Определение № 4919 от 30.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4919 гр. София, 30.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002101674 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4885/21.02.2025г., подадена от „Съни хаус-2006” ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. Ч. от АК-Р., срещу решение № 1330 от 17.12.2024г. по в. гр. д. № 1855/2024г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 74 от 12.02.2024г. по гр.д. № 907/2022г. на Благоевградския окръжен съд, е уважен предявеният от Б. Г. Ч. срещу касатора установителен иск с правна квалификация чл.124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 67 ЗС - за признаване за установено, че ответникът не е собственик на право на строеж, учредено с н.а.

№141, н.д. № 699/2008г., на основание погасяването му по давност, поради неупражняване в срок от пет години.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена със законните последици.

Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение произтича от твърдението, че липсва идентификация на имота по отношение, на който съдът е признал, че правото на строеж, учредено с н.а. №141, н.д. № 699/2008г., е погасено по давност на основание чл. 67 ЗС, поради неупражняването му в петгодишен срок.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по 1 които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1.“Следва ли и допустимо ли е пьрвоинстанционният съд да постановява решение извън депозирания петитум от ищеца; недопустимо ли е решение, в което в петитума му липсва индивидуализация (тъждество) на имота - предмет на делото“?

2.“Следва ли в предявен установителен иск за провъзгласяване на настъпила погасителна давност по учредено право на строеж във формата на нотариален акт, да е налице задължително произнасяне - обезсилване на конкретния нотариален акт, с който това право на строеж е учредено“?

По тези два въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 58/12.05.2014г. по гр. д. № 7025/2013г.; решение № 156/10.06.2013г. по гр. д. № 1497/2013г., решение № 559/02.10.2024г. по гр.д. № 608/2024г.

3.“Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с ТР № 1/2013г. постановено по т. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение и по изложените от въззивният жалбоподател във въззивната жалба аргументи, както и да отрази това в мотивите си“?

По въпроса се твърди, че приетото от съда в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.

4.„Следва ли при наличие на задължение за посочване и индивидуализиране на процесния имот - предмет на делото или т. нар. тъждество на имота, същото да се отразява съобразно неговата идентификация към момента на завеждане на иска“?

5.„Следва ли ищецът да доказва тъждество на имота в хода на съдебното производство, когато същият е бил с друг идентификационен номер, несъответстващ на идентификацията му към момента на завеждане на исковата молба“?

6.„Длъжен ли е съдът да приеме за разглеждане предявен насрещен иск по чл. 79 ЗС в производство по установителен иск и провъзгласяване на погасено по давност учредено право на строеж; налице ли е преюдициален въпрос, относно собствеността на имота, когато е предявен иск по чл. 79 ЗС“?

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Г. Ч., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

2

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Ч. срещу „Съни хаус-2006” ЕООД, [населено място] установителен иск с правна квалификация чл.124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 67 ЗС - за признаване за установено, че ответникът не е собственик на право на строеж, учредено с н.а. №141, н.д. № 699/2008г., на основание погасяването му по давност, поради неупражняване в срок от пет години. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е учредил с н.а. № 141, н.д. № 699/2008г. право на строеж на ответника срещу построяване на самостоятелни обекти. Изложил е твърдения, че в договора е посочен срок за изпълнение на строителството - 12 месеца от издаване на протокол за строителна линия и ниво като договорът е подписан на 04.06.2008г. Твърдял, че сградата, за която е учредено право на строеж е шестетажна, а понастоящем са построени три етажа и строителството е преустановено.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът „Съни хаус-2006” ЕООД, [населено място] е оспорил иска като е възразил, че правото на строеж е упражнено и се е трансформирало в право на собственост. Поддържал възражение, че е придобил по давност правото на собственост върху сградата и прилежащата земя към нея, което не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд.

По делото е прието за установено, че съгласно н.а. № 58, н.д. № 858/2005г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р., ищецът е собственик на празно дворно място в [населено място], съставляващо ПИ [№] , местност Г. от 1525кв.м., а понастоящем ПИ с идентификатор [№].

Взето е предвид, че съгласно разрешение за строеж № 418/15.12.2006г., на Б. Ч. е разрешено да построи жилищна сграда с апартаменти - за настаняване на курортисти, с център с рехабилитационни кабинети и водни процедури, кафе - бар, бърза закуска, офиси, ателиета и магазини с РЗП 2287.50кв.м., ЗП- 461.38кв.м в имот пл.№ 190025, м. Г. по плана на [населено място].

Констатирано е, че с н.а. № 141, н.д. № 699 от 04.06.2008г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р., ищецът е учредил в полза на ответника, върху собственото си празно дворно място, право на строеж за построяването на жилищна сграда с апартаменти със ЗП- 461.38 кв.м. и РЗП- 3190кв.м., като учредителят е запазил право на строеж върху посочени обекти.

Страните са договорили, че строежът следва да бъде въведен в експлоатация в 12 месечен срок от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво, но не по-късно от 7 дни от подписването на договора, страните са договорили за постигане на кота „корниз”- 6 месечен срок, а за постигане на кота ”било”- 9 месеца. Договорили са, че при форсмажор сроковете се удължават със срока на действие на извънредните обстоятелства.

Установено е, че преди подписването на н.а. № 141 страните са били обвързани от предварителен договор за учредяване на право на строеж от 01.05.2007г., по който като строител-приобретател е участвало и друго дружество, наред с ответника. Договорени са били етапи за изпълнение на договора и етапи за извършване на строителството като договореният срок за завършване на строителството е бил 15 месеца от разрешението за строеж. Взето е предвид, че между страните по делото е сключен последващ окончателен 3 договор, с който са преуредени правата и задълженията.

Посочено е, че според заповед от 23.07.2008г. на гл. архитект на [община] в разрешение за строеж № 418/15.12.2008г. е вписано „С. хаус-2006” ЕООД като възложител, собственик като съгласно писмо от [община], освен разрешението за строеж и заповед към него, няма друга строителна документация за процесния строеж.

Посочено е, че съгласно заключението на СТЕ, вещото лице е извършил оглед на място на 05.01.2024г., в присъствието на ищеца и е установил, че в имота е извършено строителство на част от стоманобетоновата конструкция на сградата. Установено е, че обектът представлява монолитна жилищна сграда, разположена на калкан със съседни ПИ, състояща се от подземен етаж, първи етаж-офиси, магазини, ателиета, три жилищни етажа, два подпокривни етажа. На място според вещото лице строежът е бил изпълнен до степен основи на сградата, които представляват фундаментна плоча с колони, шайби, външни стени, била изпълнена стоманобетоновата конструкция на сградата на подземен, първи втори и трети етаж и е излята четвърта стоманобетонова плоча и вертикални елементи над нея. В подземния етаж са изпълнени и стоманобетоновите ограждащи стени, вътрешни преградни стени не са били изпълнявани. В първи, втори и трети етаж не са изпълнени външни и разпределителни стени. Посочено е, че за изпълнение на обекта в груб строеж е необходимо да се изпълни цялата строителна конструкция, да се изпълни покрива, тухлената зидария на външни и вътрешни стени. Вещото лице е заявило, че липсват протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, констативен акт за съответствие на строежа с издадените строителни книжа, актове издавани на етапи от строителството, заповедна книга. Вещото лице е посочило, че акт обр.14 не е издаван за строежа, тъй като се издава при изцяло изградена строителна конструкция. Съдът е констатирал, че заключението на СТЕ е прието без възражения.

Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетелят И. е заявил, че е видял строежа в имота на ищеца преди 12- 13 години и миналата година, посочил, че на място е установил само бетонова конструкция, без покрив, в лошо състояние. Свидетелят М. заявил, че около 2010г. строежът в имота на ищеца е бил такъв без покрив, недостроен, без стени, същото е било и миналата година.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че съгласно чл.67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Посочено е, че правната норма е тълкувана по задължителен начин с ТР № 1/2012г. по т.д. № 1/2011г. на ОСГК на ВКС, съгласно което правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС се счита за упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, независимо дали е учредено право на строеж за цялата сграда на един правен субект или той го прехвърли за отделни обекти на трети лица. Съгласно ТР когато правото на строеж е учредено с договор между страните, срокът за упражняването му започва да тече от момента на сключването на договора или от момента, в който страните са уговорили, че договорът ще породи действие. Ако собствениците на земята (или дори някои от тях) недобросъвестно са създавали пречки за 4 реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност.

Изложени са съображения, че погасяването по давност е самостоятелно основание за прекратяване на правото на строеж. Собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив, като при уважаването на иска правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея - изградените обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено частично. Посочено е също така, че ако в петгодишния срок сградата не е завършена до покрив, правото на строеж ще се погаси по давност изцяло, а не само за незавършените обекти.