Определение № 2368 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2368 гр. София, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502263 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищеца П. Н. В. срещу определение № 7150/09.04.2025 г., постановено по гр. д. № 9810/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, в частта, с която производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на АССГ. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като неправилно решаващият съд е приел, че ответникът е действал като административен орган и действията му са административни. Поддържа, че ищецът не е заявил такива фактически твърдения, а са изложени твърдения за незаконни, престъпни действия от ответника в съучастие с подчинен служител, от които са настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Поддържа, че исковата претенция е за непозволено увреждане. Изготвеният от ответника сигнал до главния прокурор не съставлява административен акт. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред СГС е образувано въз основа на искова молба, депозирана от П. Н. В. срещу ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“, за заплащане на сумата от 100 000 лв., част от общо дължимата сума от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.05.2020 г. до 15.04.2024 г. Твърди, че работил при ответника повече от 15 години до 1 началото на 2020 г., когато заемал длъжността директор на „Оперативнотехническа“ дирекция. На 08.05.2020 г. Г. С. – служител в „Оперативнотехническа“ дирекция, е подал устен доклад, че ищецът е искал да предаде секретни документи на ЦРУ, а на 11.05.2020 г. е депозирал докладна записка за това. На същата дата председателят на ДАР изпратил жалба до главния прокурор, което довело до извършени спрямо него процесуални действия, описани в исковата молба – призоваване на 02.06.2020 г. за справка, извършване на личен обиск, извършване на претърсване и изземване в дома му, призоваване във Военна прокуратура и убеждаването му да стане свидетел явна и тайна самоличност по т. нар. „президентско дело“, което отказал.

Твърди, че спрямо него започнал институционален тормоз, представляващ престъпна злоупотреба с право. Жалбите му до ВСС и горестоящи прокуратури били оставени без разглеждане. На 16.06.2020 г. му било повдигнато обвинение по чл.357, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.1 НК, като му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа по пр. пр. № 562/2020 г., ДП № 28-С по описа на ВОП. Бил задържан 8 дни, след което мярката му била променена в „домашен арест“, продължил 108 дни до 09.10.2020 г., заменена с парична гаранция от 5 000 лв. В продължение на 18 месеца му била наложена забрана за напуска страната На 30.06.2020 г. му бил отнет достъпа до секретни материали, поради което била блокирана възможността му да си намери работа в държавната администрация. След обжалване ДКСИ отменила отнемането на достъпа. Незаконните обвинения и наложените му ограничения и мерки за неотклонение провалили започнатия от него курс по компютърни мрежови системи в СУ „Св. Климент Охридски“.

Поради наложените му мерки за неотклонение не могъл да се снабди с нови средства за комуникация, тъй като при обиските са му били отнети компютри, лаптоп и др. по искане на ВОП му била извършена проверка на НАП, която продължила 9 месеца. На 10.02.2023 г. му било повдигнато допълнително обвинение по чл.104, ал.1, пр.2 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 НК – за шпионаж в полза на ЦРУ. ВОП прекратила частично производството по обвинението по чл.357 НК, като е останало висящо производство по чл.104 НК. На 29.08.2023 г. ВОП внесла във Военен съд секретен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.104, ал.1, пр.2 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 НК. На 15.04.2024 г. пр. пр. № 562/2020 г., ДП 28-С/2020 г. по описа на ВОП било прекратено поради липса на престъпление. Постановлението влязло в сила. В резултат от обвиненията в предателство на родината, която защитавал цял живот, инспирирани от председателя на ДАР и подчинения му служител, претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба.

С определение от 30.08.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е определил на ищеца едноседмичен срок, в рамките на който с писмена молба, с препис за другата страна да уточни срещу кого насочва иска – ДАР, Прокуратура на Република България, доколкото се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение, за което впоследствие образуваното наказателно производство е прекратено – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДВ; в случай, че насочва иска срещу ДАР, да уточни интереса си от предявяването му срещу последния, като посочи кои са незаконосъобразните действия или бездействия, от които твърди да е претърпял вреди и от кое лице твърди да са извършени.

В рамките на определения срок ищецът е депозирал молба, с която е 2 уточнил, че ответник по делото е ДАР. Действията на председателя на ДАР и подчинените му служители са довели до повдигането на обвинение и прекратяването на наказателното производство. незаконните действия на председателя на ДАР са следните – председателят на ДАР А. А., с помощта на подчинения си служител на „Оперативно-техническа“ дирекция Г. С., създавал организация и документи – официална докладна записка от Г. С. до председателя на ДАР, както и устен доклад, според които ищецът искал да предаде секретни документи на ЦРУ. На 11.05.2020 г. председателят на ДАР изпраща писмена жалба до главния прокурор въз основа на тази записка, която довела до описаните в исковата молба действия. Противоправните действия са извършени спрямо ищеца от председателя на ДАР А. А..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че срещу Прокуратурата на Република България се водело дело с идентичен предмет – основавало се на същите фактически твърдения и формулирано същото искане към съда. По този начин ищеца претендира обезщетение за едни и същи вреди от две различни институции.

Описаният в исковата молба сигнал от 11.05.2020 г. е подаден от председателя на ДАР на основание чл.205, ал.2 НПК, съгласно който длъжностните лиза са задържани да уведомят незабавно органите на досъдебното производство, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер. Поддържа, че ответникът не носи отговорност за действия на органи и лица, които не са нейни служители, както и не носи отговорност за свои служител, ако той не е изпълнявал задължения или упражнявал права, възложени от ЗДАР или актове, свързани с неговото прилагане. Оспорва наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. На 17.01.2020 г. ищецът е подал заявление за напускане на ДАР. Разрешението му за достъп до класифицирана информация е било валидно до 30.06.2020 г. – до 6 месеца след прекратяване на служебното правоотношение.

С определение от 31.03.2025 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание.

С определението в обжалваната част съдът е прекратил производството делото и го е изпратил на АССГ. Решаващият съд е приел, че исковете, предмет на делото, подлежат на разглеждане по реда на чл.203 АХК, тъй като са за вреди, причинени от действия на служител и директор на ДАР, които действат като административен орган и действия им са административни по своята правна природа. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи, които са административни по своята правна природа, а подсъдни на администативните съдилища, на основание чл.1, ал.2 ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.6 АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде съдът надлежно сезиран с разглеждането и решаването на възникнал правен спор, ищецът, като инициатор на производството, следва точно да очертае спорното право. В нормата на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК законодателят е регламентирал изискванията за редовност, на които следва да отговаря исковата молба, за да може същата валидно да сезира съда. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да провери редовността на исковата 3 молба, с която е сезиран, съгласно нормата на чл.129, ал.1 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на някое от тези императивни изисквания, съдът дава едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

В случая решаващият съд е извършил преценка относно редовността на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, като е дал ясни и точни указания на ищеца.

В изпълнение на дадените указания ищецът е уточнил фактическите обстоятелства, на които основава исковата си претенция. Въз основа на нея се налага изводът, че ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата, във връзка с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа.

В исковата молба, както и в депозираната молба – уточнение не са заявени фактически твърдения, че процесните неимуществени вреди са претърпени от ищеца във връзка незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица, които са служители на ответника, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Фактическите твърдения на ищеца са свързани с извършване на действия на описаните от ищеца служители на ответника, които страната поддържа, че са незаконни, в пряк резултат от които ищецът търпи неимуществени вреди (определение № 441/21.03.2014 г. по гр. д. № 6817/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО). Позоваването на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба на отнет достъп до класифицирана информация не може да обоснове различен извод, тъй като този факт е заявен като последица от незаконно подадения сигнал до главния прокурор срещу ищеца, от който ищецът търпи неимуществени вреди, за които претендира обезщетение по делото.

По изложените съображения и доколкото с предявената искова молба ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата във връзка с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, спорът подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес по чл.124 ГПК и сл., а не е по реда на чл.203 АПК.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, определението в обжалваната част следва да се отмени, като делото следва да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7150/09.04.2025 г., постановено по гр. д.

№ 9810/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която производството делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на АССГ.

ВРЪЩА гр. д. № 9810/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 4

4 състав, за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5