Определение № 82 от 11.02.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Силистра, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20263400500011 по описа за 2026 година

Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, против Разпореждане № 2506/10.12.2025г. по ч.гр.д. 1174/2025г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отказал частично да издаде заповед за незабавно изпълнение по заявлението му по чл. 417 от ГПК с вх.№ 6264/25.11.2025 против Х. Ю. З. с ЕГН ********** за: главница 1899,75 лева, явяваща се разликата над уважените 4372,99 лева и заявените 6272,74 лева; - договорна лихва 705,45 лева за периода 07.04.2024 - 14.11.2025; мораторна лихва 191,47 лева за периода 07.04.2024 - 14.11.2025; - законна лихва за забава 12,45 лева за периода 15.11.2025 - 20.11.2025; - законна лихва за забава върху цялата заявена главница от 25.11.2025 до изплащане на задължението, претендирани като дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 09.03.2021г., отчитан по кредитна сметка № 11/0000000027818416.

Представителят на „Банка ДСК“ АД намира разпореждането за неправилно, произнесено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с представените доказателства.

Навежда аргументи, че предвид предоставените му правомощия в настоящото производство, заповедният съд следвало единствено да прецени редовността от външна страна на представените със заявлението извлечения от счетоводни книги. Сочи, че представеното от БДСК АД извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна, съдържащо изискуемите по закон реквизити, което се явява достатъчно за издаване на исканата заповед за изпълнение. Не възприема рашаващите изводи на съда недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Районен съд Тутракан не е отчел, че ГПР не е просто посочване на един процент. Смисълът на ГПР е повече в посочване на всички дължими суми във връзка с кредита, за да може на кредитополучателя да му бъде ясно какъв е общия размер на неговото задължение, като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Факт, който е налице.

Сочи, че не става ясно, как въпреки направеното нарочно изявление на кредитора за включване на застрахователната премия в процента на ГПР, се прави заключение, че това не е сторено.

Същевременно се сочи, че в самия погасителен план било посочено, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предоставените условия. Навежда, че за изчислението на ГПР са необходими специални знания и умения, докато дори цитираният от заповедния съд ГПР калкулатор да е използван на процесния кредит, резултатите от същия са допълващи, като същите не са официални. Моли въззивният съд да приеме, че присъждането на законна лихва върху главницата е част от претенцията на кредитора за присъждане на самата главница, като цитираната в разпореждането директива е неприложима към настоящия случай, а посоченият акт на ВКС не притежава характер на задължителна съдебна практика.

1

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно всички заявени вземания.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, с подател – "Банка ДСК" АД против Х. Ю. З. с ЕГН ********** за следните вземания, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 09.03.2021г., отчитан по кредитна сметка № 11/0000000027818416: главница 6272,74 лева; - договорна лихва 705,45 лева за периода 07.04.2024 - 14.11.2025; - мораторна лихва 191,47 лева за периода 07.04.2024 - 14.11.2025; - законна лихва за забава 12,45 лева за периода 15.11.2025 - 20.11.2025; законна лихва за забава върху цялата заявена главница от 25.11.2025 до изплащане на задължението.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на "Банка ДСК" АД, копие от Договор за кредит за текущо потребление от 09.03.2021г., ведно с погасителен план към него, ОУ и Покана - уведомление, отправена до Х. Ю. З., в качеството му на наследник на кредотполучателя Небие Ю. З.а

От представения потребителски Договор за кредит за текущо потребление от 09.03.2021 става ясно, че със същия страните са уговорили заем в размер на 10000 лева, за срок 84 месеца, при ГЛП 6,60% и ГПР 8,05%. В приложения погасителен план е отразена месечна застрахователна премия в размер на 5,13 лева, като с нея общо дължимата месечна сума възлизала на 159,24 лв.

В съответствие с правомощията си по чл.410, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 2316/28.11.2024г., с което на заявителя са дадени указания да уточни защо застрахователната премия по погасителния план не е включена в общите разходи по заема и в посочения в договора ГПР, както и да представи застрахователния сертификат или друг документ относно страните по застраховката, и справка за всички извършени погасителни плащания по кредита, включително такива за застрахователната премия.

В рамките на предоставения срок за изпълнение на дадените указания е депозирана молба с вх. № 6575/08.12.2025 г., с която указанията по т. 3 от разпореждането са изпълнени чрез представяне на справка за извършените плащания по кредита. Посочено е, че със заявлението не се претендира сума за уговорената в договора застрахователна премия, като същата не е начислявана към задължението по кредита, застраховката е с прекратено действие поради просрочие на кредита.

Съобразявайки заявлението по чл. 417 ГПК и молбата с вх. № 6575/08.12.2025г., подадена в отговор на Разпореждане № 23168/28.11.2025г., съдът приел, че застрахователната премия следва да бъде включена в общите разходи по заема, като след извършени собствени изчисления с ГПР калкулатора на Европейската комисия е установил, че посоченият в договора ГПР от 8,05% не включва месечната застрахователна премия, а действителният ГПР възлиза на 9,20%. С оглед изложеното, и приемайки договорът за недействителен с оглед правната норма на чл.22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при прилагане последиците на чл. 23 ЗПК, намерил, че следва да издаде заповед за изпълнение само за чистата стойност на кредита – 1000 лв., след приспадане платените 5430,54 лв. по заема и прието платени застрахователни премии в размер на 196, 47 лв./ с оглед просрочието от април 2024 г./, а именно за 4372,99 лв. Като се позовал на практиката на СЕС в решението по дело С-520/21 и на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, отказал изцяло издаването на заповед за изпълнение за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия законов текст, и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му императивните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

2

В конкретния случай кредитополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, като месечната застрахователна премия в размер на 5,13 лева е отразена в погасителния След таблицата на погасителния план е отразено, че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлагаите условия. Въпреки това, след като тя обезпечава заема, а застрахователната премия е включена в погасителния план, не може да се приеме, че същата представлява разход, който не е задължителен за сключването на договора за кредит при конкретните условия (Определение № 50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г.). Мотивите на първоинстанционния съд относно този въпрос са правилни, конкретни и изчерпателни, като същите кореспондират както с нормативната уредба, така и с целта на законодателя за защита на потребителя. Поради това въззивният съд ги споделя изцяло и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях за пълнота.

След преглед на представените със заявлението договор за потребителски кредит, както и след съпоставка на договорените параметри с изчисленията, извършени посредством ГПР калкулатора, използван от първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че в процесния случай не може да се направи обоснован и категоричен извод, че в договорно определения годишен процент на разходите е включен разходът за застрахователна премия в размер на 5,13 лв. месечно, респективно общ размер на застрахователната премия от 446,04 лева Макар резултатите от използвания ГПР калкулатор / оповестнени по електронното дело/ да не представляват експертно заключение, те са достатъчни, за да обосноват, с необходимата степен на вероятност, извода за наличие на несъответствие между договорно посочения годишен процент на разходите и действителното оскъпяване на кредита при отчитане на всички дължими от кредитополучателя плащания, включително и на застрахователната премия, изрично посочена в погасителния план.

С оглед същественото значение на ГПР в договора за потребителски кредит и изискването в него да бъдат включени всички разходи, неточно посоченият ГПР в този случай следва да се приравни на липсващ такъв в договора /така, Решение №50013/05.08.2024г. на ВКС по т.д.

№1646/2022г., II т.о./

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен по смисъла на чл.

22 ЗПК, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност.

Неотносимо е релевираното възражение, касаещо съдържанието на погасителния план, в който намират място всички дължими от длъжника суми, доколкото това не освобождава кредитора от задължението му да посочи ГПР в договора и то в действителен размер. Това изискване съответства на установения в практиката на Съда на Европейския съюз стандарт за защита на потребителите, изяснен и потвърден в Решението по дело C-714/22.

Относно отказа за издаване на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението, мнозинството от състава изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд в обжалвания съдебен акт. Съставът приема, че по искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението следва да бъде съобразено разрешението, дадено по т.д. № 630/2023 г. на ВКС и по дело С-520/21 на СЕС, в смисъла, възприет от районния съд.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2506/10.12.2025г. по ч.гр.д. 1174/2025г. по описа на PC – Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________