Решение № 25 от 13.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. П., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора И. Хр. П. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500383 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №262824/22.05.2023 г. от „С.м.-д. л.

М.” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.”Ц.Б. О.” №10, ет.7, ап.19 против Решение№260017 от 18.04.2023г., постановено по гр.дело № 1306/2020г. на Окръжен съд-П., с което е отхвърлен предявеният от „С.м.-д. л. М.” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ц.Б. О.” №10, ет.7, ап.19 против П.Р.Б. иск за заплащане на сумата 195 843,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като неоснователен.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, противоречи на материалния закон, необосновано е и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока.

Въз основа на изложеното, се иска решението да бъде изцяло отменено, като бъде уважен предявеният иск за осъждане на П.Р.Б. да заплати на ищцовото дружество сумата 195 843,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за 1 периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

В законния срок, от П.Р.Б. не е подаден отговор по въззивната жалба.

П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, както и релевираните в жалбата оплаквания, в аспекта на чл.269 ГПК, намира следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявеният по делото иск е с квалификация чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз и е с предмет осъждане на ответника П.Р.Б. да заплати на ищцовото дружество сумата 195 843,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., претърпени вследствие нарушение на правото на Европейския съюз, осъществено от П.Р.Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане.

В чл.2в ЗОДОВ, уреждащ реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, се посочва, че се касае за такива вреди, които са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на Съда на ЕС /Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler/, които установяват елементите на фактическия й състав и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането й. Касае се за обективна отговорност на Държавата, при която се преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на съответната национална юрисдикция. Фактическият й състав включва следните кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма, пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Следователно, в настоящия случай следва да се прецени дали ищецът твърди нарушение на норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, дали нарушението й от посочения като ответник държавен орган е достатъчно съществено и явно и дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и твърдените в исковата молба (ИМ) имуществени вреди.

В настоящия случай, в ИМ се твърди, а и се установява от доказателствата по делото, че ищцовото дружество извършва лабораторни изследвания по направление „Клинична лаборатория” и „Микробиология” в помещения, находящи се в гр. П., ул. „И.К.” №126, както и че е собственик на следните МПС, с които извършва транспорт на документи и биологичен материал във връзка с дейността си: лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег.

№..., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №....., лек автомобил „Г.У.”, модел „В.

Ц10”, рег. №....., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №...... Твърди се, а и се 2 установява от доказателствата по делото, че с постановление от 17.04.2015г. на Районна прокуратура – П. е било образувано ДП №197/2015г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР – П., а с постановление от 23.04.2015г., управителят на ищцовото дружество М.К.Б. и собственикът му Н.Д.Д. били привлечени като обвиняеми по това досъдебно производство за престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.18 от НК. Посочва се, че гореописаните МПС били иззети от разследващите органи с Протокол за претърсване и изземване от 22.04.2015г., а на 04.05.2015г. били запечатани и посочените погоре помещения в гр. П., ул. „И.К.” №126, в които лабораторията осъществява дейността си.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че запечатването на помещенията било отменено на 13.07.2015г., а иззетите автомобили били върнати на ищцовото дружество на 06.11.2015г.

При така изложената фактология, в ИМ се твърди, че вследствие гореописаните действия на разследващите, за периода от 22.04.2015г. до 06.11.2015г., ищцовото дружеството е било лишено от възможност да осъществява търговската си дейност, поради което е пропуснало да реализира обичайните си приходи, с което е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата, предмет на иска.

С уточняваща молба от 11.08.2020г., ищецът посочва, че с действията по изземване на автомобилите и запечатване на помещенията, П.Р.Б. е нарушила нормата на чл. 168, пар.

4, б. ”а”, вр. с § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз 2012/С 326/01, предвиждаща мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти. Според ищеца, именно в нарушение на тази правна норма, чрез запечатване на помещенията, в които са се съхранявали проби от кръв и друг биологичен материал, дружеството е бил възпрепятствано да осъществява дейността си. Посочва, че в запечатаните помещения се съхранявали много биологични проби, които останали там дълго време без контрол и без да са обезопасени, поради което е съществувала опасност от възникване на зарази. Поддържа се, че чрез тези явно неправомерни действия на ответника, в разрез с общностното право, ищцовото дружеството е понесло вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможност да реализира печалба. Като база за твърдяните пропуснати ползи, от ищеца се сочат нетните приходите от дейността му в предходните 6 месеца.

С втора уточняваща молба от 07.09.2022г., ищецът конкретизира и допълва обстоятелства, на които основава иска си. Поддържа, че универсалните предпоставки за отговорност на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, изведени от постоянната практика на СЕС, са три: 1.нарушена правна норма на ЕС, независимо дали тя е закрепена в директива или регламент; 2. Нарушението да е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“; 3. Наличие на причинна връзка между нарушението на задължението на държавата и понесените от засегнатите лица вреди. В тази връзка, се посочва, че ищцовото дружество е с предмет на дейност извършване на специализирани медицински изследвания, предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина. Посочва се, че съгласно част първа, дял I, чл. 6, б. „а“ от ДФЕС 2012/C 326/01, Съюзът разполага с компетентност да 3 предприема действия по подкрепа, координиране или допълване действията на държавитечленки в областта на опазване и подобряване на човешкото здраве. Твърди се, че за нарушението на именно това субективно право на пострадалото юридическо лице, при осъществяване на специализираната си и специфична дейност по извършване на изследвания на субстанции от човешки произход, кръв и кръвни продукти, целящи опазване и подобряване на човешкото здраве, е сезиран съда и че нарушаването му е довело до настъпването на твърдените имуществени вреди. Поддържа се посоченото от ищеца в предходната му уточняваща молба от 11.08.2020г., че с това е нарушена разпоредбата на дял XIV, член 168 от ДФЕС 2012/С 326/01, във връзка с част първа, дял I, чл.6, б.“а“ от същия.

Посочва се също, че чрез запечатването на лабораторията, била нарушена възможността на дружеството да предоставя медицински услуги, с което било нарушено първично право на ЕС, уреждащо значими правоотношения и са му били причинени вреди под формата на пропуснати ползи поради невъзможност да упражнява дейността си през периода, когато са били запечатани помещенията, находящи се в гр.П., ул.“И.К.“№126, в които ищцовото дружество е упражнявало дейността си. Вредите настъпили от бездействието на Прокуратурата, която не издала своевременно постановление, с което да бъдат разпечатани въпросните помещения, както и да бъдат върнати задържаните като веществени доказателства 3 бр. МПС ....., както и поради постановленията, с които било отказано без правно основание връщане на същите.

С трета уточняваща молба от 18.10.2022г., се посочва, че с неразпечатване на лабораторните помещения след приключване на действието по претърсване и изземване, са нарушени както на НПК, така и на Договора за функционирането на Европейския Съюз 2012/С 326/01 г. В резултат на тези нарушения, са настъпили вреди за ищцовото дружество, което е било лишено от правото да се ползва от имуществото си, което е наело на законно основание и с цел реализиране на търговска дейност. Чрез запечатване на помещенията на ищцовото дружество, в които то осъществява дейността си и в които са се съхранявали проби от кръв и кръвни проби и друг биологичен материал, е нарушена възможността на лабораторията да предоставя медицински услуги. Ищцовото дружество било възпрепятствано и лишено противоправно от възможността да осъществява дейността си за продължителен период от време, вследствие на което същото е понесло вреди изразяващи се в пропуснати ползи, чието обезщетяване се търси в настоящото производство. Вреди са настъпили, както от действията, така и от бездействието на органите на Прокуратурата, която първоначално е постановила отказ, а впоследствие не е издала своевременно постановление, с което да бъдат разпечатани помещенията, находящи се в гр. П., ул.”И.К.

„№126, в които С.М.-Д.Л.М.”ЕООД е осъществявало дейността си. Поддържа, че действително претърпените вреди от запечатване на помещенията и задържане на горепосочените автомобили може да бъде съизмерен с размера на нереализирания доход на „С.М.-Д.Л. М.”ЕООД през периода от 22.04.2015г. дО 13.07.2015г., когато с постановление на РП П. са били разпечатани помещенията на лабораторията.

От така изложените в ИМ твърдения, на които е основан иска, може да се извлече, на 4 първо място, че от ищеца се твърди, че с гореописаните действия и бездействия на Прокуратурата са нарушени чл. 168, §. 4, б. ”а”, вр. с § 1, както и на чл.6, б.“а“, дял I, част първа от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Нормата на чл.168 ДФЕС е част от ДЯЛ XIV „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ на ДФЕС и има следното съдържание:

Член 168

(предишен член 152 от ДЕО)

1. При разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве.

Действията на Съюза, които допълват националните политики, са насочени към подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве. Тези действия обхващат също борбата с големите заплахи за здравето, като поощряват научните изследвания относно техните причини, пренасяне и предотвратяване, а също така и здравната информация и просвета, както и наблюдението на сериозните трансгранични здравни заплахи, ранното оповестяване в случай на такива заплахи и борбата с тях.