Решение № 3699 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3699 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506977 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20011676/09.02.2022 г. по гр. д. № 40696/2019 г. на Софийски районен съд, 54 с - в, „БТК Поддръжка и изграждане на мрежата" - поделение към „БТК" ЕАД, ЕИК *******, е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Р.

В. М., ЕГН **********, сумата от 38 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически и емоционални болки и страдания, претърпени вследствие на настъпила на 29.06.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството, съобразно изхода от спора.

Въззивна жалба срещу решението в частта, в която искът по чл. 200 КТ е уважен, е подал ответника, чрез представителя си, с доводи, че в тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че правилно СРС е приел, че ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката, но неправилно е преценил, че не е налице груба небрежност от негова страна. Счита, че в случая е реализирана хипотезата на чл.

201 КТ и допуснатата от ищеца груба небрежност следва да са съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага съображения, че ищецът е запознат с инструкцията за безопасност и здраве при работа с преносими стълби, според която лицето, работещо на стълба, следва да е обуто с работни обувки.

Установява се, че ищецът е бил обут с калцуни, макар да на е работил в жилището, а на стълбищната площадка. В инструкцията е регламентирано до къде може да се качва само лице на стълба, като е забранено обкрачване на двураменни стълби, когато 1 работника е сам. Сочи, че ищецът е преминал многократни инструктажи за безопасна работа и ако е съобразил инструкциите е нямало да получи процесните травми.

Ответникът счита, че той не е положил необходимите усИ. да избегне злополуката и да извърши работата с предприемане на изискващите се мерки за безопасност. Излага доводи относно грубата небрежност и че тя предполага неполагане на дължимата грижа в съответната дейност, която не би положил и най - небрежния. Счита, че не е налице вина от страна на работодателя за причиняване на злополуката. Поддържа, че обезщетението е в завишен размер и не съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД, като съдът не е съобразил всички обективни обстоятелства, свързани с телесната увреда и поведението на ищеца, които са от значение за определяне размера на обезщетението.

Позовава са на съдебна практика относно размера на определеното обезщетение. Моли да се отмени решението в уважената част и искът да се отхвърли изцяло. Претендира разноски.

Ищецът Р. В. М. , чрез представителя си, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК оспорва жалбата на ответника като неоснователна. Поддържа, че в уважената част на иска решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с материалния закон и доказателствата и не са налице основания за отмяната му или за намаляване на присъденото обезщетение. Оспорват се оплакванията на ответника, че трудовата злополука е причинена при условията на груба небрежност, тъй като от доказателствата не се установява виновно поведение на ищеца за причиняване на вредата. Сочи, че е изпратен сам да отстранява проблем на клиент, поради което не е имало кой да му подава инструменти, като, при слизане от стълбата, е загубил равновесие и е паднал на циментовия под. Поддържа, че в оспорената от ответника част съдът е съобразил материалния закон и събраните по делото доказателства, като е обсъдил задълбочено фактическата обстановка. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част.

Ищецът Р. В. М. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер от 60 000 лв. В жалбата излага доводи, че основателно СРС е приел за осъществени предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука. Необоснован с тежкия вид на претърпяната травма на гръбначния стълб, счупване на дванайсети прешлен, е присъдения размер обезщетение. Сочи, че е бил обездвижен в корсет от кръста нагоре почти 6 месеца, трябвало е да лежи, предписана му е била рехабилитация, като е изпитвал големи затруднения в обслужването си, за което е помагал баща му.

Установява се, че е изпитвал повече от година и продължава да изпитва силни болки в кръста, тежест и скованост, загубил е предишната си походка. Ищецът сочи, че е бил в дълъг отпуск по болест, отворената рана на ръката също го е боляла дълго време, изпитвал е трудности в ходене, тичане, вдигане на тежко. Поддържа, че преживените болки и страдания не са оценени по справедливост от СРС в съответствие с чл. 52 ЗЗД, тъй като и към момента ищецът продължава да търпи болки от травмата, които не са отшумели, не може да работи прав и да натоварва гръбначния стълб, нито може да вдига тежки предмети. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлена част и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да се уважи изцяло.

Претендира разноски.

Ответникът „БТК Поддръжка и изграждане на мрежата" - поделение към „БТК" ЕАД, не е подал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК по тази жалба.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, по реда на 2 въззивното обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното :

СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи и без довод на страните за допуснати нарушения на императивните материално правни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка от СРС и се оспорва изцяло по въззивни жалби на двете страни.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ, така и общите правила на отговорността при непозволеното увреждане.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че за да възникне такава отговорност за заплащане на обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна страна следва да са осъществени следните предпоставки : ищецът да установи, по предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника, че от тази злополука са претърпени вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място - те трябва да са в непосредствена и пряка причинна връзка със злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на ищеца.

Ответникът по иска (работодателят) следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, в това число - наличието на предпоставки за съпричиняване на злополуката при условията на груба небрежност - по чл. 201, ал. 2 КТ, в каквато единствено хипотези законът допуска отговорността на работодателя да бъде намалена.

В производството не е било спорно и от писмените доказателства се установява, че ищецът е заемал при ответника длъжността „техник телекомуникации“ по трудов договор № 15/02.05.2018 г. Не е спорно и се установява, че на 29.06.2018 г., при осъществяване на трудовите си функции, ищецът е претърпял инцидент - служителят използвал подвижна стълба, поставена в между стълбищното пространство на жилищната кооперация, при отстраняване на повреда, възникнала на адрес на клиент на „БТК“ ЕАД и слизайки от стълбата, изгубил равновесие и паднал. Злополуката е квалифицирана като трудова по надлежния административен ред, по чл. 60 КСО с Разпореждане № 22313/11.07.2018 г. на ТП на НОИ- София - град.

Не е спорно също така, че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната от ищеца работа - като вследствие на падането ищецът е претърпял следните травми : счупване на разкъсно - контузна рана по предно - вътрешната повърхност на лява мишница, както и закрито компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен.

3

Основателно СРС е приел, че функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа, като елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, се установява от влязлото в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО.

Следователно е спазено първото изискване, съгласно константната практика на ВКС, за уважаване на иска по чл. 200 КТ - проведена е и е приключила с влязъл в сила акт процедурата по административен ред, с която злополуката е призната за трудова, по смисъла на чл. 57 и сл. от КСО. (в този смисъл : решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV ГО на ВКС; решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV ГО на ВКС; решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., IV ГО на ВКС; решение № 109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV ГО и др.).

По делото е установено също така, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в резултат от травмата, за времето от 29.06.2018 г. до 25.01.2019 г.

С експертно решение № 0241 от 25.01.2019 г. на ТЕЛК на пострадалия е определена 10 % трайно намалена работоспособност за тригодишен период, а като противопоказни условия на труд са определени: вдигане и пренасяне на тежести над 5 кг, продължително ходене, принудителна поза, студ, влага.

Във връзка с вида на травмата и причинната връзка с претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от нея, пред СРС е прието и не е оспорено заключение на СМЕ, което въззивният съд също намира за компетентно изготвено и кредитира, както и свидетелски показания.

От заключението се установява, че е налице пряка причинно - следствена връзка между получените от ищеца увреждания, описани в медицинската документация по делото : разкъсно - контузна рана по предно - вътрешната повърхност на лява мишница, както и закрито компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен предимно за сметка на горната субдискална ламела, вентрално, без данни за костни фрагменти, проминиращи към гръбначно - мозъчния канал и без значими протрузии и/или пролапси и процесната трудова злополука.

Според вещото лице пострадалият е изпитвал интензивни и силни болки веднага след инцидента, които са изисквали прием на обезболяващи, като постепенно, в резултат от проведеното лечение и с времето, болковата симптоматика е редуцирана.

Експертизата изяснява, че раната на предна повърхност на лява мишница е била обработена хирургично и зашита, като при подобни наранявания възстановяването е пълно в рамките на 2 - 3 седмици след инцидента. От раната е останал белег, който се вижда при прегледа, като с времето може да се изглади и доближи до естествения цвят на кожата, но няма да изчезне напълно.

Относно счупването на тялото на 12 - ти гръден прешлен, вещото лице е посочило, че след проведено лечение с реклинация, е направена имобилизация, която продължава от 3 - 4 месеца при по - леки случай, до 6 - 8 месеца - при по- тежки счупвания. Експертът е посочил, че при подобно счупване, без изявени неврологични усложнения и при благоприятно протичане на оздравителния процес, функционалното възстановяване на пострадалите настъпва до една година след травмата. След инцидента и при проведеното болнично лечение до 05.07.2018 г., пострадалият е бил с имобилизация и е спазвал режим, а след сваляне на имобилизацията се е нуждаел от рехабилитация. Вещото лице сочи, че на ищеца е определена трайно намалена работоспособност до м. януари 2022 г., съгласно експертното решение на ТЕЛК.