Акт от 07.07.2020, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- 2571/2019
- Подписан
- 07.07.2020
- В сила
- 10.11.2020
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 · Кодекс за застраховането
- чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.38 · Кодекс за застраховането
- чл.380 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.499 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№153,07.07.2020г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав на единадесети юни две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2571 по описа на РРС за 2019 година:
Предявени са частичен иск по чл.432 КЗ .
Депозирана е искова молба от М.П.М., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/изпитани болки и страдания/, причинени от ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.19г./датата на ПТП/ до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Твърди, че на 02.08.2019 г. около 20ч. водачът и собственик на автомобил Ауди „А6" с рег.№ *** Т. И. М. се движел по ул.„Димитър Ненов" в посока ЖК„Орел", като на кръстовището с ул.„Жеравна" при наличие на пътен знак Б1 не спрял и не пропуснал движещият се с предимство по ул.„Жеравна" приближаващ от лявата му страна л.а.Опел „Корса" с per.
№ *** и го ударил в дясната странична част, при което пострадал возещият се на предна дясна седалка с поставен предпазен колан М.П.М.. В следствие на катастрофата ищецът е приет за лечение в Отделение по Хирургия на МБАЛ-Разград за периода от 02.08.2019г. до 06.08.2019г. в увредено общо състояние и с констатирана травма на главата (мозъчно сътресение) тип тежка, със загуба на съзнание и световъртеж. Наложено му е медикаментозно лечение с вливане на MANITOL,
RINGER и др., издаден му е болничен за 25 дни. Освен претърпените физически болки и страдания ищецът все още преживява инцидента. Появили се нарушения на съня му, на апетита, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Ищецът предявил пред ответника по реда на чл.380 ал. 1 КЗ застрахователна претенция като посочил и банкова сметка.*** № ********** за настъпило ПТП на дата 02.08.2019г. Виновният за настъпилото събитие Т. И. М., ЕГН **********,*** според него попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност"- полица BG/02/119001823107, валидна от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., издадена от ЗД "Бул Инс" АД за л.а.„Ауди А6" с рег.№ ***.
Има искане за назначаване на СМЕ и разпит на двама свидетели, при условията на довеждане.
Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“АД счита иска за допустим, но неоснователен по основание и по размер. Считам исковата молба в частта, с която е предявен иск за обезщетение за забава за периода до предявяване на иска за нередовна, тъй като не е посочен размер. Размерът на оценяемия иск е един от задължителните елементи на исковата молба съгласно чл.127 ал.1 т.3 от ГПК.
Не оспорва обстоятелството, че на
02.08.2019г., около 20ч. в гр. Разград на кръстовището на ул.„Жеравна“ и ул.„Д.Ненов“ между л.а. „Ауди“, с per.
№ ***, управляван от Т. М. и л.а. „Опел Корса“, с per.
№ ***, управляван от Е. Н. М. е настъпил пътен инцидент. Не оспорва, че при посоченото ПТП е пострадал ищецът като возещ се на предна дясна седалка в л.а.Опел Корса.
Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие - 02.08.2019 г. за МПС с per.
№ *** е била сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилиста при него. Не оспорва, че след инцидента ищецът е откаран в МБАЛ-Разград, където е приет, както и че му е проведено лечение в отделение по Хирургия от 02.08.2019г. до 06.08.2019г., за което е издадена епикриза.
Оспорва останалите изложени в исковата молба фактически твърдения относно механизма на ПТП, виновността на водачите, вид, интензитета и периода на търпените болки и страдания, търпени от ищеца.
Оспорва твърденията на ищеца за наличието на задължение на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и лихви върху исканата сума от датата на произшествието до окончателното изплащане на обезщетението. Възразява срещу вида, обема и интензитета на описаните страдания, преживени от ищеца. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба физически болки и страдания и процесното ПТП, както и за причинно-следствена връзка между поведението на водача Т. М. и уврежданията на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради пътуване в автомобил без предпазен колан, съпричиняване изразяващо се и в поради неполагане на дължимата грижа за здравето си и неполучаване на необходимата, своевременна и адекватна медицинска грижа в периода на домашно лечение. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол /КП/от 02.08.2019г., в който е отразено, че на водача Т. М. е взета кръвна проба за алкохол, която не е представена пред дружеството; липсват данни за наложени административни санкции на някой от участниците в пътния инцидент; липсват данни за тежко увреждане на здравословното състояние на ищеца, съгласно представените с исковата молба медицински документи - епикриза и болничен лист.
От представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство е установено възникването на процесното ПТП, но няма данни за наложени административни санкции на някой от участниците в пътния инцидент, липсва и информация за причинени значителни материални щети в резултат на възникналото ПТП. Още повече, че от събраните в досъдебното производство данни за личността на водача е видно, че същият е правоспособен водач на МПС от 1994 г., притежаващ категория С, В, М, АМ, ТКТ, срещу него не са съставяни АУАН по ЗДвП, няма съставени фишове, ЗПАМ, както и регистрирани наказателни производства.
Предвид горното, счита, че водачът на л.а.„Ауди“ с per.
№ *** Т. М. , не е причинил самостоятелно с действията си пътния инцидент, при който е пострадал ищецът, като возещ се на предна дясна седалка, както и че водачът на автомобила не е допринесъл самостоятелно за настъпване на уврежданията на ищеца в пряка причинно-следствена връзка, поради което ЗД "БУЛ ИНС" АД не следва да носи пълна отговорност за изплащане на търсените с настоящата искова молба обезщетения. До установяване на вината на водача на л.а.„Ауди“ с per.
№ *** ответника не е в риск
„Гражданска отговорност“ и няма основание да изплаща обезщетения за претърпени вреди. Абсолютната предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователя е наличието на безспорно установена вина на застрахования водач.
Счита за неоснователни и преувеличени изложените в исковата молба твърдения на ищеца относно „тежкото“ му здравословно състояние. Няма данни за загуба на съзнание, не са открити вътречерепни мозъчни травми, нито външни охлузвания.
Твърди, че не всички от претендираните от ищеца неимуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от твърдяното непозволено увреждане, поради следните обстоятелства: от представената по делото епикриза не са констатирани описаните в исковата молба увреждания, както и съпътстващите ги симптоми като загуба на съзнанието и световъртеж. Поставена е окончателна диагноза - мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Липсват медицински документи, удостоверяващи твърдяното от ищеца тежко здравословно състояние и причинни-следствената му връзка с пътнотранспортното произшествие.
Обстоятелството, че ищецът е приет за болнично лечение, не сочи по категоричен начин, че същият е имал обективните медико-биологични белези, налагащи това лечение. Ако приемем, че е имало световъртеж, то той би могъл да е от внезапния страх, който всеки един от участниците в ПТП-то е изпитал и който се отразява по различен начин на всяка една психика. В медицинските документи няма данни за настъпили усложнения, както и за намалена работоспособност на ищеца. Същият е изписан в добро общо физическо и психическо, състояние след 5 - дневен престой в болницата. Няма обективни медицински данни за състояния на тревожност, безсъние и депресивно разстройство. Липсват данни за проведено амбулаторно проследяване на състоянието на ищеца след изписването му, както и данни за регистрирани посещения на ищеца на изписаните му контролни прегледи в болницата с цел наблюдаване на оздравителния процес. Счита бездействието на ищеца в това отношение за неполагане на дължимата грижа за здравето си и неполучаване на необходимата, своевременна и адекватна медицинска грижа. Ако същият е получил твърдените увреждания е следвало да положи грижа за тяхното лечение.
Доказателства за проведено амбулаторно и домашно лечение няма, а няма и такива твърдения.
Оспорва описаните страдания и неудобства, по вид и период през който са търпени, интензитета на болките и тежестта на страданията, които е преживял ищецът, доколкото с исковата молба не са представени доказателства за тях. Счита, че не всички описани страдания - нарушения на съня, нарушения на апетита, тревожност и рецивидиращо депресивно разстройство са налични и се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което не може да се ангажира отговорността на ответника за тях. При липсата на медицински документи счита, че описаните страдания не са преживени от ищеца.
Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение поради липсата на доказателства. Исковете предмет на съдебното производство са предявени по реда на чл.432 ал.1 КЗ.
Видно от представените с исковата молба писма от ЗД „Бул Инс”АД изрично е заявено, че ищецът следва да се представи влязъл в сила акт, доказващ отговорността на водача, управлявал застрахованото МПС, че ответникът не е в риск Гражданска отговорност и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение. В представения Констативен протокол за ПТП, в частта му и по отношение на съдържанието му, липсва описание на механизма на настъпване на ПТП. Липсва и план схема на настъпване на ПТП. С оглед гореизложеното застрахователят се е възползвал от разпоредбата на чл.496 ал.4 КЗ. В случая, има данни за това, застрахователя да е изисквал конкретни документи по реда на чл.106 КЗ, които да не са му били представени и които да са от съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията.
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3, или от изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Именно поради това лихва се дължи най-рано от датата на предявяването на исковата молба в съда. С действията си увреденото лице е поставило ответника във фактическа невъзможност да определи размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за изплащането му в законовия 3 месечен срок. Изискването за надлежно сезиране на застрахователя не е спазено, а е подадена една бланкетна извънсъдебна претенция, без никакви доказателства, които да подкрепят изложеното в нея и с цел единствено да изтече законовия срок за произнасяне по направените с нея искания. Целта на ищеца е била образуване на дело, което да натовари ответника и с други суми освен претендираното обезщетение.
Изрично оспорва размера на предявеният иск за неимуществени вреди, като считам същият за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост.
При условията на евентуалност, ако се докаже,че е налице вина на водача на лек автомобил Ауди с per. № *** и възникне основание за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите вреди. Съпричиняването се изразява в нарушаване на правилата за движение по пътищата - пътуване без предпазен колан. Съпричиняване относно неправилно или несвоевременно проведено лечение.
Вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, а резултат от случайно деяние според дадената в чл.15 НК дефиниция.
Алтернативно, счита, че обезщетението за конкретните вреди, настъпили в резултат на ПТП определени по справедливост и само за тези, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП е значително по-ниско от претендираното. Определеното от съда обезщетение следва да се намали с определния процент на съпричиняване в размер на 80% от страна на ищеца.
Разпечатката съдържа 43 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09f95ea0-f667-4e62-87c2-cb917e956eb8