Определение № 2500 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 30.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901553 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Н., чрез адв. Д. Б. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 758/06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1702/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което изцяло е потвърдено решение № 261059/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 4014/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 3 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. Н. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че Р. С. Н. не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата общо от 24648,74 евро, представляваща сборът от следните суми: 1) 18376,91 евро – главница; 2) 3784,25 евро – мораторна неустойка (т. нар. наказателна лихва); 3) 2487,58 евро – възнаградителна лихва и 4) 1896,18 лв. – изпълняеми права по издадения на 25.08.2010 г. изпълнителен лист по гр. д. № 38998/2010 г. по описа на СРС, 55 с-в, поради изтекла погасителна давност.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния закон, а именно – макар и въззивният съд да е счел, че поради бездействието на 1 взискателя изпълнителното дело е било перемирано на 01.12.2023 г., е достигнал до незаконосъобразния правен извод, че извършените след този момент изпълнителни действия – с начална дата от 17.01.2014 г., са действителни и са били годни да прекъснат теклата погасителна давност.

Според касатора към 01.12.2018 г. (5 години след прекратяването на изпълнителното дело – поради настъпила перемпция) оспорените вземания са били покрити с изтекла 5-годишна погасителна давност, поради което не са били годни за принудително удовлетворяване чрез помощта на държавната принуда.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1.

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните?“ (по този въпрос твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС – ТР № 1/9.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 55/3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 111/3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о.); 2. „Длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК чрез даване на указания за подлежащи на доказване факти?“ (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС); 3. „Кога настъпва прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция?“ и 4. „Има ли правно значение липсата на отговор от трето за изпълнителното дело лице за срока на перемпцията и какво е то?“ (по последните два процесуалноправни въпроса твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена по т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в 2 касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че с предявяване на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът по изпълнението иска със сила на пресъдено нещо да отрече субективното право на кредитора-взискател на принудително удовлетворяване на изпълняемите права, обективирани в издадената на 25.08.2010 г. по ч. гр. д. № 38998/2010 г. по описа на СРС срещу ищцата и още двама солидарни длъжници заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Приел е, че процесното изпълнително дело № 20118510400176 по описа на ЧСИ, с рег. №851 по регистъра на КЧСИ е образувано по молба от 08.02.2011 г. на праводателя на ответника „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с която е поискано осъществяването на следния изпълнителен способ - запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, но е и възложено на ЧСИ да определи друг способ на изпълнение съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Въззивният съд е приел, че не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че към 01.12.2011 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила - поради неподадено от длъжника Р. Н. възражение в 2-седмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в релевантната редакция на тази правна норма). В този смисъл, изяснил е, че вземанията, по отношение на които заповедта за изпълнение е влязла в сила, се погасяват с общата (5-годишната) погасителна давност, като приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Счел е, че съобразно правилото, уредено в чл. 439, ал. 2 ГПК, за основателността на този отрицателен установителен иск трябва да се изследват само обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Апелативният съд е съобразил, че на 01.12.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до множество банки, с които са наложени запори върху банкови сметки на ищцата-длъжник по изпълнението (те били 3 връчени на 13.12.2011 г.). В отговори от ТБ „Виктория“ от 13.09.2017 г. и от 18.05.2018 г. било удостоверено, че банката е актуализирала запора, наложен на 13.12.2011 г., като на 18.05.2018 г. е превела от банковата сметка на длъжника сума от 3,93 лв. по сметка на ЧСИ. Въззивният съд е достигнал до фактическото съждение, че по делото липсват доказателства ЧСИ да е приложил друг способ на изпълнение срещу длъжника Н. в следващите две години, считано от налагането на запорите върху банковите сметки на 13.12.2011 г. С молба от 28.08.2013 г. взискателят (банката) е уведомил ЧСИ за извършеното от него прехвърляне на процесните изпълняеми права в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На 5.09.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД, като запорното съобщение е връчено на банката на 8.09.2017 г. На 18.10.2017 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение на трето задължено лице - „Айвън кар“ ЕООД, за налагане на запор върху вземането на ищцата от трудово правоотношение, но то не е връчено на това трето лице. С влязло в сила постановление от 10.10.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като е счел, че изпълнителното дело е перемирано вследствие процесуалното бездействие на взискателя в продължение на две години.

Съдът, съобразявайки задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че погасителната давност не тече на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като за тях намират приложение задължителните тълкувателни постановки по ППВС № 3/1980 г. - при перемиране на изпълнителното дело при действието на този тълкувателен акт новата погасителна давност започвала да тече от прекратяването му. Въз основа на тези правни съждения апелативният съд е достигнал до правния извод, че по процесното изпълнително дело, образувано преди приемане на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за релевантните парични вземания не е текла до 26.06.2015 г. Обстоятелството, че взискателят е възложил на ЧСИ да избира способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и че третото задължено лице ТБ „Виктория“ е изпълнило задължението си за съобщаване на данни по чл. 508, ал. 1 ГПК с голямо закъснение, не обуславяло санкционирането на взискателя с уредената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 4 процесуална последица - прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция вследствие на непоискано извършване на нови изпълнителни действия след налагането на 13.12.2011 г. на запорите върху банковите сметки на длъжника Н.. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е счел, че към 13.12.2013 г. изпълнителното дело не било перемирано, като започналата да тече на 26.06.2015 г. погасителна давност е прекъсната с налагането на запора върху банковата сметка на въззивника Н. в „Банка ДСК“ на 8.09.2017 г., поради което към 22.03.2019 г. - момента, в който е подадена процесната искова молба, погасителната давност не е изтекла и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен, а първоинстанционното решение като правилно е потвърдено от апелативния съд.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият и третият процесуални въпроси отговорят на общата процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (те да са решени в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС, съдържаща се в самите правни въпроси), а вторият и четвъртият процесуалноправни въпроси не съответстват на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване (те да са от значение за правилното решаване на пренесения пред въззивната инстанция правен спор и да са обусловили нейната правосъдна воля).

Наистина, съгласно тълкувателните разяснения, дадени по т. 3 от ТР № 2/4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, което е послужило за основание за спиране на настоящото касационно производство, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до постановяване на ТР № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не е текла погасителна давност, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: 1) да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и 2) изпълнителното производство да е висящо. Когато преди 26.06.2015 г. е отпаднало второто от тези две изисквания, се преустановява и 5 ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело.

При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015 г. срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им.

Дори и да се възприеме правното становище на касатора, че последното извършено изпълнително действие от първоначалния взискател – банката (преди изпълняемите права да са били прехвърлени на ответника по касация чрез договор за цесия от 16.08.2013 г.), представлява наложеният на 01.12.2011 г. запор върху парични вземания на длъжника по договори за банков влог (т. нар. запор върху банкови сметки), като изпълнителното производство е било прекратено на 01.12.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непоискване в продължение на две години от взискателя да бъдат извършени изпълнителни действия, изграждащи съответния изпълнителен способ, преди да изтече общата (5-годишната) погасителна давност (на 01.12.2018 г.) цесионерът - ответникът в настоящото исково производство, с молба с вх. № 2361/17.01.2014 г. при ЧСИ М. Петков е прекъснал нейното течене – той е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство, т.е. и да определя начина на изпълнението. В казуалната практика на ВКС (напр. решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК) е възприето правното съждение, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.