Решение № 421 от 06.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Варна, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100502885 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 12425/1.11.2021г от длъжника ЮЛ. Г. Й. ЕГН 720901988, лично и като собственик на длъжника „СТРОЙ ТРАНС„ ЕООД ЕИК 148081835, чрез адв.В.Ц. против отказа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.

№ 807, да прекрати производството по изп.д.№ 20158070403130 поради настъпила перемпция, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК

Счита същия за незаконосъобразен, като излага следните доводи:

На 22.10.2021г било уведомен на електронния му адрес за разпореждането № 8185/26.07.2021г на ЧСИ Н.Денчева, с което е отказано прекратяването на производството по изп.д.№ 3130/2015 поради настъпила перемпция, на осн.чл.433 ал.1 ГПК.

Позовавайки се на посочената разпоредба, изп.дело се счита прекратено ех lege, считано от изтичане на двугодишен срок от извършване на последното валидно изпълнително действие.

С ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС., т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години изп.производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б."д" ГПК(отм.)/.

Според мотивите на ТР прекъсва давността предприемането на кое да е изп.действие в рамките на определен изп.способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването 1 на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява поради т.нар."перемпция", която настъпва по силата на закона, а СИ може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изп. производство става по право.

В настоящия случай било безспорно, че спрямо ЮЛ. Г. Й. били искани от взискателя три пъти изп.действия про форма, тъй като не е била заплатена таксата, определена от ЧСИ и не са били извършвани никакви действия по изпълнението в посочения двугодишен период, поради което изп.дело по отношение на длъжника следва да бъде прекратено, независимо дали срещу друг съдлъжник са извършвани изп.действия /в т.см. Решение № 48/14.07.2016г по т.д. № 404/2015г на II ТО на ВКС/.

Едва след постъпване на молбата му за прекратяване на изп. дело от 26.07.2021г в делото се е появило платежно нареждане за внасяне на 276лв за опис по делото, но от лице „ЕКОЛЕНД ИНЖИНЕРИНГ“ЕООД, което не било страна в производството и което не можело да се свърже с взискателя по причина, на която да се позове в изп.дело или на каквото и да е обстоятелство по него.

Предвид изложеното, по силата на закона е настъпило прекратяване на изп.процес и затова разпореждането на ЧСИ за отказ като неправилно следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна „ЛИЗИНГ ФИНАНС"ЕАД ЕИК 131352367 със седалище и адрес на управление: гр.София район „Лозенец", ***, чрез адв.Р.З. от САК със съд.адрес: гр.София ***, изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба

Недопустима е поради просрочие.

По същество е неоснователна, тъй като не са реализирани обстоятелствата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и затова постановеният от ЧСИ отказ е правилен и законосъобразен.

Твърди се, че взискателят редовно е искал предприемане на изп.действия в предвидения от законодателя двугодишен срок, който факт се признавал и установявал от длъжника в подадената от него жалба.

Последващите твърдения, че взискателят не бил платил дължимите такси и не били извършвани съответните действия, са противоречиви и неясни.

2

В TP 2/2015г на ОСГТК на ВКС, на което се позовава и длъжникът, е даден ясен отговор на въпроса за перемпцията - когато взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години.

Заплащането на дължимите такси и предприемането на исканите действия не е задължително условие, предотвратяващо настъпването на перемпция - взискателят единствено следва да не бездейства - да поддържа висящо изп.производство, като иска предприемане на изп.действия.

В същото TP 2/2015г е даден отговор и на въпроса - какви са последствията при неплащане на дължимите такси в изп.производство - ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгл.чл.79 ал.2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата.

Изп.действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Несъбирането от ЧСИ авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.

По аргумент за по-силното основание, след като изп.действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса, няма как да бъде опорочено искането за такова действие. Взискателят „Лизинг Финанс" ЕАД е предприел необходимите действия, изискващи се за поддържане на едно висящо изп.производство - подавани са молби с искане за предприемане на валидни изп.действия.

Жалбоподателя неясно е заявил и довод по чл.433 ал.1 т.6 ГПК. Прекратяването на делото на основание чл.433 ал.1 т.6 ГПК настъпва след като ЧСИ даде и връчи указания до взискателя за внасянето на конкретни такси, като в същото време предупреди страната за последствията от невнасянето на указаните такси. Едва след изтичането на указания срок и неплащане на таксите, за ЧСИ възниква задължение за постановяване на акт за прекратяване по чл.433 ал.1 т.6 ГПК, който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случая този фактически състав не е бил реализиран и затова последиците на чл.433 ал.1 т. 6 ГПК не могат да настъпят.

Твърденията на длъжника, че внесените впоследствие такси са от трето лице „Еколенд Инженеринг" ЕООД са ирелевантни и негодни да обосноват за твърдените от него последици - прекратяване на ИД. За яснота на съда - между „Лизинг Финанс"ЕАД и „Еколенд Инженеринг"ЕООД има неуредени финансови отношения и затова взискателят по изп.дело е указал на това третото лице при условията на ЗЗД да плати вместо взискателя суми, които третото лице дължи към него и същите са ликвидни и изискуеми ; в случая- чрез заплащането на такси към ЧСИ. Този факт не може да повлече негативни правни последици за взискателя „Лизинг финанс“ЕАД с оглед наличието на фактическо плащане на указаните от ЧСИ такси.

Ето защо моли за постановяване на решение, с което да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника, подадена срещу Разпореждането, с което ЧСИ е отказал да прекрати 3 изп.д.№ 3130/2015г.

По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Н.Денчева за неоснователност на жалбата. Мотивите са, че изложените в жалбата доводи са неоснователни. Поради предприетите от взискателя своевременно действия не е настъпила законовата перемпция.

СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, след е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК – длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие. Ето защо дължи произнасяне по основателността й.

Въз основа на данните по делото се установява съдът достига да следните фактически изводи

Изп.дело № 3130/2015 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, е преобразувано от изп.д.№ 241/2015 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, рег.№ 846, с район на действие СГС, образувано при него 15.05.2015г по молба с вх.№ 7993/15.05.2015г от взискателя „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ"АД-СОФИЯ ЕИК 131352367 с променено наименование от 3.08.2016г, отразено в ТР, на „ЛИЗИНГ ФИНАНС„ ЕАД ЕИК 131352367, срещу длъжниците „СТРОЙ ТРАНС“ЕООД ЕИК 148081835, представлявано от ЮЛ. Г. Й., както и от самото физическо лице ЮЛ. Г. Й. ЕГН **********, въз основа на ИЛ от 13.05.2015г, изд.от ВРС-25с-в по гр.д.№ 4333/2015г, по силата на който двамата длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ"АД сумата о т 24 939,48евро, представляваща главница за периода 1.05.2013г до 31.03.2015г, произтичаща от Договор за финансов лизинг № 04236-001/11.07.2008г; сумата от 6 286,12евро – договорна лихва за периода от 1.05.2012г до 31.03.2015г; сумата от 8 097,74евро –лихва за забава за периода от 1.11.2012г до 31.03.2015г; сумата от 3330,87евро – разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението - 20.04.2015г, до окончателното плащане, както и сумата от 1667,31лв, представляваща държ.такса, и сумата от 1993,32лв-адв.възнаграждение.

Спед образуване на изп.дело, налагане на обезпечит.мерки - запори и възбрани, изп.дело по молба на взискателя от 18.08.2015г е било изпратено от ЧСИ О.Мендов на ЧСИ Н.Денчева за продължаване на изп.действия.

Със съобщение изх.№ 16142/26.10.2015г изп.д.№ 241/2015 е било изпратено на ЧСИ Н.Денчева, прието на 27.10.2015г и образувано под нов № 3130/2015, за което ЧСИ Н.Денчева е уведомила страните /стр.239-243/.

Насрочен е бил опис и оценка на 4бр имоти - собственост на двамата длъжници /стр.260, т.I от изп.д./.

С призовка за принудително изпълнение изх.N 569/ 22.01.2016г Ю.Й. е бил 4 уведомен за извършването на описа на 16..02.2016г от 15ч.

Извършен е опис и оценка на три имота - собственост на длъжниците, удостоверено с Протокол от 16.02.2016г за опис и оценка на същите /стр.266-268, т.I от изп.д./, а именно:

1/ НИВА ПИ № 044003 в м-ст„Клисе баир" в землището на с.Игнатиево ЕКАТТЕ 32278 с площ 1,760дка при първоначална цена - 7500лв –/стр.270/;

2/ АПАРТАМЕНТ № 22 в бл.1 вх.А ет.5 в гр.Варна жк“Възраждане *** при първоначална цена - 136 000лв /стр.273/,

3/ ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 32 с ид.№ *** при начална цена - 21 000лв /стр.276/

По отношение на втория и третия обект впоследствие проданта е била обявена за нестанала.

В същия протокол е определена пазарната цена на имотите и е насрочена дата на първата публична продан от 13.02.2017г до 13.03.2017г, за което са били изготвени обявления.

Длъжникът Ю.Й. е бил уведомен за обявената ПП на 5.03.2017г /стр.296, 297, 298, т.I /.

С Протокол от 14.03.2017г за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач за първия от горепосочените имоти – НИВА /стр.371-375, т.I/ при допуснати за участие 7бр наддавачи, като е бил обявен този, предложил най-високата цена-Атанас Вълев Атанасов. Последният не внесъл тръжната цена и след отправена покана последователно до останалите купувачи /стр.376, 377, 379, 378-т.I/ за купувач бил обявен наддавачът ГЕОРГИ Й. ГЕОРГИЕВ, на който бил възложен имотът при тръжна цена 12 500лв с Постановление за възлагане от 29.05.2017г, влязло в з.с. на 15.03.2019г, вписано в АВп на 4.04.2019г /стр.413-414 от т.I r стр.578-т.II/ .

ЧСИ e извършил Разпределение на постъпилата сума на 3.11. 2017г, обжалвано от взискателя, но потвърдено от съда, с влязло в законна сила съд.решение № 115/31.10.2019г по гр.д.№ 489/2019г на ВАпС .

След издаването на Постановлението за възлагане от 29.05.2017г взискателят е отправил поредица искания за извършване изп.действия, както следва: