Решение № 261343 от 19.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Юлиана

Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 7963 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 76548/24.04.2020 г. по гр. д. № 64699/2017 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, 59 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“

ЕАД, ЕИК ******искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД против Т.И. Б.-В., ЕГН ********** за сумата в размер на 1 262,26 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 14.09.2017 г. до изплащане на вземането, за сумата от 313,60 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017 г., за сумата от 49,06 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 14.09.2017 г. до окончателното плащане и за сумата от 12,90 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017 г., като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж., с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Неправилно съдът е приел, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 153 ЗЕ. Сочи се, в отговора на исковата молба ответницата не е оспорила правото си на собственост върху имота, а и по делото е приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 142, рег. № 1777 по н. д. № 152/2001 г., в който изрично е посочено, че наследодателят на ответницата е бил собственик на топлоснабдения имот. Без значение за качеството „потребител“ е дали лицето е обитавало процесния имот и дали е консумирало топлинна енергия в имота лично, а откриването на партидата има само вътрешно – счетоводно значение. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Т.И. Б.-В., чрез назначения ѝ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Д.А., с доводи за неоснователност на жалбата и искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че приетият нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не установява, че ответницата е била собственик на имота през процесния период, като на ищеца е дадена възможност по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК да ангажира доказателства за титуляра на правото на собственост, от която възможност ищецът не се е възползвал. В отговора на исковата молба е оспорено ответницата да е носител на правото на собственост върху имота, поради което при липса на други доказателства не е доказано, че именно тя, респективно нейният наследодател, притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия през исковия период. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. По правилността на решението в обжалваната част въззивният съд приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на наследниците на Х.Г.Л.ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД следните суми за топлоснабден имот: гр. София, община Изгрев, ж. к. „******, с аб. № 037991: сумата от 1262,26 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., отразена в Обща фактура № ********** от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и Обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 313,60 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017 г., както и сума за дялово разпределение – 49,06 лв. – главница за периода 06.2014 г. – 05.2015 г. и 12,90 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Видно от справка от Национална база данни „Население“ Х.Г.Л.ЕГН **********, е починал на 29.06.2011 г., като е оставил за наследник сестра - Е.Г.Л., починала на 30.05.2014 г. Видно от справка от Национална база данни „Население“ Е.Г.Л., ЕГН **********, е оставила за наследник по закон дъщеря – Т.И. Б.-В., ЕГН **********.

С определение №

380587 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 64699/2017 г. по описа на СРС, районният съдия е конституирал като ответник по делото на основание чл. 227 ГПК Т.И. Б.-В..

В срока по чл.

131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.И. Б.-В., чрез назначения ѝ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Д.А., с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че ответницата няма качеството „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, няма данни, че през исковия период Х.Г.Л.респективно неговите наследници са били собственици на процесното жилище. За процесния период ответницата не е ползвала топлинна енергия, начислените сметки са завишени и не отразяват реално потребление, с което са нарушени Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и Директива 93/13/ЕИО. Приложените към исковата молба писмени доказателства са частни удостоверителни документи без обвързваща съда материална доказателствена сила, оспорват се счетоводните записвания на ищеца, който е бил длъжен да преустанови изпълнението на услугите при неплащане на две фактури. Незаконосъобразно са начислени и лихвите за забава.

По делото е приет Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 142, том I, рег. № 1777, дело № 152/2001 г. на нотариус Ч.Б., рег. № 077 в регистъра на Нотариалната камара, видно от който на 24.08.2001 г. „Общинска банка“ АД е предоставила на Б.Н.В.кредит за закупуване на жилище в размер на 17 000 лв., като за обезпечаване на кредита, заедно с лихвите и всички разноски по неговото събиране Х.Г.Л.ЕГН ********** – собственик и трето задължено лице, е учредил в полза на банката договорна ипотека върху апартамент № 51, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ******, в сградата на етажна собственост „Орбита“, със застроена площ от 58.44 кв. м., заедно с избено помещение № 51 със застроена площ от 4.09 кв. м. и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястотя. Нотариалният акт носи подписи за страните по него и не е оспорен в хода на делото.

По делото е приет Договор № 3414/09.09.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД като изпълнител и Етажната собственост с адрес: гр. София, ул. „******като възложител, за извършване услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия от страна на изпълнителя – доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, срещу заплащане от страна на възложителя на съответно възнаграждение.

По делото е приет Протокол от 10.08.2002 г. от общо събрание на етажните собственици от ул.

******, в който е удостоверено взетото решение за сключване на договор с „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия („топлинно счетоводство“), като са избрани и лица, които да представляват етажните собственици при сключване на договора с „Т.с.“ ЕООД. Неразделна част от Протокола е и Списък на етажните собственици на ул. ******, в който списък фигурира Х.Г.Л.– за апартамент № 51, ет. 10 и абонатен № 37991, от който е положен подпис, неоспорен по делото от страна на ответника.

За да се уважи главният иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата

(като правоприемник на Х.Г.Л.) топлинна енергия срещу задължение на ответницата да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.), поради което за ответницата е възникнало задължение за плащане на стойността на доставената топлинна енергия, че спрямо имота е предоставяна услуга дялово разпределение на топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата сума. По отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на исковата молба.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139

– чл. 148 ЗЕ и в действалата в процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.).

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Първият спорен по делото въпрос с оглед оплакванията във въззивната жалба е имала ли е качеството потребител/клиент на топлинна енергия ответницата към процесния период и по отношение на процесния имот. В тази връзка въззивният съд приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Разпечатката съдържа 44 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09fb0153-c9f2-4996-8f50-256e5842f29f