Решение № 1520 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330101866 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

Делото е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, ЕИК 115010670, в която дружеството твърди, че ответника по делото В. В. П., ЕГН **********, адрес:

********* , дължи на дружеството парична сума, формирана от незаплатена , но доставена в негов имот вода и отвеждане на канални води за месеците по посочен в ИМ период ( от 15.08.2011г. до 19.10.2022г.), в размер на 1297.39 лв., както и мораторна лихва към главницата за периода 30.11.2011г.- 30.09.2022г. в размер на 112.74 лв. , за обект, находящ се в ********* ведно със законната лихва върху всяка една дължима сума от датата на изискуемостта до окончателното изплащане. Претендира да се е снабдило против ответника със заявление за изпълнение на парично задължение, което обуславяло предявяването на настоящия иск като установителен такъв.

Ищецът извежда своите права от незаплащане на доставена в имота на ответника питейна вода и отвеждане на канални води за месеците по посочен в ИМ период, ведно със законната лихва върху всяка една дължима сума от датата на изискуемостта до окончателното изплащане, като водата е доставена и отведена за пречистване по силата на договор при общи условия между страните.

Ответната страна оспорва исковете по допустимост , основание и размер , като отрича да е потребител на доставяната от ищеца вода – не бил собственик и/или ползвател на жилището , до което водата е доставена; алтернативно- вода изобщо не била доставяна, а искът се 1 базирал изцяло на изходящи от ищеца частни документи , което го правило и недоказан.

Възразява да е изтекла в негова полза погасителна давност за вземането.

Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор при общи условия, съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на законната лихва за периода на претенцията, и чл. 422 от ГПК, доколкото вземането е снабдено със заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

Съдът установи следното :

По фактите :

На л. 11 от делото е представено копие от нотариален акт , по силата на който П. е придобил на дата ************. 1/3 ( една трета ) идеална част от апартамента – жилище в *********. В този смисъл е и справката от Агенцията по вписванията.

От заявлението за промяна на партида на л. 10 от делото личи , че П. е подал на 08.04.2022г. Искане до оператора партидата за имотада бъде прехвърлена на негово име, като е декларирал, че останалите съсобственици отсъстват и между тях не може да бъде постигнато споразумение по чл. 59 от общите условия на дружеството . Партидата е разкрита на негово име.

От заключението на вещото лице се установява , че за процесния период , в тежест на П. са начислени фактури за вземания на обща стойност от 1297.39 лева и лихва върху тях от 112.74 лева , като стойностите са правилно изчислени с оглед отчетеното в карнетите количество на доставената вода и счетоводството на ищеца е правилно водено. За процесния период П. не е извършвал плащания.

По правото :

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Доказва се , че ответника е потребител на тези услуги , тъй като се явява един от собствениците на водоснабдения имот, нещо, което личи от представено копие от нотариален акт на л. 11 от делото и от заявлението за откриване на партида на негово име на л. 10 от делото. Страни по договор по силата на общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на ползване , включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на ответника. Без значение е това , че П. е поискал промяна на партидата едва след изтичането на десет години от датата придобиване на имота, доколкото бил е длъжен , съобразно чл. 61 от общите условия, да поиска откриване на партида на негово име 2 с придобиването на собствеността. След като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното.

Спорно е количеството на доставената вода.

Според ищеца, за имота на ответника е начислявано количество вода , отчитано по находящия се там водомер. В третото по делото открито съдебно заседание ответника навежда твърдения, че количеството на доставената вода е неправилно определено , тъй като водомера бил неизправен. Това възражение е недопустимо , то е преклудирано по смисъла на чл. 131 от ГПК.

Дори да се приеме обратното, ответникът , чиято собственост е водомера , не може да черпи права от неизправното си бездействие - да не приведе средството за търговско измерване в метрологична и техническа годност и на това основание да оспорва количеството на реално доставената вода. Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 027 /09.06.2006г. , според които, чл. 17 и 18, задължение е на потребителя, който е и собственик на индивидуалното средство за търговско измерване, да поддържа същото в метрологична годност, включително, но не само, в техническа изправност. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини води до право на оператора да начисли като използвано количество вода по реда на чл. 23 ал. 5 от ОУ, тоест - определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. Отсъства каквото и да било задължение на оператора да уведомява абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност, като пише напр. нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. Установява се от показанията на разпитания свидетел А. , че към 15.12.2021г, водомерът е работил – отчитал положителни стойности, тоест доставка на вода има. Представеното от ищеца копие от известие за нередовен водомер не може да убеди съда , че водомера е негоден а отчита правилно, тъй като е документ с недостатъци – по него има допълнително изписан текст, какъвто не се установи в представения от ищеца оригинал. Липсата на подписи на абоната в карнета също не може да отрече доставката; с оглед казаното, съдът не може да отрече доставката на записаните в карнетите количества вода и да уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен договор ).

От данните по делото личи, че П. е само един от тримата съсобственици на апартамента, при равни квоти, тъй като в нотариалния акт за придобиването му друго не е посочено. При разкриването на партидата , П. е декларирал, че останалите съсобственици отсъстват и между тях не може да бъде постигнато споразумение по чл. 59 от общите условия на дружеството; в карнетите фигурират и тримата съсобственици на имота . В тази хипотеза , ответното дружество има право да разкрие служебно партиди на останалите съсобственици ( чл. 60 от общите условия ) и – независимо от горното - да разпредели по равно дължимите количества вода (чл. 59 ал. 4 от действалите към датата на разкриването на партидата общи условия ). С оглед казаното и като се съобразят дадените в Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 2/2017 г. oт 17.05.2018 г., на OCГK, съдът приема , че ответника не отговаря за плащането на 3 пълната стойност на доставената вода, а само до размера на квотата си в съсобствеността, 1/3 част от вземането.

Основателно е и своевременно направеното възражение за изтекла за част от вземането погасителна давност.

От данните по делото личи, че с едно изключение, оператора е издал процесните фактури на дата 30.12.2021г, след изтичане на значителен период от време, като пет от тях са за период на доставките от 2011г до 2012г. По силата на чл. 7 т. 6 от Общите условия между страните, оператора е длъжен да издава фактури за вземанията си веднага след своевременен отчет , а на свой ред , потребителят е длъжен да заплаща стойността на доставената вода съгласно фактурата , в срок от тридесет дни от датата на фактуриране; неиздаването на фактура не освобождава абоната от задължението му да плати. Затова фактурата има само характер на покана по смисъла на чл. 114 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите , в който случай давност за вземането тече от крайната дата на периода на доставките. Неиздаването на фактура не препятства началото на давността и не я прекъсва – не е от основанията , предвидени в чл. 11 5 и 116 от ЗЗД. Вземането на ищеца е за периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, приложима е кратката погасителна давност, няма твърдения или данни по делото тя да е спирана или прекъсвана, заявлението по чл. 410 от ГПК, което слага началото на настоящото производство , е подадено в съда на дата 02.11.2022г. Следователно най – късно към 14.01.2015г е изтекла погасителна давност за вземанията, за които са издадени фактурите № 50821360, 50821362, 50821364, 50821366 и 50821368, тоест, погасени са 33.11 лева от главницата и 44.23 лева от лихвите. Остават 1264.28 лева от главницата и 65.81 лева от лихвите , от които ответника дължи една трета част съобразно квотата си , тоест 421.43 лева от главницата и 22.84 лева от лихвите, и до този размер са основателни исковете . За разликата те следва да бъдат отхвърлени.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят пропорционално .

Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 446.90 лева. Дължат се съответно 140.80 лева ( 446.90/1410.13*444.27 лева ,колкото е уважената част от вземането ).

Ответната страна е направила разноски за защита от общо 500 лева , присъждат се съобразно отхвърлената част 342.47 ( 500/1410.13*965.86) лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. В. П., ЕГН **********, адрес: *********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7834/04.11.2022г. по частното дело № 15869 по описа на РС 4

Пловдив за 2022 г.: 421.43 лева - главница, стойност на доставена в периода от 15.08.2011г.

- 19.10.2022г. до имот в ********* питейна вода , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 22.84 лева обезщетение за забава за периода от 30.11.2011г. - 30.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта над тези размери до пълните претендирани такива от 1297.39 лева за главницата и 112.74 лева за лихвата , като неоснователни.

Осъжда В. В. П., ЕГН **********, адрес: *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, разноски по двете производства в размер на 140.80 лева.

Осъжда „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, да заплати на В. В. П., ЕГН **********, адрес: *********, разноски по двете производства в размер на 342.47 лева.