Решение № 883 от 04.11.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 235/2024
- Вид
- Решение № 883
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Георги Кирилов Пашалиев
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 15 · Семеен кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 56 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 5 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 883 гр. Добрич, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230100235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10 срещу Й. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ № 68, вх. А, ет. 2, ап. 4, с която се иска бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило по вина на съпруга дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
Иска се родителските права по отношение на родените по време на брака деца – А. Й.ова А., ЕГН ********** и В. Й.ов А., ЕГН ********** да бъдат предоставени за упражняване на майката.
Иска се местоживеенето на децата да бъде при майката на адрес: гр.
Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10.
Прави се искане Й. А. А., ЕГН **********, да бъде осъден да заплаща на А. Й.ова А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500, 00 лева, считано от 15.07.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Прави се искане Й. А. А., ЕГН **********, да бъде осъден да заплаща на В. Й.ов А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400, 00 лева, считано от 15.07.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Ищцата е предложила и режим на лични отношения между бащата и двете деца.
Прави се искане семейното жилище на адрес: гр. Добрич, бул.
1
„*********“ № 22, ет. 3, ап. 10, да бъде предоставено на майката за ползване до навършване на пълнолетие на децата.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 09.05.2012 г., в град Добрич. По време на брака са се родили двете им деца – А. Й.ова А., ЕГН ********** и В. Й.ов А., ЕГН **********. Сочи се, че страните са поддържали добри взаимоотношения. Десет години са пребивавали в Обединеното кралство. Със спестяванията си от този период са закупили дворно място в град Добрич, но като собственик на имота се води един от родителите на ответника. В тази връзка се излагат твърдения, че страните са изпращали парични средства на родителите на ответника за построяване на къща в имота. Изтъква се, че Й. А. е уверявал ищцата, че имотът ще бъде прехвърлен на тях, след като се приберат в България.
Заявява се, че проблемите между страните са започнали още във Великобритания. Там ищцата е разбрала, че ответникът ходи по „платени жени“. Впоследствие съпругата е установила, че Й. играе хазартни игри.
Въпреки това му е простила и през 2019 г. са се прибрали в България, за да съхранят семейството си. Заживели са в жилището им на адрес: гр. Добрич, кв. „***“, ул. „****“, но постепенно ответникът отново започнал да играе хазарт онлайн и да изневерява на ищцата.
Междувременно ищцата е помолила ответника да каже на родителите си да им прехвърлят имота, но това не се е случило. Майката на Й. е прехвърлила лично на него собствения си имот в с. Л., където страните са построили централа за ел. енергия.
През лятото на 2022 г. ищцата е разбрала, че Й. А. е изиграл над 50 000 лева на онлайн казина. Поради тази причина е напуснала семейното им жилище с децата и се е преместила при родителите си. Й. я е помолил да се върнат при него и обещал да се поправи. Заплашил я е, че ще се самоубие, ако не се съберат.
Съпрузите отново са се събрали, но през лятото на 2023 г. са се разделили окончателно, след като Т. А. е разбрала, че съпругът не е удържал на обещанието си. Отново е напуснала жилището им и се настанала при родителите си заедно с децата. През месец октомври ищцата и децата са се преместили в семейното жилище в гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10.
Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат М. З., която поддържа исканията, заявени с исковата молба.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Същият не се противопоставя майката да упражнява родителските права по отношение на децата. Желае по-разширен режим на лични контакти с децата. В тази връзка изтъква силната връзка, която има с тях. Излага съображения за съобразяване на размера на издръжката с податните му възможности.
Не се явява в съда. Представлява се от адвокат К. К., който се 2 противопоставя на претендирания размер на издръжката.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:
От приложеното удостоверение на л. 5 се установява, че страните са сключили граждански брак на 09.05.2012 г. в гр. Добрич.
По делото са приложени удостоверения за раждане на децата А. Й.ова А., родена на 31.10.2012 г., и В. Й.ов А., роден на 10.11.2016 г., издадени въз основа на актове за раждане с № 0273/21.03.2014 г. и с № 0638/04.07.2017 г. (л.
6 и 7). От документите се установява, че двете деца са родени по време на брака между страните и произхождат от родители – Й. А. и Т. А..
Видно от приложената справка от Служба по вписванията – гр.
Добрич, по време на брака – на 19.09.2019 г., страните са придобили недвижим имот – апартамент № 10 с идентификатор № ***, с площ от 60, 510 кв.м., находящ се на адрес: гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10 (л. 71).
От друга справка на Служба по вписванията – гр. Добрич се установява, че на 24.11.2020 г. ответникът е придобил по силата на дарение от Пепа А. поземлен имот, пл. № 209, парцел VIII, площ по док. 1020, 00 кв.м., къща 36, 00 кв.м., второстепенна постройка от 52 кв.м., находящи се в с. Л. (л.
72 лице и гръб). На 24.03.2021 г. в полза на ответника е учредено право на строеж в имота с условие да построи, изгради и постави фотоволтаична електроцентрала с мощност до 30 kw. Впоследствие, на 11.08.2023 г. е продал имота на Чанко Русенов.
Приложен е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, в който е отразено, че понастоящем съпрузите са разделени, като ищцата и децата обитават жилището в гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет.
3, ап. 10 (л. 25). Установено е, че жилищните условия са подходящи за отглеждане на децата и е осигурен необходимия комфорт за тяхното развитие.
Бащата, от своя страна, обитава двуетажна къща в кв. ***. Там също са осигурени подходящи условия за отглеждане на децата.
Ищцата е потвърдила изложеното в исковата молба и пред социалния работник. Заявила е, че преимуществено тя полага грижи за децата. Получава помощ и от прародителите на децата, най-вече от майка си.
Ответникът е разказал, че към момента на изготвяне на социалния доклад е безработен. Майката е споделила, че е детска учителка в ДГ № 27.
Отделно преподавала английски език частно. Посочила е, че получава трудов доход от 1300 лева.
От доклада се извежда, че двете деца учат в СУ „********“.
Установява се, че А. е записана в музикална паралелка. Освен това обича да рисува. Подчертано е, че В. се е натъжавал от раздялата между родителите и е изразявал желание да прекарва повече време с баща си.
3
В справка на ТД на НАП – офис Добрич е отразено, че Т. А. работи в Детска градина „*******“ № 27. Получава месечно възнаграждение в размер на 1008, 00 лева, а осигурителният доход достига до 2645, 65 лева (л. 30).
От справка на ТД на НАП – офис Добрич е видно, че Й. А. е работил до 01.08.2023 г. при „******“ ЕООД и в „****“ АД на минимална работна заплата (л. 33 до 38).
Справка на ОД на МВР – Добрич показва, че Т. А. не притежава лек автомобил. Ответникът е собственик на три леки автомобила: „Фолксваген голф“ с рег. № ****, „БМВ Х5“ с рег. № **** и „*******“ с рег. № *****(л. 49 до 53).
От друга справка на ОД на МВР – Добрич е видно, че ответникът е напуснал страната на 17.09.2023 г. и се е върнал на 15.11.2023 г. След това отново е напуснал страната на 10.03.2024 г., като не се е връщал до 06.06.2024 г., когато е изготвена справката (л. 82).
По делото са представени извлечения от банковите сметки на ответника (л. 106 до 131). От справка на „ОББ“ АД и „Изипей“ АД се установява, че по сметките на Й. А. регулярно постъпват суми в порядъка на 1000-4000 лева.
На 10.09.2024 г. Й. А. е призован по телефона да се яви в съдебно заседание за изслушване ( л. 105). Същият не се яви в съдебното заседание на 03.10.2024 г.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК Т. А. заяви, че със съпруга са живели в Англия около 10 години. Събирали пари, за да построят къща в България. Впоследствие се оказало, че закупеният имот в кв. *** е записан на името на майката на ответника. Затова и същият след фактическата раздяла се обитава от Й. А.. Ищцата сподели, че отношенията им са се обтегнали след като са се опознали по-добре. Пред съда посочи, че ответникът е продал електроцентрала в имот на майка му, както и лек автомобил. Т. А. обясни, че е учител в детска градина и получава месечен доход от 1200 лева.
При изслушването си детето А. А. заяви, че живее в с. **** с майка си, дядо си и братчето си. Сподели, че баща липсва, но се чуват почти всяка вечер. Знае, че е в Англия. Детето обясни, че иска да се виждат по-често с баща .
В хода на производството бяха разпитани свидетелите И.Д и В.Д. – родители на ищцата.
Двамата разказаха, че проблемите между страните са зачестили през последните две-три години, когато ответникът започнал да играе хазартни игри. Ищцата им споделила също, че ответникът е изтеглил заем от 50 000, 00 паунда, които обаче не е разходвал за нужди на семейството. Оплакала им се е, че само тя пазарува и издържа семейството. Свидетелите споделиха, че ответникът е признал пред тях, че изневерява на ищцата. Последната дори го е заварила в хотел с друга жена. Поради тези причини живеят разделени от една 4 година.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК, по чл. 56 от СК и по чл. 59, ал. 2 от СК.
По иска с правно основание по чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК е в тежест на ищцата да докаже, че с ответника са съпрузи; твърдените обстоятелства, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, както и вината на другия съпруг за настъпването им и за състоянието на брачната връзка.
С иска по чл. 49, ал. 1 от СК съпругът упражнява своето потестативно субективно право да иска прекратяване на брака поради наличието на основания, възникнали след сключването му. Тези основания характеризират брачната връзка като дълбоко и непоправимо разстроена, поради липса на взаимност, разбирателство и нормални отношения между съпрузите.
От събраните по делото доказателства се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Основания за такъв извод дават правнорелевантните факти за извънбрачни интимни отношения от ответника, както и за участието му в хазартни игри. Установи се също, че страните са във фактическа раздяла и не живеят заедно. Тези обстоятелства препятстват поддържането на брачната връзка поради пълно отсъствие на лични отношения. Страните са в невъзможност да полагат общи грижи за семейството, да осигуряват благополучието на семейството съобразно общите си усилия и доходи, както и да живеят съвместно, което е довело до нарушение на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от СК.
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения иск за развод. Както бе посочено, лични отношения между съпрузите отсъстват, от което следва, че брачната връзка съществува само формално, без съдържанието, което приписват законът и моралът. Продължителната и продължаваща раздяла, липсата на интимност и враждебността между съпрузите характеризират това състояние като необратимо, поради което искът на Т. А. за прекратяване на брака с Й. А. следва да бъде уважен.
Ищцата е направила искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака. Вината по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК се разглежда като субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака.