Решение № 55 от 26.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20251200900127 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация Петрич ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК 202637962, със седалище и адрес на управление: град Петрич ж.к.“Оранжерии“ - шосето за София, представлявано от управителя В.Н.Г. против Национална агенция по приходите, с адрес - град София, бул. “***“ № 52, представлявано от изпълнителния директор Р.П.С..

След проверка и във връзка с определение № 680/04.11.2025 година постановено по в.ч.т.дело№ 806/2025 година по описа на Апелативен съд - София съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответната страна и на синдика, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба само от синдика на „Топлофикация Петрич ЕАД /в несъстоятелност/.

В исковата молба ищецът сочи, че с Решение № 11/06.02.2023 г., постановено по т.дело № 5/2021 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, е обявена неплатежоспособност по отношение на „Топлофикация Петрич ЕАД с начална дата 01.01.2017 година, открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик - В. С.. Сочи се, че Решение № 11/06.02.2023 година е публикувано по партидата на дружеството на 08.02.2023 година, от която дата е започнал да тече и срокът за предявяване на вземания на кредитори по чл. 685 от ТЗ.

Сочи се, че с молба вх. № 3001/08.03.2023 година Национална агенция по вписванията е предявила свои вземания от „Топлофикация Петрич ЕАД в общ размер на 1 234 315,20 лева от които 854 355,58 лева - главници и 379 959,62 лева - лихви. Така предявените от НАП вземания са включени в т. 8 от Списък на приетите вземания на кредиторите на „„Топлофикация Петрич ЕАД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в ТР на 06.04.2023 година, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ТЗ.

1

Сочи се също, че в законовия 7-дневен срок, НАП е депозирала пред Окръжен съд Благоевград възражение вх. № 5291/24.04.2023 година по чл. 690 от ТЗ против поредността на удовлетворяване на приетото вземане в размер на 1 234 315,20 лева, като с Определение № 248/09.05.2025 година, обявено в ТР на 12.05.2025 година, съдът по несъстоятелността е уважил възражението на НАП, като е изменил списъка и е определил поредност на удовлетворяване на вземанията по пункт от 1.2. до 1.27., т. 1.35, от т. 1.37. до т.1.94, от т.

1.120 до т. 1.122, от т.2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от 4.2. до т. 4.5., по т. 4.7 и по т. 4.8 по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а не по т. 7 от същата разпоредба.

Поради това, се сочи, че за ищеца „Топлофикация Петрич ЕАД е налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяването на предявени вземания на НАП по пункт от 1.2. до 1.27., т. 1.35, от т. 1.37. до т.1.94, от т. 1.120 до т. 1.122, от т.2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от 4.2. до т. 4.5., по т. 4.7 и по т. 4.8 от молба вх. № 3001/08.03.2023 г. не е по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а е по т. 7 от същата разпоредба.

Твърди се, че предявените вземания на НАП са с поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, както правилно е приел синдикът на дружеството, въпреки посоченото от агенцията в молба за предявяване на вземанията досежно вписаните запори по реда на ЗОЗ.

Сочи се, че съгласно безпротиворечивата практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т.д. № 160/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 50002 от 28.03.2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, се приема, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува и прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор", който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.

Сочи се, че вписването на запора съгласно чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ създава противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято ползва е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. С вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог на вземане и лишаването на заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор при провеждане на индивидуално принудително изпълнение (т. 7 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС), не се поражда „заложно право" за кредитора, вписал запора. Вписването на запора в ЦРОЗ не дава право на предпочтително удовлетворение от имуществото, върху което е учреден залогът, а единствено определя предимство при конкуренция на кредиторите при насочване на изпълнение против заложеното имущество, предвид че вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор - чл.32а ЗОЗ.

Ползващият се от обезпечението взискател няма право на предпочтително удовлетворение от цената на запорираната вещ, съответно такова право не би могло да произтича и за производството по несъстоятелност, само на основание на препращането към 303 за вписаните запори.

Сочи ищецът, че запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност с оглед на нормата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3-то ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички 2 кредитори на длъжника. Изключение от непротивопоставимостта не е въведено и за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, ако те са наложени по ДОПК. След като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, то и вписването му също не може да им се противопостави и да породи права за кредитора.

Сочи се още, че право на предпочтително удовлетворение за кредитор, вписал запор в ЦРОЗ, наложен по реда на ГПК или ДОПК, не произтича и от разпоредбите на чл. 724 ТЗ, според която това право е само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, но не и върху цената на запорираната или възбранена вещ и следователно обезпечен кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но не и кредитор с вписан запор по реда на ЗОЗ.

В подкрепа на изложеното ищецът сочи съдебна практика - Решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1729 / 2022 г. на ВКС, 1-во ТО, Решение № 154 от 10.10.2024 г. по т. д. № 1804 / 2023 г. на ВКС, 2-ро ТО и Решение № 50112/15.03.2024 г. по. д. № 1602 по описа за 2022 г. на ВКС.

Иска се от съда да приеме в отношенията между „Топлофикация Петрич“ ЕАД, Национална агенция по приходите, синдик В. С. и кредиторите на несъстоятелността на „Топлофикация Петрич ЕАД, за установено, че редът на удовлетворяване на предявени и приети вземания на НАП по пункт от 1.2. до 1.27., т. 1.35, от т. 1.37. до т.1.94, от т. 1.120 до т.

1.122, от т.2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от 4.2. до т. 4.5., по т. 4.7 и по т. 4.8 от молба вх. № 3001/08.03.2023 г. е по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

В срока по чл. 367, ал. 1 от Търговския закон е постъпил отговор от синдика на ищцовото дружество, с който се споделят развитите съображения за неправилност на определение № 248/09.05.2025 година.

Синдикът не оспорва факта, че с Решение №11/06.02.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е обявена неплатежоспособност по отношение на „Топлофикация Петрич“ ЕАД с посочената в искова молба начална дата, открито е производство по несъстоятелност и описаните останали акцесорности на съдебния акт.

Не оспорва факта, че с молба вх. №3001/08.03.2023 г. НАП, е предявила свое вземане към „Топлофикация Петрич“ ЕАД в общ размер 1234315,20 лв. , възникнало на посочените в молбата основания.

Не оспорва факта, че вземането е включено в списъци на приети вземания съставени в срока по чл.685 от ТЗ и публикувани в ТР при Агенцията по вписванията на 06.04.2023 година, с посочената от синдика поредност- чл. 722, ал.1,т.6,7 и т.8 от ТЗ.

Не оспорва факта, че НАП е депозирало възражение пред Окръжен съд - Благоевград вх. № 5291/24.04.23 г. по реда на чл.690 от Търговския закон, против поредността на удовлетворяване на приетото вземане. С Определение № 248/09.05.2025 г., обявено в Търговския регистър на 12.05.2025 година, съдът по несъстоятелността е уважил депозираното възражение на НАП, като част от приетото вземане е приел, че следва да се удовлетворява по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Синдикът счита, че вземането на НАП следва да бъде с поредност чл.722,ал.1,т.7 от Търговския закон.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в съвкупност и по смисъла на чл.12 от ГПК съдът и мотивиран да стори следните фактически констатации и правни изводи:

В настоящото производство е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.1, т. 2 във връзка с ал.6 от Търговския закон относно привилегията на вземането на 3

НАП.Не се спори и се доказва, че производството по несъстоятелност относно ищцовото дружество са предявени вземания на кредитора НАП от „Топлофикация Петрич ЕАД в размер на 1 234 315,20 лева.

Не се спори и се установява от анализа на доказателствата, че вземанията са включени в списъка на приетите вземания с посочената от синдика поредност - чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и т.

8 от Търговския закон.

Установява се твърдяното в исковата молба, че съдът по несъстоятелността е уважил възражение на кредитора НАП като приетото вземане е прието, че следва да се удовлетворява по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства относно привилегиите на вземанията на кредитора НАП. В този смисъл, ответникът по иска, чиято беше доказателствената тежест – НАП, неи установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК че вземанията му са обезпечени или такива привилегировани вземания.

В казуса доколкото е предявен установителен иск с правна квалификация по смисъла на чл.694 от търговския закон е прието от съда,че ищецът има правен интерес от заявяването на исковата претенция – така с Определение Рег.№ 680 /04.11.2025 година, постановено по въззивно частно търговско дело № 20251001000806 по описа за 2025 година на САС, с което е отменено Определение № 366/2.07.2025 г. по т. д. № 127/2025 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Исковата претенция е допустима като заявена от лице което твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да се разгледа по същество.

Доколкото в срока за отговор не е постъпил такъв от НАП и ищецът в първото по делото съдебно заседание е заявил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на такова. В казуса и по аргумент от разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК – ответникът НАП не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, поради което в кумулативност са налице предпоставките за постановяване на такова неприсъствено решение срещу ответника, каквото искане е заявено от ищеца.