Решение № 15876 от 03.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15876 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110135260 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ за сумите от: 5924,46 лева (пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и 46 стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в гр.

Пловдив по щета № ведно със законна лихва за период от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 755,43 лева (седемстотин петдесет и пет лева и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.12.2020 г. до 28.03.2022 г., както и държавна такса в размер на 133,60 лева (сто тридесет и три лева и 60 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 5909,46 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, както и лихва за забава за периода от 25.12.2020 г. до 1

28.03.2022 г. в размер на 755,43 лв. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва механизма на ПТП и размера на определеното обезщетение.

Оспорва, че ищцовото дружество е извършило плащане по процесната щета, като твърди, че не са представени доказателства за установяването на този факт. Счита, че водачът на застрахования при него автомобил не е виновен за причиненото ПТП.

Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Оспорва и претендираното обезщетение за забава. В условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, застраховано при ищеца, поради което моли обезщетението да се намали. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.09.2022 г., приет за окончателен и изменен в проведеното открито съдебно заседание от 24.11.2022 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско на МПС”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, налице ли е съпричиняване, изплатено ли е застрахователно обезщетение по процесната щета, както и размера на вредата.

За да е материално легитимиран да предяви процесните искове, застрахователят трябва да е платил обезщетението по договора за имуществено застраховане. С отговора на исковата молба ответникът оспорва извършеното плащане, като оспорването е конкретизирано с това, че приетото по делото платежно нареждане касае различни щети, образувани при ЗАД „Армеец“ АД, но не и за процесната /т. 2.3 от отговора/. Така направеното оспорване е неоснователно. Видно от представеното по 2 делото преводно нареждане с номер П22102350, на 10.11.2020 г. ищцовото дружество е заплатило в полза на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД сумата от 11623,70 лева. Като основание за превода е посочено: „по щети № 10020030118390/26020030103774“.

Втората посочена щета е именно процесната, за която са представени редица съставени документи при ищеца: опис на щета, опис – заключение по щета, доклад по процесната щета, възлагателно писма, което да послужи пред „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, приемопредавателен протокол, издадена фактура. Неоснователно ответникът сочи, че плащането не касае процесната щета. Видно от платежното нареждане плащането касае две щети, втората от която е процесната, като последните две цифри от нея са пренеси на втория ред от платежното нареждане – „още пояснения“. Издаденото платежно нареждане от застрахователя е достатъчно, за да удостовери предприетото от последния плащане, при положение, че не се оспорва, че сумата действително е достигнала до кредитора, каквото оспорване от ответника не е направено – в този смисъл: Решение № 29/07.05.2008 г. по т.д. № 535/2008 г. на II т.о. на ВКС, Решение № 12/25.02.2010 г. по т.д. № 181/2009 г. на II т.о. на ВКС, Определение № 70/30.03.2022 г. по ч. гр. дело № 4384/2021 г. на II г.о. на ВКС, Определение № 400 от 9.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г., І т. о. на ВКС и др. Ето защо, съдът намира, че ищецът е доказал извършеното плащане на обезщетението на застрахования при него водач по застраховка “Каско” и поради това се е суброгирал в правата му, респ. за него е възникнало регресното право.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвал в ПТП, както и на трето лице – очевидец на инцидента.

От показанията на свидетеля Ю. Р. Ю. – водач на автомобил „Фолксваген“, с рег.

№, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, се установява, че последният няма конкретни спомени за процесното ПТП.

Сочи, че се завъртял и ударил друг автомобил, марка „Мерцедес“. Сочи, че заедно с водача на другия автомобил, съставили двустранен протокол за ПТП.

От показанията на свидетеля Х. А. Х. – водач на увредения лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № РВ0002ХТ, застраховат по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, се установява, че бил паркирал автомобила си правилно в района на пицария „Сенди“ в гр. Пловдив, когато от кръстовището с „МакДоналдс“ излязъл микробус с кърджалийска регистрация, който направил забранена маневра за завой и ударил паркиралия му автомобил. Сочи, че били увредени бронята, фара и калника на автомобила. Двамата водачи съставили двустранен констативен протокол за ПТП.

От показанията на свидетеля Меджет АлХ. – очевидец на процесното ПТП, се установява, че увреденият автомобил „Мерцедес С 350“ бил паркирал на разрешено за това място, докато водачът на „Фолксваген“ навлязъл в забранен за движение участък.

Видимостта в участъка била добра, тъй като се осветявала от поставените осветителни тела от намиращата се до него пицария. Мерцедесът бил паркиран по начин, по който не създавал ограничения в движението, имало коли както пред него, така и зад него и не пречил на движението.

Показанията на свидетелите не са противоречиви относно механизма на ПТП, като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП е предприетата маневра завой наляво от водача на товарен автомобил „Фолксваген“, при което 3 реализирал ПТП с паркиралия от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес С 350“.

Отразено е, че от страна на водача на товарен автомобил „Фолксваген“ имало поставени два пътни знака – Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г2 – „Движение само надясно след знака“.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 5419,28 лева, а с коефициент на оригинални части К=0,7 – в размер на 3485,68 лева. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е уточнил, че разликата в цената е само по отношение в цената труда, доколкото в първия случай е взета предвид цената на труда в официален сервиз, а във втория случай не. Към датата на застрахователното събитие е отразено, че увреденият автомобил е бил с експлоатационен срок от 3 години, 5 месеца и 10 дни.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на действителните вреди – 5419,28 лева, както и сумата от 15 лева ликвидационни разноски. За да вземе предвид посочената от вещото лице сума, необходима за отстраняване на щетата в официален сервиз на марката на автомобила, съдът съобрази разпоредбата на т. 71 от приложимите общи условия на застраховка „Каско“ при ищеца, при частична щета на застраховано МПС, което към датата на начало на застраховката е на възраст до 4 години, считано от датата на първа регистрация застрахователното обезщетение се определя по един от посочените в разпоредбата начини, първият от които е по представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в Република България. Към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатационен период от 3 години, 5 месеца и 10 дни, поради което застрахованият е имал право отстраняването на щетата на същия да бъде извършено в официалния сервиз на автомобилната марка в България.

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.