Решение № 260102 от 21.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260102 гр.Пловдив, 21.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският районен съд, XXV н.с., в публичното заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, двадесет и пети наказателен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ при секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6320/2020г. по описа на ПРС, XXV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 518279-F545211 от 16.06.2020 г. на *****,,Обслужване‘‘ в ТД на НАП П. с което на Е.Ф.‘‘ ООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпратил представител и не депозира становище.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че същото като данъчно-задължено лице по ЗДДС при осъществяване на дейността си е нарушило разпоредбите на ЗДДС, като не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП П. в законоустановения 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева за последните дванадесет месеца преди текущия, съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Облагаемият оборот на лицето за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. е бил в размер от 59 544,02 лева и заявлението за регистрация е трябвало да бъде подадено до 07.02.2020 г., включително. Същото било подадено в ТД на НАП Пловдив на 09.03.2020 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 163912001081384. Нарушението било извършено на 08.02.2020 г. в гр. Пловдив и било констатирано при извършване на проверка в ТД на НАП Пловдив за установяване на наличие на условия за регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по чл. 50 от ДОПК с № **********/20.03.2020 г.

****

Б.Ч. не беше разпитана в хода на съдебното следствие, доколкото процесуалният представител на жалбоподателя заяви, че не държи на неговия разпит, тъй като признава описаната от нея фактическа обстановка и излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

От

АУАН с № F545211 от

07.05.2020 г. се установява, че в него е посочено, че ,,облагаемият оборот на лицето за периода от 01.12.2019 г. – 31.01.2020 г. е бил 59 544,02 лева и заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено до 07.02.2020 г., включително‘‘.

По този начин е налице разминаване между наказателното постановление и АУАН, изразяващо се в посочване на различни периоди в които е достигнат облагаемият период. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е в насока, че преди достигане на оборот от 50 000 лева за период от 12 месеца, данъчно-задълженото лице е длъжно да подаде заявление за регистрация по ДДС. В конкретния случай в АУАН периодът е по-дълъг от 12 месеца, а именно 14 месеца, поради което се достигна до извод, че същият е увеличен и така е възможно да не е било необходимо да се подаде заявление за регистриране по ДДС. С АУАН се поставя началото на административно-наказателното производство, като това е първият момент в който санкционираното лице се запознава с обвинението. Посочването на различен период в акта е съществено нарушение, доколкото дружеството жалбоподател не е в състояние да разбере защо е било санкционирано, доколкото не става ясно кой е инкриминираният период, дали е от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г., или е 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. След съставянето и връчването на АУАН, нарушителят има възможност да подаде възражения в 3-дневен срок. Поначало наказателното постановление би могло да се издаде и при допуснато нарушение при съставянето на АУАН, при условия обаче, че нарушението и идентификацията на жалбоподателя са безспорно установени. Никъде, обаче в наказателното постановление не е посочено, че същото се издава при допуснато нарушение в акта и едва с неговото връчване нарушителят е бил в състояние да разбере защо е бил наказан. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакувания акт.

В случай, че се приеме посоченото нарушение да не е от категорията на съществените, Съдът е на мнение, че има извършено нарушение от дружеството жалбоподател, доколкото е такова по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. В действителност за периода 01.02.2019 г. – 31.01.2020 г. е бил достигнат оборот в размер от 59 544,02 лева, като задължението за подаване на заявление за регистрация е бил до 07.02.2020 г., включително и по този начин деянието е било извършено на 08.02.2020 г. Размерът на санкцията е правилно определен и е в размер на минимума предвиден в закона от 500 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора, въззиваемата страна трябва да бъде осъдена да заплати разноските извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. В случая е налице Договор за правна защита и съдействие в който е посочено, че последното е в размер от 300 лева, което ще бъде платено по банка. Налице е и копие от банково нареждане.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, следва да се отмени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление №

518279-F545211 от 16.06.2020 г. на *****,,Обслужване‘‘ в ТД на НАП П. с което на Е.Ф.‘‘ ООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер

ОСЪЖДА

Национална агенция по приходите да заплати на Е.Ф.‘‘ ООД с ЕИК: ********* разноски по делото в размер от 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ вярно с оригинала

М.Т.