Решение № 4523 от 23.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4523 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело № 20221110135592 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Образувано е по искова молба на непълнолетния К. П. С., ЕГН: ********** (ищец), действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. Е. К., ЕГН:

**********, срещу П. Е. С., ЕГН: ********** (ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 150 СК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебна спогодба ответникът е бил осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка размер на по 1300,00 лева. Ищецът твърди, че от определяне на предходната издръжка нуждите му са се увеличили. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на преходно определената издръжка, като осъди ответника да заплаща на ищеца издръжка в размер на 400,00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на законово основА.е за нейното изменение или прекратяване. Претендират направените по делото разноски.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Не се спори между стрА.те, а и видно от представеното по делото удостоверение за раждане, непълнолетният К. П. С., ЕГН: ********** е деца на ответника (л. 10 от делото).

Със спогодба по гр. д. 51243/2015г. на СРС, 80 състав, одобрена от съда с определение, влязло в сила от 24.11.2015 г., ответникът се е задължил да заплаща на ищеца издръжка в размер на 130 лв. , месечно. (л. 8 – 9 от делото).

При преценката на материалните възможности на родителите съдът съобрази служебно изисканата справка от НАП – ТД София, видно от която ответникът за периода от м.12.2021 1 г. до м.11.2022 г. е имал осигурителен доход от около 2800 (л. 61 от делото), а ищцата за периода от м.11.2021 г. до м.10.2022 г. е имала осигурителен доход от около 2500 (л. 59 от делото).

От представеното по делото уверение, ЗИХ. № 613/24.06.2022Г. се установява, че ишецът е ученик в дневна форма на обучение 10 клас за 2021/2022г.

Представените по делото епикризи, протокол ма ЛКК и протоколи от Медицински център за СМП-НКБ ЕООД се установява, че ищецът страда от синдром на Клипел – Треноне, дискретен митрален клапен пролапс, ангиография на десен долен крайник, хепирплазия екстремитас инфериорис. Установява се, че неколкократно са му правили кардиологични и ортопедични интервенции, последната от които на 21.07.2020г.

От представения и приет като писмено доказателства договор за наем от 01.02.2022г. /л.

31 – 35/ се установява, че ответникът е в наемно правоотношение.

Други относими към делото доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице – чл.

142 СК. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образовА.ето и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и квалификация. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържА.я или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искА.я или възражения. По отношение на същите страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.

В настоящия случай, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищеца е 2 настъпила съществена промяна, след постановяване на одобрената от съда спогодба по гр.д.

№ 51243/2015г. на СРС, 80 с-в . От присъждане на досегашната издръжка, безспорно са се изменили социално-икономическите условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с нарастването на възрастта му. От присъждането на първоначалната издръжка са изминали повече от седем години, през което време детето е пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и образовА.е. Установи се, че ищецът е в училищна възраст, към края на средното си образовА.е, като общоизвестно е обстоятелството, че се увеличават и средствата, необходими за неговата издръжка, в това число за учебни помагала и учебни пособия.

Отделно от това, по делото се установи, че ищецът има специални потребности /без такива за специална храна/.

Съдът намира, че необходимата месечна издръжка на непълнолетния К. е в общ размер на 400,00 лева. От така определената издръжка, по-голямата част следва да се поеме от бащата, тъй като детето живее при майка си и преки грижи по отглеждането му се полагат от нея. Ответникът следва да заплаща на К. издръжка в размер на 300 лева, до който размер следва да бъде увеличена първоначално присъдената му издръжка, а останалата част следва да се поеме от майката, доколкото същата е в трудоспособна възраст и има още едно малолетно дете. Съдът намира, че така определената издръжка е съобразена и с доходите на ответника, който без затруднения може да заплаща на непълнолетното си дете издръжка в посочения размеря, а с останалите средства ще може да задоволява собствените си екзистенциални нужди. Това е така, тъй като ответникът не участва в грижите за детето, каквото участие има неговата майка и предвид на това, че същият няма други алиментни задължения. Представеният договор за наем не води до направата на друг извод, предвид размера на трудовото му възнаграждение.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 150 СК, следва да бъде уважен за сумата от 300,00 лева за непълнолетния К., като в останалата му част до пълния предявен размер от 400,00 лева, респ. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2022 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземА.я, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 300,00 лева.

Относно направените разноски по делото:

Претенция за присъждане на разноски има от двете стрА..

Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 21.06.2022 г., видно от които същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева, в брой, на датата на сключването му (л. 65 от делото).

С оглед изхода на делото ответникът, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на ищеца разноски в производството в размер на 777,78 лева.

С оглед отхвърлената част от исковете, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски в производството, но доколкото по делото е приложено единствено пълномощно и списък на разноски, без да е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е договореният размер на адвокатско възнаграждение, както и начинът на плащане, разноски не се дължат.

3

Ответникът, на основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да заплати държавна такса върху увеличението на издръжката на детето в размер от 244,80 лева по сметка на Софийския районен съд.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основА.е чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена Със спогодба по гр. д. 51243/2015г. на СРС, 80 състав, одобрена от съда с определение, влязло в сила от 24.11.2015 г., като

ОСЪЖДА на основА.е чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, П. Е. С., ЕГН:

**********, да заплаща на непълнолетния К. П. С., ЕГН: ********** (ищец), действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. Е. К., ЕГН: ********** , месечна издръжка в увеличен размер на 300,00 (триста) лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2022 г. , до настъпване на основА.я за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 300,00 (триста) лева до пълния предявен размер от 400,00 (четиристотин) лева като неоснователен.

ДОПУСКА на основА.е чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на К. П. С., ЕГН: **********, издръжка.

ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК, П. Е. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 244,80 (двеста четиридесет и четири и 80 ст.) лева, представляваща държавна такса върху увеличението на издръжката.

ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Е. С., ЕГН: **********, да заплати на Мартин Димитров Захариев, ЕГН: ********** и К. Димитров Захариев, ЕГН: **********, действащи чрез своята майка и законен представител Елена Валериева Вълчева, ЕГН:

**********, сумата в размер на 777, 78 седемстотин седемдесет и седем и 78 ст.) лева, представляваща разноски за един адвокат в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на стрА.те.

Препис от настоящото решение да се връчи на стрА.те (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4