Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17160 от 03.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32238/2023
Вид
Решение № 17160
Подписан
03.09.2026
Състав
ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17160 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГ. Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110132238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба о т Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК: 130823243, чрез ....... - Директор на поделение, Железопътна секция София, със седалище и адрес на управление - бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 120А против Х. Ш. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.239 вр. чл.228 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1018,32 лв., представляваща незаплатен наем за периода от м. 12.2020 г. до м. 12.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозирането на исковата молба – 12.06.2023 година до окончателното й изплащане, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. .....

Ищецът твърди, че съгласно АЧДС № 2014/29.05.1998 година му е предоставен за управление недвижим имот държавна собственост, находящ се в гр. ..... Твърди се, че съгласно настанителна заповед № 2382/23.12.2019г. на генералния директор на Национална компания железопътна инфраструктура, имота е предоставен за ползване на Х. Ш. М.. Сочи се, че въз основа на цитираната заповед на 30.12.2019 г. е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. ..... Твърди се, че жилището е предадено за ползване с приемно-предавателен протокол от 11.02.2020 г., подписан от ответника и представител на Железопътна секция София. Срокът на действие на договора бил три години, а месечната наемна цена е в размер на 42,43 лв. Твърди се, че в периода от м.

12.2020 г. до м. 12.2022 г. включително, ответникът не е плащал наема на недвижимият имот, в резултат на което е възникнало задължение в общ размер 1018,32 лева. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба задълженията от страна на ответника не са погасени. С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Х. Ш.

М., ЕГН **********, адрес: гр. С да заплати на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, чрез ....... - Директор на поделение, Железопътна секция София, със седалище и адрес на управление -бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 120А сума в общ размер на 1018,32 лв., представляваща незаплатен наем за 1 периода от м. 12.2020 г. до м. 12.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозирането на исковата молба – 12.6.2023 година до окончателното й изплащане. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба, депозиран от назначения особен представител на ответника в указания срок се твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че същият в качеството си на държавно предприятие, упражняващо право на оперативно управление на държавни активи е имал право да отдава под наем процесния имот през процесния период. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е предоставил процесния имот на валидно правно основание Настанителна заповед. Твърди се, че приложената Заповед № 2382/23.12.2019 година не е връчена на ответника срещу подпис и положен от него подпис не фигурира в документа, съответно и липсва доказателство същата заповед да е била връчена или доведена до знанието на ответника. Твърди се, че ръкописните изписвания на имена и дати в долната част на Заповед № 2382/23.12.2019г. не са извършени от ответника и доколкото липсва подпис на лицето/адресата на заповедта, същите отбелязвания са без доказателствена стойност. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че обектът, отдаден под наем с процесния договор, е бил годен да бъде ползван от наемател за жилищни нужди, тъй като видно от приемо-предавателния протокол от 11.02.2020г. същият е бил в крайно лошо състояние, общото сервизно помещение за споделено ползване на етажа е било без необходимата санитария - с липсващи тоалетна чиния и казанче, без бойлер, без крансмесител, т.е без топла вода, без сифон на пода на банята, с мивка в много лошо състояние, която мивка не е ясно в кухнята или в сервизното е била ситуирана, в много лошо състояние са били врати, брави, прозорци, контакти, ел. ключове, фасунги, балатум и всички помещения - без отоплителни уреди, контролният водомер - за подмяна. Твърди се, че нито един от 19-те описани оборудвания не е било в добро състояние, от което следва, че жилището не е отговаряло на санитарно-хигиенните и битови норми за обитаване и още преди края на зимния сезон на 2020 година е било наложително да бъде предвидено за основен ремонт, с оглед на предназначението му - за задоволяване на жилищни нужди със съответните хигиенни условия. Твърди се, че видно от чл. 9, ал. 1 от Договора при сключването му наемателят ответник е заплатил депозит в размер на 127, 29 лв., равняващи се на три месечни наема и ищецът при забава или липса на плащане, е имал правото да упражни правата си по чл.9, ал.5 и да усвои предплатения депозит, което право се твърди, че ищецът е упражнил, но не е съобразил прихванатите суми с предплатените и същите следва да бъдат приспаднати. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции, като неоснователни, недоказани и завишени по размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1 018,32 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от м. декември 2020 г. до м. декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

По така предявения иск в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника, като с оглед възраженията на ответника установи – активната си процесуална легитимация, предаването на наетото помещение на ответника наемател, размера и периода на претендираните наемни вноски, годността на обекта на наемното правоотношение.

Не е спорно между страните, а се установява и от представения Договор за наем на жилищен имот от 30.12.2019 г., че въз основа на Настанителна заповед № 2382/23.12.2019 г. ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот, 2 находящ се в гр. Елин Пелин, жп гара Елин Пелин, старо приемно здание, ет. 2, ап. 1, състоящ се от две стаи, кухня, етажно сервизно помещение и мазе, с полезна площ от 52 кв. м.

В чл. 1 от договора изрично е посочено, че имотът се предоставя с цел задоволяване на жилищните нужди на ответника. Уговорената първоначална месечна наемна цена е в размер на 42,43 лв., платима до 25-о число на текущия месец. Договорът е сключен за срок от три години, считано от датата на подписването му.

От приемо-предавателния протокол от 11.02.2020г. се установява, че на ответника са предадени два броя ключове за имота. В същия протокол обаче са отразени множество недостатъци в състоянието на жилището и неговите елементи. Протоколът не съдържа констатация, че всички инсталации и санитарно-битови съоръжения са работоспособни, нито че жилището е снабдено с фактически достъпни и функциониращи електрозахранване, водоснабдяване и санитарен възел.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено след проучване на относимите документи и извършен оглед на място. При огледа вещото лице е установило тежко увредено състояние на жилището и сградата, изразяващо се в паднала и липсваща мазилка по стени и тавани, течове от покрива, счупени стъкла на прозорците, зазидан и недостъпен санитарен възел, липса на течаща вода, липса на нормално електрозахранване, мивки без кранове и смесители и невъзможност помещенията да бъдат използвани за обитаване.

В откритото съдебно заседание вещото лице пояснява, че от данните за електромера не се установява движение на потреблението от 2020 г. насетне, както и че поради липсата на течаща вода, достъпен санитарен възел и условия за извършване на елементарни хигиенни дейности обектът не може да изпълнява основното си жилищно предназначение.

Вещото лице поддържа извода, че установените недостатъци не са резултат единствено от моментно или инцидентно увреждане, а са последица от продължително неподдържане и липса на необходимите ремонтни дейности.

Заключението е обосновано и намира опора в останалия доказателствен материал. То кореспондира с констатациите в приемо-предавателния протокол от 11.02.2020 г., с документите за техническото състояние и бракуването на сградата, както и с последващите писма на ищеца за освобождаването . По делото не са представени доказателства през периода след предаването да са извършени ремонтни дейности, чрез които установените първоначални недостатъци да са били отстранени и жилището да е било приведено в състояние, годно за обитаване.

При изслушването на експертизата ищецът не е оспорил заключението, не е поставил допълнителни въпроси на вещото лице и не е поискал допълнителна или повторна експертиза. Не са представени и доказателства за функциониращи индивидуални партиди за електроенергия и вода, за реално потребление на такива услуги, за работоспособен санитарен възел или за извършени ремонти през исковия период.

Съществено значение има и изявлението на процесуалния представител на ищеца в устните състезания, че страната е наясно, че отдаденият недвижим имот не отговаря на жилищните нужди, както е отчетено и в експертизата. Преценено съобразно чл. 175 ГПК и във връзка с останалите доказателства, това изявление представлява признание на неизгоден за ищеца факт – че предоставеният имот не е отговарял на уговореното в договора жилищно предназначение.

Неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът би могъл да е наел имота с цел съхраняване на вещи или за други нужди. Подобна цел противоречи на съдържанието на договора, на основанието за издаване на настанителната заповед и на характера на предоставения имот. В договора изрично е уговорено, че имотът се предоставя за 3 задоволяване на жилищни нужди, поради което годността му следва да се преценява именно с оглед възможността за нормално и безопасно обитаване, а не за използване като складово помещение.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена.

Двете задължения се намират във функционална и насрещна връзка. Задължението за заплащане на наемната цена предполага изпълнение на основното задължение на наемодателя да предостави и поддържа вещта в състояние, позволяващо уговореното ползване.

По силата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. В случая уговореното ползване е задоволяване на жилищните нужди на ответника. За да бъде годен за такова ползване, имотът следва да разполага най-малко с безопасни помещения, достъпно и функциониращо санитарно помещение, водоснабдяване, електрозахранване и условия за поддържане на основна лична и битова хигиена.

Липсата на ток и течаща вода, недостъпният и зазидан санитарен възел, течовете от покрива, падащата мазилка и счупените прозорци не представляват незначителни неудобства или козметични дефекти. Тяхната съвкупност засяга самата възможност имотът да бъде използван по предназначение и създава обективен риск за здравето и физическата безопасност на обитателя. В случая не се касае само до намалено удобство или до недостатъци, които не препятстват основното ползване. Установеното състояние изключва възможността обектът да изпълнява функцията на жилище. Следователно насрещната престация на наемодателя не е била изпълнена по начин, съответстващ на договора и на изискването на чл. 230, ал. 1 ЗЗД.