Решение № 712 от 14.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20222100101846 по описа за 2022 година Делото е образувано по исковата молба на А. К. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Раковски № 2, адв. Станко Кралев срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София 1061, бул. Витоша № 2, с адрес за призоваване: Окръжна Прокуратура Бургас, прокурор Дамянова.

Видно от изложеното от ищеца в исковата му молба, същият претендира от ответника сумата от 26 000 лева-частичен иск от общо дължима му сума от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на досъдебно производство в разумен срок, ведно със законна лихва върху търсеното обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

Ищецът излага следната фактология:

В началото на 2018 год. при разговори с лицето А.В.А., ЕГН 1

********** реших да му предоставя в заем 67 650 лева. Сумата предоставих на три пъти: на 23.05.2018 год.; на 04.06.2018 год. и на 30.06.2018 год. в гр. Бургас. Между нас бе сключен устен договор за предоставяне на паричния заем, който следваше да върне в едномесечен срок от поискването му. Изпратих му предизвестие, което бе подписано от него на 07.07.2018 год., следователно парите трябваше да бъдат върнати до 07.08.2018 год.. Срокът не беше спазен и след многократни опити да сиполуча парите обратно сключихме нотариално заверен договор per. № 4191/14.09,2018 год. при нотариус А. Дичева, според който парите трябваше да бъдат върнати до 25.09.2018 год. От този момент нататък, повече връзка с лицето А.В.А., ЕГН:********** не можах да установя. Считайки, че съм измамен от А. подадох жалба вх. № 9186/19.10.2018 год. до Районна прокуратура - Бургас. Със съобщение изх. № 9186/2018 от 21.12.2018 год, бях уведомен, че на 20.12.2018 год. е образувано досъдебно производство за това, че на 23.05.2018 год., на 04.06.2018 год. и на 30.06.2018 год., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил у мен заблуждение и с това ми причинил имотна вреда в размер на 67 650 лева - престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Ищецът твърди, че въпросното досъдебно производство не е разгледано и приключено в разумни срокове, с което са м у причинени въпросните неимуществени вреди-чувства се обезверен, че А.В.А. ще бъде наказан и че някога ще си получи парите, като покупателната им стойност след четири години е значително намаляла. Ищецът твърди, че е накърнено чувството му за справедливост и доверието му в държавата с оглед забавяне на делото. Същият твърди, че живее в безпокойство и несигурност. Ищецът излага, че съгласно практиката на европейския съд, продължителността на досъдебното производство по презумпция води до причиняване на вреди-притеснения и безпокойство за неговото развитие и изход. С оглед на така 2 изложеното се иска обезщетяване на така причинените му от забавянето на досъдебното производство вреди, ведно със законна лихва и разноски.

Ответникът счита предявената претенция за неоснователна на посоченото основание и в посочения размер. Твърди се, че ищецът няма качеството на пострадал от досъдебното производство, както и не се установяват настъпили вреди за същия от него. Твърди се, че не е налице твърдението за несистемно и неритмично провеждане на досъдебното производство, както и липсва бездействие на разследващите органи за голям период от време. Ответникът описва всички извършвани по делото процесуални действия, с оглед доказване на ритмично воденe на наказателното производство.

Иска се отхвърляне на предявената претенция като неоснователно, а при становище на съда, че същата е, се счита, че е прекомерен заявения размер на търсеното обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По фактологията съдът намира следното:

Съдът намира за безспорно установено по делото, че в резултат на сигнал от ищеца до органите на МВР от 05.11.2018г. е образувана преписка с вх № 251000-23819/2018г. на Първо РУ-Бургас и БРП № 9186/2018г. и е образувано досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, което досъдебно производство е спряно. Видно от приложеното по настоящото дело досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, същото касае установяване или не на извършено престъпление от общ характер срямо ищеца по настоящото дело от лицето А.В.А..

Разследващите органи са приели, че са налице достатъчно данни, че на 23.05.2018г., 04.06.2018г. и на 30.06.2018г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, А.В.А. е възбудил у ищеца А. К. А., с ЕГН ********** заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в 3 размер на 67 650 лева. Така описаното деяние съставлява престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

От гражданско правна гледна точка, самият ищец твърди, че е дал в заем на А.В.А. на три различни дати обща парична сума в размер на 67 650 лева, с уговорката сумата да му се върне в едномесечен срок от поискването и от заемодателя. Ищецът твърди, че договорите са сключени в устна форма, като заемополучателят е следвало да върне заемната сума до 07.08.2018г. Поради неспазване на този срок, страните са сключили нотариално заверен договор от 14.09.2019г. с определяне на нов срок за връщане на заема до 25.09.2018г. Така твърдяната фактология по предоставяне на заеми, се установява и от представения и неоспорен от страните нотариално заверен договор от 14.09.2019г., в който заемополучателят е признал изложените обстоятелства.

Съдът приема и за неспорно по делото, че дадените от ищеца пари в заем, не са му върнати от лицето А.В.А..

С оглед изложената фактическа обстановка по правото съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2 б, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като видно от изложеното от ищеца същият твърди, че за него са настъпили вреди в резултат на неразглеждане в разумни срокове на досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас. Както вече беше описано във фактическата обстановка, така образуваното досъдебно производство, касае установявне или не на извършено престъпление „измама“ по отношение на ищеца по настоящото дело, която се изразява в имотната му загуба от невръщане на дадената от него на лицето А.В.А. парична сума в размер на 67 650 лева. За да основателен иска, по делото следваше да се докаже, че ищецът има качеството на 4 пострадало лице от това престъпление, което е предмет на установяване в наказателното дело, за което дело се твърди, че не се движи в разумни срокове. Освен това ищецът следва да докаже настъпили вреди от това неразумно проточило се наказателно дело и тяхната връзка с това забавяне.

Безспорно в съдебната практика, например решение № 140 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2021 г., III г. о., ГК, решение № 72 от 1.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2021 г., III г. о., ГК, решение от 12.02.2004 г. на ЕСПЧ по делото П. срещу Франция (Р. v.

France) по жалба № 47287/1999 г., е прието, че разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. вр. чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, дава възможност на едно лице, което е пострадало от престъпление да търси вреди в гражданско правен аспект от бавно правосъдие в аспекта на цитираната конвенция. Нуждата от формиране на съдебна практика по подобни казуси следва от факта, че самата разпоредба на Конвенцията, визира, че в правото на справедлив съдебен процес се включва възможността всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, да има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Тъй като се говори за справедлив процес, включващо и времетраене на същия, по отношение на дело, касаещо това лице, следваше да бъде постановена практика, дали в това понятие се включва и пострадалото лице от едно престъпление. Така цитираните съдебни решения, които се споделят и от настоящия съдебен състав, сочат на това, че пострадалото лице от едно престъпление може да търси вреди от движещото се наказателно производство, ако защитата на неговите граждански права са в тясна връзка с наказателното производство. Съдът намира, че по настоящото дело, ищецът не доказва налиичието на такава връзка между 5 движението на наказателното производство и защитата на неговите граждански права, което прави неоснователна претенцията му само на това основание. Видно от изложената по делото фактология, нарушението на гражданските права на ищеца се състои в това, че същият не е могъл да получи обратно дадените от него в заем пари на едно лице. За да претендира, че наказателното дело, което се движи според него в неразумни срокове, е от значение на защитата му на гражданското му право да може да получи обратно дадената в заем сума, трябва да е видно, че досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, по някакъв начин, ще способства за връщане на заемната сума в патримониума на ищеца.

Съдът намира, че липсва такава корелация между наказателното дело и защитата на гражданските права на ищеца. Ищецът няма нужда от наказателното производство нито за установяване на лицето, което му дължи паричната сума, нито пък в това производство ще бъде осъдено това лице да върне сумата на ищеца. Видно е, че ищецът разполага с достатъчно доказателства за защита на гражданските си права във връзка със сключените от него договори за заем, по гражданско правен ред и евентуалното постановяване на присъда, с която А.В.А. бъде признат за виновен, че е измамил ищеца, няма тясна връзка със защита на правото му да получи сумата, която е дал в заем.

Следователно ищецът не установи по делото, наказателното производство, което според него се разглежда забавено, да има пряко отношение за удовлетворяване на гражданските му права и искът му за обезщетяване на вреди от наказателното производство е неоснователен. Усещания на ищеца, че е обезверен от факта, че А.В.А. няма да бъде наказан, което е довело да накърняване на чувството му за справедливост и загуба на доверие в държавата, следва да са свързани с възможност за защата на правата му в досъдебното производство. В противен случай би се стигнало до дублиране на задачите на държавата, поставени в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от НПК и би се дало възможност на всяко лице, пострадало от престъпно 6 посегателство, да иска обезщетение за всяко водено наказателно производство.

С оглед неоснователността на иска ищецът няма право да му бъдат присъдени разноските, направени по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. К. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Раковски № 2, адв. Станко Кралев срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София 1061, бул. Витоша № 2, с адрес за призоваване: Окръжна Прокуратура Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева-частичен иск от общо дължима му сума от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на досъдебно производство № 15/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас в разумен срок, ведно със законна лихва върху търсеното обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.