Решение № 1909 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100505464 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 3990/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 45701/2024 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, са отхвърлени изцяло предявените от В. Р. Т. срещу Холдинг „БДЖ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 5/04.06.2024 г. издадена на основание чл. 328, ал. 2 КТ от Изпълнителния директор на Холдинг „Български държавни железници“ЕАД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност Директор на поделение „Почивна дейност“ в Холдинг „БДЖ“ЕАД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на сумата от 25497,42 лв. за периода от 11.07.2024 г. до 11. 12.2024 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца В. Р. Т. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Излага оплаквания, че че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е назначен на работа след проведена конкурсна процедура. Поддържа се, че СРС не е изследвал детайлно предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поддържа се, че уволнителната заповед е от 04.06.2024 г. и е подписана от изпълнителен директор, който е вписан в ТРРЮЛНЦ на 14.08.2023 г. Във връзка с това се поддържа, че към 14.05.2024 г. е преклудирана възможността за едностранно прекратяване на основание чл. 328, ал. 2 КТ на трудовото правоотношение с лица, представляващи част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 КТ. Поддържа се, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически причини е предоставено на управителя, респ. изпълнителния директор при сключен договор за управление с оглед постигане на определени икономически резултати с нов управленски екип. Сочи се, че всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които да 1 се постигнат. Поддържа се, че поделението за почивна дейност не може да се определи като предприятие, за което да е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Поддържа се, че обстоятелството, че част от бюджета на поделението се формира и чрез небюджетни източници, не го превръща в търговско предприятие. Поддържа се, че възможността за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е ограничена до възможността от ръководството на предприятието. Сочи се, че СРС не е изследвал дали жалбоподателят е служител по § 1, т. 3 КТ и дали ръководеното от него поделение има поставени конкретни стопански резултати, предвидени в бизнес плана на холдинга. Твърди се, че неправилно е прието от съда, че са положени всички усилия за връчване на уволнителната заповед на жалбоподателя. Твърди се, че неправилно е прието от СРС, че телефонни разговори са проведени именно с жалбоподателя. Сочи се, че телефонният номер, на който е извършено обаждане от пощенския оператор е на лице, което е служител на „Емви ко“ ЕООД. Поддържа се, че работодателят не е търсил жалбоподателя на служебния му телефонен номер или на постоянния му адрес. Поддържа се, че тези възможности за комуникация са съобщени на работодателя. Твърди се, че в случая пощенският оператор е нарушил Общите правила за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски по делото. Отправят се искания за изискване на справки за титуляря, на чийто мобилен телефон е извършено обаждане от пощенския оператор.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковете му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Холдинг „БДЖ“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че в случая са били налице всички предпоставки по чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди се, че деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е обусловен от датата, на която е сключен договорът за управление. В тази връзка се поддържа, че срокът е започнал да тече от 13.11.2023 г. Твърди се, че според практиката на ВКС при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок да се определят ръководните служители, с които ще се осъществява управлението. Сочи се, че според практиката на ВКС е неоправдано стесняване на приложното поле по чл. 328, ал. 2 КТ да се приеме, че започването на изпълнение на управлението е релевантно. Поддържа се, че от съдържанието на възложените трудови функции е видно, че длъжността на жалбоподателя е с ръководен характер. Поддържа се, че са представени доказателства, от които е видно, че правоотношението с жалбоподателя не е възникнало след спечелен конкурс. Твърди се, че уволнителната заповед е породила действие, както е прието от СРС в съответствие с практиката на ВКС. Твърди се, че сам жалбоподателят е посочил за телефонен номер за контакт номерът, на който е извършено обаждане от пощенския оператор. Твърди се, че на постоянния адрес на жалбоподателя са направени два неуспешни опита за връчване на уволнителната заповед. Твърди се, че доказателствените искания на жалбоподателя са преклудирани.

Въззиваемата моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество въззивната жалба е неоснователна.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните по делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 21/18.05.2023 г., по който ищецът е назначен на длъжността „Директор“ на Поделение за почивна дейност на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2845 лева, както и допълнително възнаграждение 1 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, като по делото е представена и длъжностна характеристика за заеманата длъжност.

Със Заповед № 5/04.06.2024 г. на Изпълнителния директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 10.06.2024 г.

Съгласно болничен лист № Е20241504337 за периода 04.06.2024 г. – 10.06.2024 г., болничен лист № Е20241504377 за периода 11.06.2024 г. – 17.06.2024 г. и болничен лист № Е20242051431 за периода 18.06.2024 г. – 24.07.2024 г., ищецът е бил в отпуска за временна неработоспособност в периода на процесните болнични листа при режим на лечение „домашен-стаен“.

На 04.06.2024 г., в интервала 15:15 ч. – 15:40 ч., служители на работодателя – М.Л.П.

(„Експерт, организация на труда“), М.П.М. („Старши юрисконсулт“) и В.К.Ц. („Шофьор“) – са посетили адрес гр. София, бул. „********, за да връчат заповедта за прекратяване, но ищецът не е бил открит, което е удостоверено с протокол от 04.06.2024 г. Заповедта е изпратена чрез „Еконт Експрес“ АД с товарителница № 5300581930587, а поради отсъствие на получателя на 07.06.2024 г. пратката е пренасочена към с. Бистрица, ул. „******** с товарителница № 5300582231027, като на 08.06.2024 г. ищецът е отказал да получи пратката, удостоверено с писмо № 234506/11.06.2024 г. и потвърдено от запис на телефонен разговор със служители на куриерската фирма.

По силата на Решение по протокол № ПД-152/07.08.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията са освободени членове на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и са назначени Г.Д.Д., Д.Г.Х. и Ю.В.-М., както и Договор № ВД-18/07.08.2023 г. за възлагане на управлението на дружеството.

С протокол № 209/08.08.2023 г. Ю.В.-М. е избрана за председател на СД, а Г.Д.Д. – за изпълнителен директор, който да представлява дружеството.

С протокол № ПД-216/10.11.2023 г. са извършени нови промени в СД, след конкурсна процедура, като Г.Д.Д. и Ю.В.-М. са избрани за членове на СД за срок от три години, а на 13.11.2023 г. с протокол № 227/13.11.2023 г. отново е избран Г.Д.Д. за изпълнителен директор, който да представлява „Холдинг БДЖ“ ЕАД.

По делото са представени и Бизнес програмите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за периодите 2021–2023 г. и 2024–2026 г.

Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за 6 месеца възлиза на 24 297,42 лв., като във фиша за месец юни 2024 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 4049,57 лв., от което след удръжки е изплатена сума 3644,61 лв.

3

От показанията на свидетелката С.Г. се установява още, че на 08.06.2024 г. ищецът се е намирал в гр. Бургас, където е сключил договор за наем на недвижим имот за летния сезон.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За възникване на правото за отмяна на уволнението му ищецът следва да установи, че:

1. Между страните е сключено трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначена на длъжността директор на поделение за почивна дейност на „Холдинг БДЖ“ ЕАД;

2. Незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, поради сключването на договор за управление на предприятието.

От събраните по делото доказателства се установява, че след извършените промени в управителния орган на „Холдинг БДЖ“ ЕАД е налице сключен договор за управление с новоназначен управляващ на предприятието – Г.Д., който притежава правомощието да представлява работодателя и да организира и ръководи оперативната дейност на дружеството. съдът приема, че е налице първата предпоставка за приложение на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – сключен договор за управление на търговското дружество, който по своята правна същност представлява граждански договор (договор за поръчка) по смисъла на чл. 141, ал. 7 и чл. 244, ал. 7 ТЗ, а не трудов договор. С този договор на управителя се възлага конкретна бизнес-задача, изразяваща се в постигането на определени икономически показатели и управленски цели, заложени в бизнес програмата на дружеството, като именно за реализирането на тези цели законът предоставя възможност на новия управител да формира собствен управленски екип. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да даде възможност на управителя, който носи отговорността за резултатите от дейността на предприятието, да подбере екип от сътрудници, с които да осъществи възложената му бизнес програма и да постигне поставените икономически показатели.

Съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че работодателят не представлява предприятие по смисъла на трудовото законодателство, респективно че структурното звено „Поделение за почивна дейност“ не може да се разглежда като предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ. От представените по делото доказателства се установява, че „Холдинг БДЖ“ ЕАД е търговско дружество, което осъществява разнообразна стопанска и търговска дейност, включително придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване и управление на облигации, придобиване и оценка на патенти и предоставяне на лицензии за тяхното използване, финансиране на дружества, в които холдингът участва, извършване на производствена дейност, както и всички други дейности, които не са забранени от закона. Установява се също, че холдинговата група „Български държавни железници“ развива активна икономическа дейност в областта на железопътния транспорт, като поддържа търговски и оперативни отношения с европейски железопътни предприятия и предоставя услуги по превоз на пътници и товари както в националната, така и в международната железопътна мрежа. Организационната структура на групата включва „Холдинг БДЖ“ ЕАД и неговите дъщерни дружества, като основната транспортна дейност се осъществява чрез „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, а наред с тях съществуват и спомагателни структурни звена, сред които е и „Поделение за почивна дейност“, функциониращо към „Холдинг БДЖ“ ЕАД. В това поделение се осъществява самостоятелна организационна дейност, свързана с управление, поддръжка и експлоатация на почивните бази на дружеството и обслужването на почиващи лица, като в рамките на тази дейност се полага наемен труд от работници и служители, организиран и ръководен от директора на поделението. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ „предприятие“ е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект или друго подобно образувание, 4 където се полага наемен труд. Следователно решаващият критерий за квалифициране на едно организационно звено като предприятие по смисъла на трудовото право е наличието на организирана трудова дейност, извършвана от наети работници и служители. В случая безспорно се установява, че „Поделение за почивна дейност“ представлява именно такова структурно звено, в което се извършва организирана стопанска дейност чрез наемен труд и което функционира като част от икономическата структура на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Ето защо съдът приема, че както „Холдинг БДЖ“ ЕАД, като търговско дружество, извършващо икономическа и търговска дейност, така и неговото структурно звено „Поделение за почивна дейност“, в което се организира и полага наемен труд, представляват предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ. Поради това изложените във въззивната жалба доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни.