Определение № 420 от 07.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. София, 07.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800100688 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. И. Б. е предявил пасивно субективно съединени искове срещу О. М. Б. и А. И. Б., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител О. М. Б., за признаване за установено, че детето А. И. Б., родено на ********** г. от майка О. М. Б., не е заченато и не произхожда от него.

Ответниците в депозирания в срок отговор на исковата молба оспорват исковете, навеждат и възражение за тяхната недопустимост.

Делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 30.10.2025 г.

В така насроченото о. с. з. съдът е допуснал поисканата от ищеца съдебно-медицинска ДНК експертиза, както и разпит на двама свидетели по искане на ответниците, като е отложил разпита на свидетелите, допуснати до разпит по искане на ищеца, за следващото о. с. з. с оглед исканията на страните за съвместен разпит на свидетелите, като делото е отложено за 22.01.2026 г.

На 01.12.20025 г. по делото е постъпило заключение по допуснатата експертиза.

На 05.12.2025 г. е постъпила молба от ищеца за отказ от иска, в която е наведено възражение за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение в случай на претендиране на разноски от ответниците.

В проведеното на 22.01.2026 г. о. с. з. е прието заключението по допуснатата експертиза, след което производството по делото е прекратено поради отказ от иска.

В о. с. з. преди постановяване на прекратителното определение ответниците са поискали присъждане на разноски, а ищецът е изложил становище, че такива не се дължат, тъй като ответницата О. М. Б. с поведението си е дала повод за завеждане на делото. При условията на евентуалност ищецът е поддържал и възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

По делото са представени надлежни доказателства за реално сторени от ответницата О. М. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9 /което не е налице в случая/.

При така изложените факти съдът намира, че на ответницата О. М. Б. следва да се присъди пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неотносима, но дори да би била относима, по делото не се установи ответницата О. М. Б. да е дала повод за завеждане на делото с поведението си, тъй като твърденията на ищеца в тази връзка, оспорени от тази ответница, останаха недоказани по делото предвид прекратяването на производството преди разпита на свидетелите. Съответно възражението на ищеца в горния смисъл е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Същото е в рамките на определеното в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл. 7, ал. 1, т. 3/. Факт е, че съгласно актуалната практика на СЕС съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията по наредбата и може да определи в тежест на насрещната страна възнаграждение и в размер, по-нисък от размерите по наредбата, но същата безспорно представлява ориентир при остойностяването на адвокатския труд и изхождайки от този ориентир, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно, съответно е неоснователно искането на ищеца за присъждане на възнаграждение в размер, по-нисък от този по наредбата.

Не може да бъде довод за прекомерност на възнаграждението и обстоятелството, че производството по делото е прекратено във второто о. с. з. Процесуалният представител на ответниците е подготвил защитата им по делото, като е изготвил отговор на исковата молба със съответните оспорвания и доказателствени искания, явил се е в две съдебни заседания, при което единственото процесуално действие, което не е извършено от него, е разпитът на свидетелите, което обаче е в резултат на поведението на ищеца. Съответно платеното възнаграждение не е прекомерно предвид извършената по делото работа от процесуалния представител на ответниците.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА И. И. Б., български гражданин, роден на 21.07.1991 г., притежаващ ЛК № *****, издадена на 27.06.2024 г. от МВР, да заплати на О. М. Б., украинска гражданка, родена на ********** г., сумата от 1200 лв., равняваща се на 613.55 € /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

ПРЕПИСИ от определението да се връчат на страните.

2

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3