Определение № 3081 от 30.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3081 гр. Варна, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501198 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №41292/19.05.2025г. от „Вивус. БГ“ ЕООД, ЕИК202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 срещу определение №5825/05.05.2025г., постановено по гр. дело №20243110107473 по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл.

248, ал. 1, предл. 2 ГПК е изменено решение № 824 от 09.03.2025 г., постановено по гр.д. № 7473/2024 г. и е осъден ответникът да заплати на адв.

Д. В. М., към Адвокатска колегия – Пловдив сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата и е оставена без разглеждане молба с вх. № 25147/19.03.2025 г. от ответника за изменение на решение № 824 от 09.03.2025 г., постановено по гр.д. № 7473/2024 г. като съдът присъди юисконсултско възнаграждение.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е за допълване на решението в частта за разноските, а не за изменение, поради което е процесуално допустима /т.8 на ТР №6/2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК/, тъй като не следва да се представя списък по чл.80 от ГПК. Счита се, че с оглед изходът от спора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е поискано още с насрещната искова молба.

По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1

480.00лв. с ДДС са изложени оплаквания, че такова не се дължи, отделно от това делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следващото се възнаграждение следва да бъде намалено, като не следва да се начислява ДДС. Посочена е съдебна практика.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да уважи молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно да бъде отхвърлена молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение, респективно да бъде намалено то.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Д. А. А., в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Счита се, че определеното възнаграждение е съобразено с извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, върху което следва да се начисли ДДС. Посочена е съдебна практика.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявен от Д. А. А. срещу „Вивус БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде прогласена за нищожна клауза за „такса за бързо разглеждане след опускане на допълнителна сума“ в анекс към договор за кредит №9738444003/09.08.2022г.

Бил е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от „Вивус БГ“ ЕООД срещу Д. А. А. с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 790.00лв., непогасена главница по договор за кредит №9738444003/09.08.2022г.

С решение № 824/09.03.2025г. е уважен изцяло предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата, както и насрещния иск. С този си краен акт съдът в мотивната част на решението е приел с оглед изходът на спора, че не следва да присъжда разноски на нито една от двете страни.

2

Искането по чл.248, ал.1 от ГПК на „Вивус БГ“ ЕООД има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване.

Допълването на решението в частта за разноските обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. То е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. В случая воля на съда в съдебното решение по отношение на разноските е формирана в мотивната част, като е прието, че разноски не следват и на двете страни. В този случай съдът не дължи нарочен диспозитив.

Следователно се касае за втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, а именно изменение на решението в частта за разноските.

Съдът намира, че искането е допустимо.

В действителност разпоредбата на чл.80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.

В случая не е представен списък на разноските от страна на „Вивус БГ“ ЕООД, т.е ответникът по главния иск и ищец по насрещния няма право да иска изменение на решението, като съдът да присъди сторените разноски като държавна такса, възнаграждения за вещи лица и пр.

По отношение на юрисконсулкото възнаграждение настоящата инстанция намира, че е безпредметно посочването му списък на разноските, доколкото съдът го определя въз основа на критериите по НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, ако то е поискано. В случая е поискано както с отговора на исковата молба, така и в насрещната искова молба.

Следователно първоинстанционният съд дължи произнасяне по молбата на ответника досежно юрисконсултското възнаграждение.

Изложеното обуславя отмяна на определението по чл.248 от ГПК в тази му част и връщане на делото за произнасяне по молбата по същество.

По дължимостта и размера на адвокатския хонорар по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата съдът, като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир, 3 извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая е предявен един иск за нищожност на клауза от договор за кредит. В депозираната искова молба са обосновани пороци за нищожност на клузата и е формулиран надлежен петитум. Изготвено е писмено становище по хода на делото, по главния и насрещния иск, както и по съществото на спора. Посочена е обилна съдебна практика. Изготвен е списък на разноски.

Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, но е изисквало подготовка по фактите за подвеждането им към съответните правни институти и норми, както и защита по възраженията на ответната страна.

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по главния иск следва да се определи в размер от 400.00лв. според изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК. По правилата на чл.38, ал.2 на Закона за адвокатурата възнаграждението се присъжда в полза на адвоката, а не страната, която представлява. Т.е оплакванията в частната жалба са неоснователни.

Налице са доказателства за регистрация на адвокат М. по ДДС.

На основание чл. 2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.

В чл. 8 от ЗДДС е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, а има стойност, която съдът определя, ако са се сбъднали условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В случая са се сбъднали условията, при които на адвокатът се дължи възнаграждение и то ще е платимо от осъдената за разноски насрещна страна.

Следователно върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъдите с него.

Изчислено дължимото възнаграждение с ДДС се равнява на 480.00лв.

4

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде потвърден, в тази му част.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №5825/05.05.2025г., постановено по гр. дело №20243110107473 по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК е оставена без разглеждане молба с вх.

№ 25147/19.03.2025 г. от „Вивус БГ“ ЕООД за изменение на решение № 824 от 09.03.2025г., постановено по гр.д. № 7473/2024 г. като съдът присъди юисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА гр.д. № 7473/2024г. на Районен съд – Варна за произнасяне по същество по молба с правно основание чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК от „Вивус БГ“ ЕООД по отношение на юрисконсултското възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определение №5825/05.05.2025г., постановено по гр. дело №20243110107473 по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК е изменено решение № 824 от 09.03.2025г., постановено по гр.д. № 7473/2024 г. и е осъден ответникът „Вивус БГ“ ЕООД да заплати на адв. Д. В. М., към Адвокатска колегия – Пловдив сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5