Решение № 261174 от 05.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№261174 гр. Пловдив, 05.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14413 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р.Н.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2836/04.04.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5229/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, както следва: 970, 56 лв. – главница по 16 броя погасителни вноски за периода от 25.12.2017 г. до 30.03.2019 г., по договор за стоков кредит ***, сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД; сумата от 245, 07 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2017 г. до 30.03.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Допълнително споразумение от ***към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, както и за установяване на вземането в размер от 87, 47 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.12.2017 г. до 03.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Допълнително споразумение от ***към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника, които са индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол от ***За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с изпратени уведомителни писма от цесионера в качеството му на упълномощен представител на цедента, изпратени до длъжника, но върнати в цялост с отбелязване “непознат” и “върната пратка”. Счита, че длъжникът следва да се счита за редовно уведомен за прехвърляне на вземането, тъй като уведомленията са изпратени на последния, посочен в договора за кредит адрес, като съгласно клаузата на Раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя адрес, се считат за с връчени. Прилага уведомлението към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че на ***ответната страна сключила с „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № ***, по силата на който кредиторът се задължил да отпусне на длъжника стоков кредит в размер на 1 066, 46 лв. за закупуване от търговеца “Технополис България” ЕАД на следните стоки: мобилен телефон “***” на стойност от 379 лв.; хладилник/фризер “***” – на стойност от 519 лв.; гаранция с цена 70 лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 98, 46 лв. Поддържа, че в т. 3 от Договора е установено, че сумата по кредита се усвоява еднократно чрез превеждането й на търговеца, а сумата по застраховката – по сметката на застрахователя. Твърди, че за сключване на договора е издадено уведомително писмо до търговеца, в което длъжникът е декларирал, че е получил стоката. За стоката са издадени фактури от страна на търговеца и застрахователен сертификат от страна на застрахователя. Бил установен фиксиран годишен лихвен процент от 40, 16 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Сочи, че общият размер на договорната лихва е от 360, 48 лв., а на плащанията по кредита – от 1 426, 94 лв. Твърди, че длъжникът поел задължение да върне последната сума на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 79, 83 лв., без последната месечна погасителна вноска, която е изравнителна и е в размер на сумата от 69, 83 лв. Падежът на последната погасителна вноска бил на 30.03.2019 г. Сочи, че длъжникът погасил сумата в общ размер от 211, 31 лв., с която били погасени задълженията му, както следва - сумата от 115, 41 лв. – за договорна лихва и сумата от 95, 90 лв. – за главница. Претендира заплащане на останалите непогасени задължения по вноски. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответникът Р.Н.М. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител – адв. М. П., в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. Излагат се доводи за неоснователност на предявените искове.

Счита, че заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена на основание договор за кредит, в който се съдържат неравноправни клаузи. Счита клаузата на чл. 16 от Общите условия на процесния договор за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 ЗЗП, тъй като дава възможност на кредитора “Банка ДСК” ЕАД да прехвърли вземанията си без съгласието на длъжника – потребител. Счита посочената клауза за нищожна и тъй като не е възпроизведена в договора за кредит. По така изложените съображения счита договорът за цесия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и ал. 4 ЗЗД, поради което и с този договор вземанията не са прехвърлени в полза на ищеца и последните не му се дължат. По така изложените съображения намира предявените искове за неоснователни. Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането. Оспорва твърдението, че ответникът е закупил посочените в исковата молба стоки. Оспорва автентичността на представените към исковата молба писмени доказателства – искане за стоков кредит ***, Декларация от 30.09.2017 г., Договор за стоков кредит от ***и погасителен план, Общи условия към договора за кредит, уведомително писмо и фактури. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2836/04.04.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5229/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, както следва: 970, 56 лв. – главница по 16 броя погасителни вноски за периода от 25.12.2017 г. до 30.03.2019 г., по договор за стоков кредит ***, сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД; сумата от 245, 07 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2017 г. до 30.03.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Допълнително споразумение от ***към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, както и за установяване на вземането в размер от 87, 47 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.12.2017 г. до 03.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за стоков кредит ***, сключен между

„Банка ДСК“ ЕАД и Р.Н.М., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1 066 лв. – представляваща цената на стоките, посочени в договора – мобилен телефон *** на цена от 379 лв., хладилник/фризер ***на стойност от 519 лв., както и цената на гаранция от 70 лв. и еднократна застрахователна премия от 98, 46 лв. по пакет „Стандарт

+“ за лица от 18 до 64 при „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД. Кредитополучателят е поел задължение да върне сумата от 1 426, 94 лв. на 18 месечни погасителни вноски от по 79, 83 лв., с изключение на последната от 69, 83 лв., с падеж на първата вноска на 25.10.2017 г. и на последната вноска – 30.03.2019 г. В погасителния план е установен размерът на дължимата възнаградителна лихва от 360, 48 лв. Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 40, 16 % и годишен процент на разходите от 48, 53 %.

В чл. 3 от Договора е установено, че сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоките се усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца ***, а сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховка се усвоява еднократно, безкасово по сметка на застрахователите.

Договорът е сключен при отнапред установени

Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник.

В клаузата на чл. 12 от Общите условията към договора е установено, че при допусната забава в плащанията на месечна вноска от деня, следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта.

В разпоредбата на чл. 16 от ОУ е установено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Представено е подписано от кредитополучателя съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредит, като и издаден във връзка със сключената застраховка Сертификат № *** за застраховано лице Р.Н.М. и застрахована стока - мобилен телефон *** и хладилник/фризер **

От приложено по делото уведомително писмо се установява, че кредитодателят е уведомил търговеца ***, че в полза на Р.М. е сключен договор за финансиране на покупка на стоки на фактурна стойност от 968 лв., което е издадено за послужване пред търговеца за предоставяне на клиента на желаната стока.

По делото е представена фактура № ***, издадена от ***, с получател Р.М., положил подпис върху последната. От този документ се установява, че за посочената сума от 898 лв. кредитополучателят е закупил от търговеца, на който е била преведена сумата по кредита, следните стоки мобилен телефон *** и хладилник/фризер ***, като към момента на закупуване на стоката с кредитни средства, кредитът се счита усвоен от длъжника.

Във фактурата е удостоверено, че посочената сума е заплатена с кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, като последната удостоверява и получаване на стоките от страна на длъжника. Представена е и подписана от кредитополучателя фактура № ***., в която е удостоверено заплащане чрез кредит от „Банка ДСК“ ЕАД на гаранция в размер на сумата от 70 лв.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ** сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол. В дефинитивната разпоредба на т.1.1. от договора е установено, че вземания по смисъла на договора са всички, дължими на продавача суми по предоставените от него стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтекли лихви, посочени в приемо-предавателния протокол. По делото е представена извадка от приемо-предавателен протокол от *** г., в който е посочено вземането по договора за кредит, включващ изтеклите лихви до датата на подписване на приложението, като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.