Решение № 1641 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100506879 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 12928/15.01.2025 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове срещу Решение № 23349/26.12.2024 г., постановено по гр.д. № 45117/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на Столична община да плати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 1075,40 лв., ведно със законна лихва от 30.07.2024 г.

– изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щета по лек автомобил, настъпила вследствие на преминаване през вдлъбната шахта.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че в първоинстанционното производство не били доказани от ищеца датата и мястото на ПТП, както и наличието на несигнализирано пътно препятствие. Сочи, че водачът на автомобила бил допринесъл за настъпване на ПТП чрез предприемане на несъобразена маневра. Предвид това моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемото дружество ЗАД „Армеец“ АД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение основателността на предявения иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

За уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респективно за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1 от КЗ/, както и наличие на визираните в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение, осъществено при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП – 18.12.2019 г., между ЗАД „Армеец“ АД и собственика на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № **** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, обективирано в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0528100, със срок на покритие от 14.12.2019 г. до 13.12.2020 г. По делото е установено още, че във връзка с настъпилите при произшествието имуществени вреди ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 1065,40 лв., формирано от сумите 633,12 лв. за ремонтни дейности и 432,28 лв. за вложени части, както и е направил обичайни ликвидационни разноски в размер на 10 лв. При тези данни и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят е встъпил в правата на увредения срещу лицето, отговорно за причинените вреди, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, или общо за сумата 1075,40 лв.

Единственият спорен въпрос по делото, съобразно изложените във въззивната жалба доводи се явява механизма на осъществяване на реализираното произшествие.

В тази връзка по делото е представена декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано на пътното платно, в която водачът на увредения автомобил В.Н. е посочил, че при заобикаляне на спрял боклукчийски камион, предна дясна гума на автомобила е попаднала във вдлъбната шахта на градската канализация, при което предна дясна част на бронята се е ударила във висок бордюр на ъгъла на ул. „Нешо Бончев“ и ул. „Лястовица“ в кв. Орландовци. Същите обстоятелства водачът е посочил и в представеното заявление до застрахователя за изплащане на обезщетение за вреди на МПС.

Разпитан в проведеното пред СРС съдебно заседание, свидетелят Николов е заявил, че не си спомня за ПТП през 2019 г. в кв. Орландовци, тъй като от тогава насам е попадал в десетки шахти. При предявяването на горепосочените документи, същият е потвърдил, че това са неговия почерк и подпис, както и е потвърдил истинността на посочените обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.

2

Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. /. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1 констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2 протокол за ПТП с материални щети и 3 двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила или да регистрира събитието пред компетентните органи.

В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл. 125 ЗДвП, може да бъде съставен протокол за ПТП при условията на чл. 9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г., в сила от 06.02.2003 г., отм., бр. 69 от 19.08.2014 г. /. В цитираната норма е предвидена възможност за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което е издава протокол. Съставеният по този ред протокол за ПТП – само по данни на водача на МПС и без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено на авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя – в този смисъл Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. Такава доказателствена стойност има и декларацията на водача на МПС /каквато именно е представена по настоящото дело/. Т. е., съдът не би могъл само въз основа на обективираното в такъв протокол за ПТП да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка „Каско“/ и твърдяното произшествие. Следователно несъставянето на такъв протокол за ПТП не е пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства.

Видно от заявлението за щета и извършения опис на щетите от застрахователя увредените елементи на процесния автомобил са предна броня, долна облицовка на предна броня и дясна облицовка на предна броня. Вещото лице по изготвената съдебно3 автотехническа експертиза е дало заключение, че посочените и установени по делото щети се намират в причинно – следствена връзка с посочения механизъм на ПТП.

В разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че представените по делото доказателства установяват деликта и причинната връзка с вредите – вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано сочи, че от техническа гледна точка, установените щети по процесния автомобил по предна броня, долна облицовка на предна броня и дясна облицовка на предна броня съответстват на механизма на произшествието, описан в исковата молба и уведомлението-декларация за щета. В този смисъл следва да се приеме, че на 18.12.2019 г., около 11:15 ч., в гр. София, в кв. „Орландовци“, на ул. „Нешо Бончев“, в района на кръстовището с ул. „Лястовица“, при заобикаляне на спрял товарен автомобил, управляваният от застрахованото лице лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № **** е попаднал с предната дясна гума в необезопасена и несигнализирана вдлъбната шахта, вследствие на което предната дясна част на автомобила се е ударила в бордюра, което обективно е довело до увреждането му като движима вещ.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09f9ad0f-8244-4a89-a91d-6660fb24ae9c