Решение № 2915 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2915 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330116959 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Б. Н. С. ЕГН **********, с адрес: ж.к. Т........... С. Н., със съдебен адрес: гр. П........, ул.“Й... Г...........в исковата си молба против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, етаж 2, офис 40-46 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, етаж 2, офис 40-46, иска от съда, да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № .............. сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на поръчителство№ .................сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД.

Твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № .......... а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ............

По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 600 лева, с лихвен процент в размер на 40 % годишно и ГПР в размер на 49,01%. Ищецът следвало да върне сумата от 666,63 лева. Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент от 40% се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което била налице нищожност 1 на уговореното възнаграждение. Договорения фиксиран годишен лихвен процент от 40% надхвърлял повече от три пъти законната лихва, което нарушавало добрите нрави.

Сочи, че не били спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно в договора за потребителски кредит да е разписан действителният размер на ГПР. Твърди, че действително прилагания ГПР е различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,01% бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР, което водело до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащи от това последици по чл. 22 ЗПК.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирма – поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В настоящия случай били нарушени разпоредбите на л.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не включил в договорения ГПР, разходите, които ищецът следвало да извърши за заплащане възнаграждение на фирма-поръчител. Поради невключването му в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания. По този начин били нарушени правата на потребителя.

Твърди, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство от .............. също бил нищожен. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48. Сочи се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, съществувал валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Счита кредитната сделка за нищожна, поради което и сключеният договор за поръчителство не е породил правното си действие.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Счита, че в закона няма ограничение на свободата на договаряне досежно размера на договорната лихва.

Сочи, че ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушаване на добрите нрави.

Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството - гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Посочва, че възнаграждението на гаранта се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана или не. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се посочи механизмът на пресмятане на ГПР. Излага, че в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни и твърди, че договорът за гаранция не противоречи на добрите нрави.

2

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, оспорва предявените искове.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция.

Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Сочи, че длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на гаранта. Твърди, че с предоставената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Поддържа, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ............бил сключен договор за паричен заем № ........... г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 600,00 лева. Кредитът бил отпуснат при следните условия: на 27 седмични вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, при ГПР 49,01 % и общ размер на всички плащания 666,63 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ............. с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

С оглед на това, между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 3 настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне на поръчителство, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,01 %, а фиксираната лихва е 40,00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителят в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 666,63 лева. Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място (............), дори със същия номер на договора .............бил сключен друг договор с трето за кредитното правоотношение лице „Файненшъл България“ ЕООД, за поръчителство, с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, като за услугата на ответника се дължи възнаграждение в размер на 386,37 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че били свързани, но възнаграждението по единия (за поръчителството), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита).

Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор станал част от съдържанието на другия, чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за поръчителство също следвало да са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следвало се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл.

4 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, 4 която така се явява част от договора за заем, като включена в съдържанието му и в погасителния план. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на избор - сам да си осигури поръчител или да представи банкова гаранция, или пък да използва одобрен от заемодателя гарант (какъвто в случая се явява ответникът), с който да сключи договор за гаранция, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че възнаграждението за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че то не следва да бъде включено като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.