Определение № 1093 от 19.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. Велико Търново, 19.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, чрез пълномощник ЮК С., против Определение №202/02.05.2025г., постановено по Гр.д.

№777/2024г. по описа на РС – Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез пълномощник ЮК С., за изменение на Решение №43/12.03.2025г. по гр.д.№777/2024г. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на адв.Д. М. от 480лв. на 240лв., като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид наведените от жалбоподателя доводи, на базата на които същият счита, че следва да бъде намалено присъденото по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение. Счита, че определеното по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 480лв. с вкл. ДДС на пълномощника на ищеца е прекомерно, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото с предмет иск, по който е формирана трайна съдебна практика, по което предявеният иск, предмет на делото е един с ниска цена на иска от 15,11лв., проведени са две СЗ, събрани са единствено писмени доказателства, между страните по делото не е имало спор по фактите, поради което делото не представлява правна и фактическа сложност. Твърди се, че срещу дружеството – жалбоподател има заведени множество висящи искови производства от различни ищци, чрез процесуален представител именно адв.Д. М., което поставя въпроса налице ли е злоупотреба с право. Сочи се, че безплатната правна защита не представлява отговорност за разноски на основание чл.78 ГПК, поради което следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, предоставил безплатна правна помощ. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като го намали от 480лв. с вкл. ДДС на 200лв. с ДДС.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от адв.Д. В.

М. от АК – Пловдив, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена по развити доводи.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по Гр.д.№777/2024г. по описа на РС - Свищов е образувано по предявен от ищеца В. М. Б., чрез пълномощник адв.Д. М., против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 100лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от ИМ до окончателното изплащане. В срок е подаден писмен отговор на ИМ от ответника, с който предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 100лв., представляваща недължимо платена по Договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023г., е оспорен изцяло като неоснователен и недоказан. Ответникът не е оспорил факта на сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023г., оспорил е, че по негова сметка е постъпила от ищеца сумата от 100лв. за възнаграждение за предоставеното поръчителство, с довод за постъпила на това основание сума в размер на 15,11лв. С писмено становище от 07.01.2025г. ищцата, чрез адв.Д. М., е поискала насроченото първо СЗ по делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, както и е предявила искане по чл.214 ал.1 ГПК за допускане изменение /намаляване/ размера на предявеният иск от 100лв. на 15,11лв., като за разликата над 15,11лв. до 100лв. е направила оттегляне на иска, изложила е кратки доводи по съществото на спора и пространни такива относно размера на следващото се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. На 07.01.2025г. ищцата, чрез адв.Д. М., е подала молба по чл.192 ал.1 ГПК. Първоинстанционното дело е разгледано в рамките на проведени две съдебни заседания, в които ищцата не се е явила нито лично, нито чрез представител, преди второто СЗ е постъпило идентично становище от ищцата от 26.02.2025г. с предходното такова от 07.01.2025г., по делото са събрани само писмени доказателства. С протоколно определение от 06.03.2025г. по ГД №777/2024г. по описа на РС – Свищов на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение /намаляване/ размера на предявеният иск от 100лв. на 15,11лв.

С постановеното първоинстанционно решение №43/12.03.2025г. е уважен изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 15,11лв., необжалвано от страните и влязло в сила в тази му част, както и е осъден ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца – адв.Д. В. М. от АК - Пловдив сумата от 480лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение. С подадена в срок молба по чл.248 ал.1 ГПК ответникът е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени по чл.38 ал.2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като същото бъде намалено от 480лв. с вкл.ДДС на 200лв. с ДДС, поради прекомерност, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд. С подаден в срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор на молбата по чл.248 ал.1 ГПК адв.Д. М. е оспорил същата като неоснователна по развити доводи.

С обжалваното Определение №202/02.05.2025г., постановено по Гр.д.№777/2024г. по описа на РС – Свищов, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез пълномощник ЮК С., за изменение на Решение №43/12.03.2025г. по гр.д.№777/2024г. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на адв.Д. М. от 480лв. с вкл. ДДС, на 240лв.

За да постанови този правораздавателен резултат, РС е посочил, че определеното по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв.Д. М. е в минимален размер, визиран в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразен е с фактическата и правна сложност на делото, с извършения от адвоката труд, и няма основание да се коригира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като съображенията за това са следните:

2

В процесният случай адв.Д. М. – АК – Пловдив, е оказал на ищцата безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА и доколкото с първоинстанционното решение насрещната страна е осъдена за разноски са налице предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Д. М.. Преценката на съда относно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено в случая по реда на чл.38 ал.2 ЗА за осъществената от адвоката на ищцата защита по делото следва да се основава на действителната фактическа и правна сложност на делото, като бъдат съобразени видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената от адвоката работа, процесуалните усилия на защитата, обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа и зачитайки действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

Съдът, при преценката, досежно справедливия и обоснован размер на следващото се на адв.Д. М. – АК – Пловдив адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА съобрази, че първоинстанционното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, доколкото между страните по делото не е бил налице спор по фактите, по предмета на делото е формирана трайна съдебна практика, делото е разгледано в рамките само на две проведени открити съдебни заседания, в които ищцата не се е явила лично, нито е представлявана от оказалия й безплатна адвокатска помощ адвокат, осъществил защитата й по делото чрез подадени две идентични писмени становища, по делото са приети само писмени доказателства и не е бил налице спор по релевантните факти. Съдът съобрази, че цената на предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предмет на делото, след допускане по реда на чл.214 ал.1 ГПК на изменение /намаляване/ размера му от 100лв. на 15,11лв. е изключително ниска. Съдът при преценката относно размера на следващото се на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА съобрази и видът и количеството на извършената от адв.Д. М. работа по защита на ищцата в първоинстанционното производство, свеждаща се до изготвяне на ИМ и осъществена защита по съществото на спора само чрез идентични две писмени становища, инкорпориращи и молба по чл.214 ал.1 ГПК, и подаване на молба по чл.192 ал.1 ГПК, както и че усилията на адвоката по обосноваване размера на следващото му се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА значително надхвърлят положените от него усилия по защита във връзка с предмета на спора. С оглед изложеното и при съобразяване ниската фактическа и правна сложност на делото, изключително ниския защитим материален интерес от 15,11лв. и видът и количеството на извършената от адвоката работа и че в случая положените от същия процесуални усилия не са големи, съдът счита, че присъденото от първоинстанционният съд в случая адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА от 480лв. с вкл. ДДС, макар и да е в минималния такъв, визиран в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., се явява прекомерно, поради което и доколкото съгласно решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан в преценката за размера на адвокатските възнаграждения от минималните размери, определени в Наредба №1/09.07.2004г., следва да бъде намалено до размер от 240лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение, който съдът счита, че в конкретният случай е справедлив и обоснован.

С оглед изложеното, частната жалба е основателна, респективно, обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 ГПК е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което постановеното по гр. д. № 777/2024г. на Районен съд - Свищов Решение №43/12.03.2025г. бъде изменено в частта за разноските по чл.38 ал.2 ЗА, с която „Ай Тръст“ ЕООД – град София е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. сумата от 480.00 лева, с включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат, като същото следва да бъде редуцирано - намалено на сумата от 240.00 лева с включен ДДС.

3

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №202/02.05.2025г., постановено по Гр. д. №777/2024г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД – град София против Решение №43 от 12.03.2025г. по гр.д. № 777/2024г. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА на адв. Д. М. от 480.00 лева на 240.00 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: