Решение № 90 от 14.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606314 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 28.04.2022 г. по НОХД № 8629/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 109 състав е признал подсъдимия В. К. К. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 29.05.2015 г. до 30.06.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, противозаконно си служил с официален документ - лична карта № ******* издадена на 17.09.2011 г. от ОДМВР - Монтана за друго лице - С.И.Г., с цел да заблуди длъжностно лице, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

На 29.05.2015 г. в гр. София, ж.к. „Д.“, ул. „******* противозаконно си служил с официален документ - лична карта № ******* издадена на 17.09.2011 г. от ОДМВР Монтана за друго лице - С.И.Г., с цел да заблуди длъжностно лице - Г.П.Г. - заемащ длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ при „И.А.М.“ АД, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление;

На 30.06.2015 г. в гр. София противозаконно си служил с официален документ - лична карта № ******* издадена на 17.09.2011 г. от ОДМВР - Монтана за друго лице - С.И.Г., с цел да заблуди длъжностно лице - А.Р.В. - заемаща длъжността „Супервайзър магазин“ при „Х.-Т.“ ЕООД, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, престъпление по чл. 318, вр. чл. 26, ал.1 от НК поради което и на осн. чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 318, вр. чл. 26, ал.1 от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни 1 мерки:Задължителна регистрация по настоящ адрес на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК с продължителност ДЕСЕТ МЕСЕЦА и периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК с продължителност ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. за ВИНОВЕН и за това, че в периода от 30.04.2015 г. до 12.06.2015 г. в гр. София , при условията на продължавано деяние - с пет деяния, осъществяващи поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съставил неистински частни документи и ги употребил пред служители на „Х.-Т.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕАД, за да докаже, че съществуват правни отношения между посочените търговски дружества и С.И.Г., както следва:

На 30.04.2015 г. в гр. София, ж. к. «Младост», ул. «*******, съставил неистински частен документ - договор за мобилни услуги, като на документа бил придаден вид, че е подписан от С.И.Г. в частта „За потребителя”, и го употребил - представил го пред К.М.К. - служител на „Т.Б.” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение - договорни отношения между „Т.Б.» ЕАД и С.И.Г.;

На 30.04.2015 г. в гр. София съставил неистински частен документ - запис на заповед от 30.04.2015 г., като на документа бил придаден вид, че е подписан от С.И.Г. в частта за «длъжник» и го употребил - представил го пред К.М.К. - служител на „Т.Б.” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение - договорни отношения между „Т.Б.” ЕАД и С.И.Г. и поето имуществено задължение от С.И.Г., като предмет на престъплението е ценна книга;

На 12.06.2015 г. в гр. София, бул. ******* съставил неистински частен документ договор за мобилни услуги, като на документа бил придаден вид, че е подписан от С.И.Г. в частта „За потребителя”, и го употребил - представил го пред М.М.Х. - служител на „Т.Б.” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение - договорни отношения между „Т.Б.» ЕАД и С.И.Г.;

На 12.06.2015 г. в гр. София съставил неистински частен документ - запис на заповед от 12.06.2015 г., като на документа бил придаден вид, че е подписан от С.И.Г. в частта за «длъжник» и го употребил - представил го пред М.М.Х. - служител на „Т.Б.” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение - договорни отношения между „Т.Б.” ЕАД и С.И.Г. и поето имуществено задължение от С.И.Г., като предмет на престъплението е ценна книга;

На 30.06.2015 г. в гр. София съставил неистински частен документ - искане за кредитна линия № 1303349, като на документа бил придаден вид, че е подписан от С.И.Г. в частта „Кредитоискател”, и го употребил - представил го пред А.Р.В. - служител на „Х.-Т.” ЕООД, за да докаже, че съществува правно отношение - преддоговорни отношения между «Кеш Кредит Мобайл» ЕАД и С.И.Г., престъпление по чл . 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 54, ал. 1 от НК във вр. с чл. 309, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА.

Районният съд е ПРИЗНАЛ В. К. К. за НЕВИНЕН в това, че в периода от 30.04.2015 г. до 12.06.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано деяние - с три деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, чрез използване на неистински документи получил без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на различни юридически лица, на обща стойност 2

635.34 лв. (шестотин тридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), както следва:

На 30.04.2015 г. в гр. София чрез използване на неистински документ - договор за лизинг от 30.04.2015 г., на който бил придаден вид, че подписът в частта „За лизингополучателя“ е положен от С.И.Г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - мобилен телефон „Майкрософт Лумиа 535“ (“Microsoft Lumia 535”) с ИМЕИ 355742067796951, собственост на „Т.Б.“ ЕАД, на стойност 128.57 лв. (сто двадесет осем лева и петдесет и седем стотинки);

На 29.05.2015 г. в гр. София, ж.к. „Д.“, ул. „******* чрез използване на неистински документ - договор за паричен заем № 2318413 от 29.05.2015 г., на който бил придаден вид, че подписът в частта „за „Заемател /Възложител/“ е положен от С.И.Г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 300 лв., собственост на „И.А.М.“ АД;

На 12.06.2015 г. в гр. София чрез използване на неистински документ - договор за лизинг от 12.06.2015 г., на който бил придаден вид, че подписът в частта „За лизингополучателя“ е положен от С.И.Г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - мобилно устройство (таблет) „Престижно Квантум 5487“ (“Prestigio Quantum 5487”) с ИМЕИ 354520060436176, собственост на „Т.Б.“ ЕАД, на стойност 206.77 лв. (двеста и шест лева и седемдесет и седем стотинки), поради което и на осн. чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първата инстанция е НАЛОЖИЛА най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА.

Съдът е ОТЛОЖИЛ на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Районният съд е ОСЪДИЛ В. К. К. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 447, 69 /четиристотин четиридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева - разноски за изготвяне на експертизи и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 65, 00 /шестдесет и пет/ лева, както и да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 50, 00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Проверяваната инстанция е ОСЪДИЛА подсъдимия К. да заплати на „И.А.М.“ АД сумата от 300, 00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015г. до окончателното заплащане на главницата.

Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство оптичен носител /л. 6, том II от досъдебното производство/, като е постановил да остане по делото.

Срещу присъдата са депозирани въззивна жалба и допълнение от защитника на подс.

В. К. К. и протест.

В депозираната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част, като се посочва, че крайният съдебен акт е постановен при пълна липса на доказателства. Оспорва се първоинстанционният акт и в частта, с която е уважен гражданския иск. Иска се от съда да се отмени присъдата в обсъдените й части. В допълнението към въззивната жалба се излагат аргументи относно липсата на основателност на предявения граждански иск, като се коментират свидетелските показания на М.М..

Правят се изводи за липса на изяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят отправя доказателствени искания за назначаване на съдебно счетоводна експертиза и допълнителен 3 разпит на свидетеля С. Г.

В депозирания протест се оспорва присъдата в оправдателната й част, като се изтъква, че е доказана описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. В допълнението към протеста се излагат съображения, с които се оспорват изводите на съда за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, като се посочва, че сключените от подсъдимия договори създават мнимо правно основание.

В проведеното закрито заседание на 15.11.2023 година въззивният съд по реда на чл.

327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В откритото съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста.

Намира, че първоинстанционната присъда е неправилна в осъдителната й част и моли съда да я отмени и да постанови осъдителен съдебен акт. Изтъква, че изводите на районната инстанция, че договорите не са правното основание, въз основа на което са се осъществили имуществените разпореждания са неправилни.

Защитникът на подсъдимия К. оспорва протеста като неоснователен и иска от съда да потвърди присъдата в оправдателната й част. Защитникът на подсъдимия посочва, че освен съображенията на районния съд, изложени в мотивите към постановената присъда, следва да бъдат взети предвид и обстоятелствата, че в обвинителния акт липсват описани изцяло признаците на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК и по-конкретно субективната страна. Процесуалният представител на подсъдимия изтъква още, че не е индивидуализирано измаменото лице, като намира, че не е налице годно обвинение.

Относно повдигнатите обвинения по чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 318, вр. чл. 26, ал.1 от НК адв. К. отправя искане към съда за прекратяване на наказателното производство в тази му част, тъй като е налице изтекла абсолютна погасителна давност.

Подсъдимият К. се присъединява към становището на защитника си и подкрепя искането за прекратяване на наказателното производство относно част от престъпленията, за които е предаден на съд, поради изтекла погасителна давност. В правото на последната си дума пледира, че е невиновен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и протеста, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: