Решение № 262 от 16.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 1103/2024
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова
Цитирани разпоредби
- чл.29 ал.2 · Закон за управление на отпадъците
- чл.35 ал.1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.7 ал.1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.127,т.3 · Конституция на Република България
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.353в,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.353в,ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.53 ал.2,б."а" · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.171 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1,т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1,т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора и М. Н. Г. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20241000601103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане на осъдения Е. Н. Б.,с установена самоличност,ЕГН **********,подадено чрез защитника му адв.Х. Г. от САК,с посочен съдебен адрес,придружено с надлежно пълномощно,за възобновяване на наказателното производство по нохд №157/2023 година на Районен съд гр.Оряхово.В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания от осъденото лице,релевирани в стореното искане,обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и допуснато от съдебните състави на РС гр.Оряхово и ОС гр.Враца съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове.
С присъда №1/23.01.2023 година,постановена по нохд №157/2023 година по описа на РС гр.Оряхово състав на съда е признал подсъдимия Е. Н. Б.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин,женен,с висше образование,неосъждан, *** на „Р.Е“ЕООД,с постоянен адрес гр.***,ж.к.“***“,бл.*, вх. “*“,ет.*, ап.*, ЕГН ********** за виновен в това,че в периода 15.09.2016 година-12.09.2017 година в град София и в град Мизия,област Враца,в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Р.-Е“ ЕООД,при условията на продължавано престъпление със седем отделни деяния,които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,извършени са през непродължителен период от време,при една и съща фактическа обстановка и при 1 еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,управлявал опасни отпадъци не по установения ред,предвиден в т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците,чл.7 ал.1 от Закона за управление на отпадъците,чл. 8 ал.1 и чл.8 ал.2,т.4 от ЗУО,чл.29 ал.2 ЗУО,чл.35 ал.1 ЗУО,поради което на основание чл.353в,ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК вр.чл.55 ал.1 НК му е наложил наказание „Пробация“ за срок от една година,като на основание чл.42а,т.1 и т.2 НК е определил следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
На основание чл.426 ал.1 НК съдът е определил периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител,или определеното от него длъжностно лице два пъти седмично.
На основание чл.55 ал.3 НК съдът не е наложил предвиденото в закона по-леко наказание „Глоба“.
На основание чл.53 ал.2,б.“а“ НК съдът се е произнесъл по веществените доказателства,като е отнел в полза на Държавата веществени доказателства,приобщени към наказателното дело и подробно описани в първостепенния съдебен акт,и е постановил съответно унищожаване.
На основание чл.189 ал.1 НПК съдът е осъдил подсъдимия Е. Н. Б.,с установена самоличност,ЕГН ********** да заплати по сметка на НСлС направени разноски в досъдебната фаза на процеса за изготвяне на експертизи в размер на 24 275.22 лева /двадесет и четири хиляди двеста седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/,както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
С Решение №92/26.06.2024 година,постановено по внохд №254/2024 година на Окръжен съд гр.Враца,присъдата е била потвърдена.
В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на осъденото лице.
Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /напр.гласни показания на св.Н.Н. и В.Т.,Р.Б. и В.Н. и писмени доказателства,свързани с дадено разрешение в инкриминирания период за събиране и транспортиране на опасни отпадъци/.
Твърди се,че съдът не е изложил убедителни мотиви за приетите от него фактически изводи ,като е постановил присъдата си на основата на предположения за авторството на престъпното деяние,включително касателно датите,часовете и местата на извозване на опасните отпадъци, нарушавайки нормата на чл.303 ал.1 НПК.
Обобщително се твърди,че това е довело по същество до липса на мотиви към 2 постановения първостепенен съдебен акт,като тези нарушения не са отстранени от въззивната съдебна инстанция.Именно в тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем,без обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.По същество се твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК ,доколкото не е разкрита обективната истина по делото.Анализът на оплакванията сочи твърдение,че тези пороци не са отстранени от въззивния съд при инстанционната въззивна проверка.
Твърди се,че първият съд се е произнесъл за част от деянието на дата 16.02.2018 година,което е извън обвинението и периода на твърдяната престъпна дейност,вж.л.13-ти от искането.
По принцип се заявяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,вж.искането,6-ти,втори абзац,довели до нарушаване правата на осъденото лице.Твърди се допуснато в тази насока нарушение на чл.171 НПК при извършено „разпознаване на предмети“,вж.л.6-ти от искането/,доколкото разпознаваните предмети не са представени на свидетеля наред с други предмети.
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,изградена на основа на предположения.
Сочи се по същество липса на „годни“ доказателствени източници за осъществено деяние с недоказано авторство.Сторено е възражение,че материалния закон е нарушен и при определената правна оценка на самото деяние,като съдилищата неубедително сочат защо приемат престъпно деяние по чл.353в,ал.1 НК,а не такава по чл.353в,ал.4 НК,след като подсъдимото лице е собственик и *** на посоченото дружество.В тази връзка се сочи,че първият съд,от една страна приема отпадъците да са извозени от дружеството /т.е възможно е да е сторено това и от трети лица в търговското дружество/,а след това приема да са извозени от самия подсъдим /вж.стр.6-8,стр.15-та от мотивите към присъдата и л.3,абзац 3т4 от искането/.
На основа на горното се обосновава /по същество,с оглед тълкуване мотивите и сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното Решение №92/26.06.2024 година, постановено по внохд №254/2024 година на Окръжен съд гр.Враца,възобновяване на това въззвивно производство и отмяна на постановената първоинстанционна присъда,като осъдения бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Сторено е искане при условията на алтернативност делото се върне на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав или осъдения да бъде признат за виновен по чл.353в,ал.4 НК и му се наложи наказание по реда на чл.78а НК.
Пред настоящия съд защитата на осъдения Е. Б.,адв.Г. от САК,поддържа доводите изложени в искането.Поддържа по същество оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК ,като се сочи,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е 3 проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт.Твърди се,че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до нарушаване правото на защита на осъденото лице,а доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъдения.Сторено е обобщаващо оплакване,че мотивите към постановената присъда и мотивите към постановеното решение на въззивния съд не отговорят на изискуемите от Закона стандарти,разписани в чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е сторен съвкупен анализ на доказателствения обем.
Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото е осъдено лице,което не е извършило твърдяното от държавното обвинение престъпление.Защитата сочи,че поддържа две алтернативни искания-да се отмени въззивното решение и се възобнови наказателното производство,като се отмени първоинстанционната присъда и осъденият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение или да се измени въззивното решение,като се преквалифицира деянието като такова по чл.353в,ал.4 НК.
Осъденият Е. Н. Б. не се е явил пред настоящия съд.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното искане. Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното наказателно дело по описа на Окръжен съд-Враца,доколкото въззивният съд,а и проверявания от него съд,не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и не са нарушили материалния закон.Сочи,че по никакъв начин правата на осъденото лице не са нарушени.Намира липса на допуснати процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд,като се съгласява,че доказателствените източници не са еднопосочни към установяване авторство на престъплението,но от друга страна намира,че съвкупният анализ на доказателствения обем е сторен коректно,правилно са анализирани отделни процесуално-следствени действия,като решаващите изводи на първия и на въззивния съд са законосъобразни,а вътрешното убеждение на Съда е ясно проследимо в процеса на неговото формиране на основата на коректен доказателствен анализ.
Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без уважение.
След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдения Б. и поддържаните доводи на защитата му пред настоящия съд,като съобрази изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен съд намери,че искането е процесуално допустимо,но разгледано по същество не е основателно.
Съображенията са следните:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на 4 такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка е свързан с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна,и/или несъществуваща доказателствена основа.
В конкретният случай не е сторено оплакване за явна несправедливост на наказанието.
По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка,която последователно и ясно е изложена в мотивите към постановеното решение,л.8,пети абзац,л.47 от делотол.30,посл. абзац, л.69 от делото,като е дал последователно отговор на всички поставени пред него въпроси от страните.Въззивният съд изрично е посочил,че възприетата от първия съд фактическа обстановка се споделя от него,като в мотивите си първият съд,след подробен анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил по същество,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения,отразени в обвинителния акт и приети от първия съд. Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници,което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност.Това от своя страна е позволило въззивния съд да изведе правилни и обосновани фактически и правни изводи.