималният размер на всички начислени разходи е 175лева за заеми от 500лева до 1500лева, като освен това при забава с повече от 57дни се дължи еднократно сумата от 70лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, вкл. ангажиране на служител, което да осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.