Определение № 14538 от 06.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14538 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно частно гражданско дело № 20261100503985 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. С. Н. с ЕГН:********** в качеството на настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Т.- В. с ЕГН:**********, срещу решение №5743 от 25.03.2026г. на СРС, 86 с-в по гр.д.№56010/2025г., в частта с която е оставено без уважение искането да бъде разрешено подновяването на банковата дебитна карта на поставеното под запрещение лице за целия период на съществуване на банковата сметка, открита в „Интернешънъл Асет Банк“АД с титуляр Д. А. Т.- В., включително за получаване на банкова дебитна карта заедно с ПИН кода и цялата придружаваща документация от банката- издател, както и искането за теглене на суми чрез тази карта от банкомат и електронно банкиране. Жалбоподателят излага съображения, че решението е неправилно и необосновано в тези части. Твърди, че след като съдът е разрешил теглене на суми от банковата сметка на поставената под пълно запрещение, отказът да бъдат уважени исканията за подновяване на банковата карта и за нейното използване е лишен от правна и житейска логика, тъй като правото за разпореждане със сумите по банковата сметка е неотменно свързано с правото да бъде издадена, подновена, получена и използвана дебитната карта за разплащателната сметка, както и с използването на електронното банкиране. Излага, че банковата карта е неразделна част от съвременния начин на живот, като съчетава удобство, сигурност и ефективност с множество приложения- теглене на пари в брой от банкомати, извършване на плащания чрез POS терминали, като дори в определени случаи може да доведе до кешбек и бонус програми. Според жалбоподателя използването на банкова карта елиминира риска от носене на големи суми в брой и дава сигурност поради наличие на защитни механизми като ПИН код и проследимост на транзакциите по разплащателната сметка. Доколкото титулярът на банковата сметка е поставена под пълно запрещение, не може да инициира и впоследствие да получи и използва издадената дебитна карта за банковата й сметка, нито да даде съгласие друго лице да извърши тези действия, 1 което обосновавало нуждата от съдебно разрешение за подновяване на банковата карта, включително за получаването й ведно с ПИН кода и придружаващата я документация, както и за използването й от настойника. Твърди също така, че липсата на дебитна карта и невъзможността за нейното използване не само ще създадат неудобство, но и водят до редица неблагоприятни финансови и правни последици- теглене суми на каса в банков офис, което е свързано със значително по-високи банкови такси в сравнение с банковите такси за теглене от банкомат, плащане чрез POS терминал или електронно банкиране, поради което в дългосрочен план липсата на банкова карта ще доведе до неоснователно намаляване на средствата на поставената под пълно запрещение и неефективно управление на паричните и средства. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде разрешено на поставената под пълно запрещение Д. А. Т.- В., чрез настойника П. С. Н. да подновява банковата карта за целия период на съществуване на банковата сметка в „Интернешънъл Асет Банк“АД, включително да получава банковата дебитна карта заедно с ПИН кода и цялата придружаваща документация от банката-издател, както и да тегли парични средства от разплащателната сметка чрез банкова дебитна карта от банкомат и да ползва електронно банкиране до разрешения от съда размер.

СГС като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение разрешено на поставената под пълно запрещение чрез настойника си П. Н. да тегли/превежда безкасово от сметката си в „Интернешънъл Асет Банк“АД суми до 600 евро месечно, при спазване на законовите изисквания за това, като е оставено без уважение искането да бъде разрешено подновяването на банковата дебитна карта на поставеното под запрещение лице за целия период на съществуване на банковата сметка, открита в „Интернешънъл Асет Банк“АД с титуляр Д. А. Т.- В., включително за получаване на банкова дебитна карта заедно с ПИН кода и цялата придружаваща документация от банката- издател, както и искането за теглене на суми чрез тази карта от банкомат и електронно банкиране, тъй като действията, за които се иска разрешение от съда, не попадат в нито една от посочените в закона категории. Настоящият съдебен състав намира, че решението е законосъобразно в обжалваната част. За да е основателна молбата по чл. 165, ал. 4, вр. с чл. 130, ал. 3 от СК, следва да е налице една от хипотезите изрично и лимитативно предвидени в чл. 130, ал. 3 СК. Искането да бъде разрешено подновяването на банковата дебитна карта на поставеното под запрещение лице за целия период на съществуване на банковата сметка, открита в „Интернешънъл Асет Банк“АД с титуляр Д. А.

Т.- В., включително за получаване на банкова дебитна карта заедно с ПИН кода и цялата придружаваща документация от банката- издател, както и искането за теглене на суми чрез тази карта от банкомат и електронно банкиране, е неоснователно. Дебитната карта е електронен платежен инструмент, който се издава и предоставя по силата на договорите за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използването 2 на банкови карти като електронни платежни инструменти. По своето естество чрез издаването и предоставянето на дебитната карта и електронно банкиране, се дава пълна и безконтролна възможност на държателя да се разпорежда с наличностите по банковата сметка. За подобно разпореждане с наличностите по банкова сметка се изисква разрешение от съда, който преценява предпоставките на чл. 130, ал. 3 СК, която правна норма е императивна. Тази преценка може да бъде направена само при конкретно искане за разпореждане с определена по размер парична сума, поради което разрешението не може да бъде принципно и за в бъдеще. Изложените от жалбоподателката доводи са житейски обосновани, но при нормативната регламентация на отношенията във връзка с имуществото на поставените под пълно запрещение законодателят дава приоритет на закрилата на техните интереси, като въвежда разрешителен режим за действията, касаещи разпореждане с имущество.

Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че решението на СРС е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5743 от 25.03.2026г. на СРС, 86 с-в по гр.д.

№56010/2025г., в частта с която е оставено без уважение искането да бъде разрешено подновяването на банковата дебитна карта на поставеното под запрещение лице за целия период на съществуване на банковата сметка, открита в „Интернешънъл Асет Банк“АД с титуляр Д. А. Т.- В., включително за получаване на банкова дебитна карта заедно с ПИН кода и цялата придружаваща документация от банката- издател, както и искането за теглене на суми чрез тази карта от банкомат и електронно банкиране.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3