Решение № 1030 от 03.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20232100101922 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. В. М., ЕГН ********** от *****, подадена чрез адв. Петя Керанова, с която иска да бъде осъдено ЗД“Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да му заплати сумата от 26 000 лв., а след направено изменение на размера на иска- на 100 000лв, представляващ частичен иск от 120 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания вследствие причинени му телесни увреждания от ПТП, настъпило на 21.06.2023г., както и сумата от 223, 70 лв. имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023г.- датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че на 21.06.2023г., около 19,30 ч., на АМ“Тракия“ претърпял пътен инцидент с лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.№У 8213 АМ, в който е бил пътник. Водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.№У 8213 АМ Н.М.В. нарушил правилата за движение, като излязъл от посоката си на движение и се блъснал в канавка, вследствие на което автомобилът се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП, ищецът претърпял множество телесни увреждания: контузио торацис; фрактура костарум III- IV синистра ет стерни; контузио пулмоном; абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците; множество травми, наранявания и охлузни рани по главата, тялото и крайниците; счупване на тялото на гръдната кост и двустранни контузионни огнища в белите дробове, психически стрес и др.

По повод процесното ПТП е било образувано ДП №126/2023г. по описа на РУКарнобат, пр.пр.№489/2023г. на ТО- Карнобат, пр.пр.№8683/2023г. на РП- Бургас. Към момента на приключване на делото, е приключило и наказателното производство със споразумение между водача на автомобила и прокуратурата. Твърди се, че причината за инцидента са допуснати от водача на автомобила нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което и наличието на пряка причинна връзка между 1 деянието на Н.В. и причинените телесни увреждания на ищеца.

По отношение на лекия автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.№У 8213 АМ се твърди, че има сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, с издадена застрахователна полица №*****, за срок от 05.11.2022г. – 04.11.2023г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Ищецът е предявил претенция към застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като по случая е била заведена щета №231002433. По нея, с писмо от 06.07.2023г., застрахователят е поискал допълнителни доказателства, а с писмо от 08.11.2023г. е отказал заплащане на такова, поради липсата на съдебен акт, доказващ виновността на водача на застрахованото МПС.

Ищецът твърди, че след инцидента е бил транспортиран от Бърза помощ в МБАЛ“Св.Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол, в Хирургично отделение в средно –тежко общо състояние, с опасност за живота, наличие на охлузни рани. На 27.06.2023г. пострадалият е бил изписан от болницата с препоръки за хигиенно- охранителен режим, щадящ физиологичен режим и на медикаментозно лечение в домашни условия.

Издаден е бил болничен лист за 37 дни. На 01.07.2023г., 02.07.2023г. и 18.07.2023г. ищецът е потърсил спешна медицинска помощ с различни болки в ребрата и гръдния кош. На 04.10.2023г. ищецът е постъпил в МБАЛ“ Св.Йоан Рилски“, гр.Ямбол с болки, подуване, зачервяване и повишена температура, поради което му е извършено микробиологично изследване, при което е установена бактерия, довела до диагнозата „абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците“. По тези причини ищецът е претърпял и оперативна интервенция с местна анестезия, извършена на 05.10.2023г. На 06.10.2023г. е бил изписан с препоръки за домашна терапия.

Преди инцидента, ищецът бил работоспособен и в добро здравословно състояние. След инцидента ищецът с усилия се справял с ежедневието си, ограничил социалните си контакти и към момента изпитвал все още болки и дискомфорт в областта на травмите; има затруднена физическа активност; не може да спи спокойно от болки в областта на крайниците; получава задух и сърцебиене; сънувал кошмари и болките му били постоянни. Наред с това се оплаква от замайване и главоболие все още; изпитва страх от автомобили, тревожен е, депресиран и напрегнат. Сочи също, че по време на възстановяването си, е ползвал помощта на близките си, от което изпитвал огромно неудобство, безпокойство и срам, че е в тяхна тежест. Преди инцидента той работел като общ работник, след инцидента бил в невъзможност да работи дълго време. Около три месеца бил на легло. Компенсация на причинените неудобства, болки и страдания се иска от ищеца в настоящото производство.

Счита, че размерът на претендираната сума е справедлив, съответстващ на действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените увреждания вследствие на претърпяното по вина на водача на автомобила ПТП .

В законоустановения срок, ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът- ЗД“Бул Инс“ АД не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил, действаща в периода 05.11.2022г.- 04.11.2023г. Не оспорва и факта, че на 21.06.2023г. е настъпило описаното от ищеца ПТП с участието на конкретния автомобил, при което ищецът е пострадал като пътник в него.

Оспорва основателността на исковете, тъй като не е установен механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между него и уврежданията на ищеца, вината на водача на автомобила.

В случай, че се установи основание за ангажиране отговорността на водача на автомобила, ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия- последният е би без предпазен колан и с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане в търпения размер на вредата.

2

Счита, че размера на обезщетението, поискано от ищеца е прекомерен, позовавайки се на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и неблагоприятните последици от настъпилото ПТП за ищеца. Излага подробно доводите си в тази връзка.

Като неоснователна намира и претенцията за законна лихва, като обръща внимание, че претенцията на пострадалият е получена от застрахователя на 06.07.2023г.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закон, установи следното от фактическа и правна страна:

Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма на ПТП.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се вземат предвид общите и специфични правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В тежест на ищцовата страна е възложено провеждането на пълно и главно доказване, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС /фактическият състав на което е противоправното поведение на водача, настъпилата вреда и пряка причинна връзка с поведението/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застрахователя.

Съпричиняването на вредата, въведено от ответника, изисква установяването на наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения, представляващ обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес, като се направи разграничение между допринасянето за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Тежестта на доказване е възложена на ответника.

Безспорно е между страните, предвид изявлението на ответната страна в отговора, наличието и валидността на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, възникнало между водача на л.а. „БМВ 320 Д“, рег.№ У8213 АМ и застрахователното дружествоответник по застрахователна полица № BG/02/122003188877, обхващаща периода 05.11.2022- 04.11.2023г., в който смисъл този факт е установен. Не е спорен и факта на настъпилото на 21.06.2023г. ПТП с участието на посочения лек автомобил, при което е пострадал ищецът като пътник в него.

За настъпилото ПТП е образувано ДП 126/2023г. по описа на РУ- Карнобат, пр.пр.489/2023г. на ТО- Карнобат, пр.пр.8683/2023г. на РП- Бургас. Наказателното производство е приключило със споразумение, с което водачът на процесния 3 автомобил се е признал за виновен за настъпилото ПТП, нарушавайки чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на ищеца М., за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило механизма на ПТП. Безспорно е, че ПТП е самостоятелно възникнало на посочената дата в 19,30 часа, на АМ „Тракия“ в район 319+900 км в посока на гр.София, при което посоченият лек автомобил с посока на движение от гр.Бургас към гр.Ямбол, управляван от Н.М.В., напуснал пътното платно вдясно и се обърнал по таван. Вследствие на което пострадали пътуващите в автомобила пътници, между които и ищецът, седящ на задна дясна седалка, а автомобилът бил тотално унищожен. Според вещото лице, пътуващите отпред щофьор и пътник били с поставени обезопасителни колани, а пътуващите отзад- без. Скоростта на автомобила преди ПТП-то била 117, 5 км/ч. Времето било сухо, ясно, в светлата част на денонощието. Пътният участък бил прав и равен. Докато се движел в лявата лента, автомобилът настъпил с левите гуми лявата ограничителна линия с шумяща маркировка и водачът, който бил задрямал, се сепнал, завил рязко надясно, при което автомобилът под действието на центробежните сили започнал да се върти наляво.

Водачът изгубил контрол над автомобила, който със странично плъзгане преминал през лява, дясната и аварийната ленти, прескочил канавката и заорал в нивата вдясно от пътя. Започнал да се преобръща през дясната страна по таван, като съборил циментови колове и оградна мрежа. От автомобила излетели ищеца М. и още един пътник- В. Г.. Автомобилът спрял обърнат по таван с предна част към пътя, като от него излезли шофьорът, пътникът от предна дясна седалка и пътникът от средна задна седалка. Вещото лице дава залючение, че причината за ПТП-то е загубата на контрол над автомобила от водача Н.В., поради умора и заспиване. Ако водачът е контролирал непрекъснато автомобила, произшествието е било предотвратимо- ако беше намалил скоростта, без да завива рязко надясно, при което автомобилът загубил устойчивост като напуснал страничното платно с плъзгане, при което той не е можел да контролира волана и спирачките, водачът е имал техническата възможност да остане на пътя. Но той е заспал и се е стреснал от шума на пътната лента, поради което предприел неадекватна маневра, в резултат на която настъпил инцидента.